Решение № 12640 от 23.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11305/2016 г.

Решение № 12640 от 23.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11305/2016 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от "В. и к." ЕАД, със седалище и адрес на управление: област Б., община Б., гр. Б., кв. "П.", ул. "Г. В. В." № ..., представлявано от изпълнителния директор инж. Г. Й. Т. чрез надлежно упълномощен процесуален представител адвокат В. Д. от АК - П., против решение № 5360 от 22.07.2016 г. на Административен съд С. - град, Т. отделение, 17 състав по адм. дело № 11939/2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение № Ж-89 от 23.03.2015 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и е осъдено да заплати на КЕВР разноски в размер на 300 лева. Касаторът счита, че така постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно развити съображения моли съдебното решение да бъде отменено изцяло и въпросът да бъде решен по същество. Претендира присъждане на направените деловодни разноски за всички инстанции. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията) гр. С., чрез надлежно упълномощен процесуален представител оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и да се потвърди първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно постановено в съответствие с материалния закон и обосновано. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представя и писмени бележки. Заинтересованата страна В. П. - А., гр. С., кв. Ч., не взема отношение. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на съда е законосъобразно и следва да се остави в сила. Настоящият тричленен състав на ВАС - Четвърто отделение намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението на датата 8.08.2016 г., подписана е от надлежно упълномощен адвокат-пълномощник на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 5360 от 22.07.2016 г. по адм. дело № 11939/2015 г., в производство по реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 148, ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката /НЛДЕ/, на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд С.-град, Т. отделение, 17 състав ОТХВЪРЛЯ жалбата на "В. и к." ЕАД, гр. Б. срещу решение № Ж-89 от 23.03.2015 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране и ОСЪЖДА жалбоподателя да заплати на ответната страна разноски в размер на 300 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия, е констатирал, че решението е прието от компетентен за това колективен независим специализиран държавен орган - КЕВР. Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), КЕВР разглежда жалби, подадени от потребители срещу В и К оператори, свързани с предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги (ЗРВКУ). При извършената проверка по реда на чл. 168 АПК съдът е приел, че решението е издадено при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материално-правните разпоредби и с целта на закона. Същото е законосъобразно и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена. В решението си първоинстанционният съд е посочил, че съгласно чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ комисията одобрява общите условия на договорите за предоставяне на В и К услугите на потребителите. Като основните принципи, от които се ръководи КЕВР при осъществяване на дейността си, са в разпоредбите на чл. 7, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗРВКУ. В този смисъл КЕВР не е превишил правомощията си като е дал указания по изпълнение на общите условия, тъй като общите условия не са вътрешни правила с организационен характер, а са правила за предоставяне на услугата. Първоинстанционният съд е споделил извода на КЕВР по неприложимост на разпоредбата на чл. 59, ал. 7 от Общите условия (ОУ), доколкото в случая се касае за нови собственици, които с оглед способа на придобиването на правото на собственост нямат задължение да заплатят задълженията за използвани услуги от предходните собственици и за правилност на изводите на КЕВР по отношение на разпоредбата на чл. 59, ал. 6 от Общите условия. Така постановеното съдебно решение е правилно. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка Административен съд С. - град (АССГ) е достигнал до законосъобразни правни изводи. Комисията за енергийно и водно регулиране е колективен административен регулаторен орган, който е компетентен да се произнася по жалби на клиенти срещу ползватели на мрежи и съоръжения срещу оператори на преносни и разпределителни мрежи, добивни предприятия, оператори на съоръжения за съхранение на природен газ и оператори на съоръжения за втечнен природен газ, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон, и на потребители срещу В и К оператори, свързани с предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, съгласно чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ. Същото правомощие е предвидено и в чл. 142, ал. 1, т. 1, предложение последно от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (НЛДЕ). Точно такъв е и настоящият случай. По жалба на В. Г. П.-А. от гр. С., кв. "Ч.", ул. "С. у." № 4 срещу "В. и к." ЕАД с вх. № В-11В-00-28 от 4.03.2015 г. в Комисията за енергийно и водно регулиране, е образувана преписка и на основание чл. 22, ал. 5 във връзка с ал. 1, т. 1 от Закона за енергетиката, е постановено Решение № Ж-89 от 2.11.2015 г., с което на "В. и к." ЕАД, гр. Б. са дадени задължителни указания подробно мотивирани и посочени в оспореното решение. Правилно първоинстанционният съд е приел, че това решение е законосъобразно. Този правен извод напълно се потвърждава от събраните по делото доказателства. Съгласно чл. 22, ал. 5, във връзка с ал. 1, т. 1 от ЗЕ - Комисията за енергийно и водно регулиране в качеството си на независим секторен регулаторен орган разглежда жалби на потребители срещу В и К оператори, свързани с предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). А съгласно нормата на чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ, Комисията одобрява общите условия на договорите за предоставяне на В и К услугите на потребителите. Общите условия (ОУ) по същността си са правила за предоставяне на услугата и подадената жалба е разгледана от Комисията в допустимо проведено административно производство. Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че общите условия не са вътрешни правила с организационен характер. Следователно наведените в касационната жалба доводи, че КЕВР е превишил своите правомощия са неоснователни. Неоснователно е и възражението в касационната жалба по отношение на наведения довод за неприложимост на чл. 59, ал. 6 от Общите условия и че следва да се приложи хипотезата на чл. 59, ал. 7 от ОУ. Правилно първоинстанционният съд е стигнал до извода, че хипотезата на чл. 59, ал. 7 от ОУ е неприложима, доколкото в случая се касае за нови собственици, които с оглед способа на придобиването на правото на собственост върху процесните апартаменти, нямат задължението да заплатят задължението за използвани услуги от предходни собственици. На следващо място административният съд правилно е стигнал до извода, че до момента на придобиване на правото на собственост от различни лица върху апартаментите в кооперацията е бил налице единствено един общ водомер, следователно процедурата по разпоредбата на чл. 59, ал. 6 от ОУ не е била реализирана. С оглед изложеното, обжалваното пред ВАС съдебно решение не страда от твърдяните пороци и следва да бъде оставено в сила изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски. При този изход на спора в касационното производство, ответникът има право на присъждане на своевременно поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение, при което трябва да се има предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) в редакцията й след изменението, обнародвано в "Д. вестник", бр. 8 от 24.01.2017 г., във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. и предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, за производството по настоящото дело в полза на КЕВР следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,