Решение № 8090 от 16.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3143/2010 г.

Решение № 8090 от 16.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3143/2010 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 21.12.2009 г. по адм. д. № 2963 от 2009 г. Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на ЕТ "Вита М-Мара Дякова" от Варна срещу Заповед № РД-09-883 от 28.09.2009 г. на директора на РЗОК - Варна, с която като изпълнител по индивидуален договор /ИД/ № 03-0963 от 30.05.2009 г. за отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК - са наложени следните санкции: 1. финансова неустойка в размер на 350 лв. на основание чл. 35, ал. 1, т. 5, б. "а" от ИД за нарушение на чл. 14, ал. 2 от ИД, състоящо се в установени разлики в прихода и разхода на лекарства и 2. финансова неустойка в размер на 900 лв. на основание чл. 35, ал. 1, т. 3, б. "а" от ИД за нарушение на чл. 13, ал. 4 от ИД, състоящо се в съхраняване на лекарствен продукт без отличителна маркировка /стикер "НЗОК"/. Против това решение на административния съд ЕТ "Вита М-Мара Дякова" е подала касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. Оплакването, в което се поддържа, че обжалваното решение било постановено в нарушение на клаузите на индивидуалния договор, сключен с НЗОК, е неоснователно, защото така както е формулирано, не съставлява указание за касационен повод по смисъла на чл. 212, ал. 1, т. 4 АПК, според който касационната жалба трябва да съдържа кратка формулировка и обосновка на касационните поводи и основания. Очевидно е, че оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба не може да се разгледа, защото не е надлежно конкретизирано и обосновано. Препращането към жалбата, по която е била обжалвана заповедта на директора на РЗОК е съвсем неуместно и несъобразено със закона. След като в касационната жалба не са посочени конкретно никакви закононарушения, касационната инстанция не може да провери основателността на оплакването, което във формата, в която е направено, се отнася до същество на делото, а този въпрос не подлежи на касационен контрол. Същият въпрос може да бъде преразгледан само в един случай - ако има изопачаване на доказателства и фактите. Такова оплакване в случая не е формулирано. Ако оплакването е за нарушение на закона, то е неоснователно, защото не се оправдава фактически и от правна страна. За да отхвърли изцяло жалбата като неоснователна, административният съд правило е приел, че оспореният административен акт е издаден при спазване на административно производствените правила и при наличие на фактическите предпоставки, обуславящи налагането на договорните санкции. Изводите на съда обосновано произтичат от извършената цялостна преценка на събраните по делото доказателства, при която е безспорно установено, че аптеката не е изпълнила поетите задължения по чл. 13, ал. 4 и чл. 14, ал. 2 от ИД да съхранява и отпуска лекарствени средства съгласно условията на индивидуалния договор и приложенията към него. Решението е постановено при правилно прилагане на чл. 35, ал. 1, т. 3 и т. 5, буква "а" от Индивидуалния договор, която предвижда налагане на финансова неустойка при нарушение на поетото от аптеката задължение по чл. 13, ал. 4 и чл. 14, ал. 2 да съхранява и отпуска лекарствени продукти с доставена отличителна маркировка за НЗОК и наличните количества лекарства в аптеката да отговарят на доставените количества по фактури, намалени с отпуснатите количества по рецептурни бланки. Административният съд правилно е приел, че извършените нарушения на тези задължения подлежат на санкциониране. В индивидуалния договор не са предвидени предпоставки за освобождаване на изпълнителя от отговорност в случай на маловажност на нарушенията. Констативният протокол, с който са установени нарушенията от страна на аптека "д-р Лисичкова" представлява официален документ на длъжностните лица, издаден в кръга на службата им по установения ред и форма /след извършена проверка/. Затова този протокол служи като пълно доказателство пред съда до доказване на противното. В случая касаторката не е посочил никакви доказателства, които да опровергават съдържанието на констативния протокол на финансовите инспектори, поради което формалното му оспорване е без всякакво значение. Правилно е преценено от административния съд, че съдържанието на констативния протокол не е опровергано, нито е доказано, че съдържа неверни факти и обстоятелства. Противно на това, което се поддържа в касационната жалба, заповедта на директора на РЗОК е мотивирана. Административният орган е изложил съображения защо на аптека "д-р Лисичкова" се прилагат финансови неустойки, предвидени в чл. 35 от индивидуалния договор. Касаторката не излага в какво се състои незаконосъобразността им, за да може твърдението му да се провери по съдебен ред. От друга страна, както се посочи, от обжалваната заповед се вижда, че директорът на РЗОК е имал предвид неизпълнение на задължението по чл. 13, ал. 4 и чл. 14, ал. 2 от същия договор. Освен това, от обжалваната заповед се вижда, че тя е издадена въз основа на констатациите в съставения констативен протокол № 35-ППП от 10.09.2009 г. за резултатите от извършената проверка на изпълнителя по индивидуалния договор за отпускане на лекарства. А в тези случаи, когато мотивите на един административен акт се съдържат в друг, предшестващ и издаден във връзка с него документ /констативен протокол и др. под./ на помощни органи, които административният орган е възприел, липсата на мотиви в самия административен акт не съставлява нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Ето защо решението на административния съд поради това, че е правилно следва да се остави в сила. По гореизложените съображения, Върховният административен съд,