Решение № 11925 от 23.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4641/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС). Настоящото е образувано по касационна жалба на Началника на отдел Оперативни дейности Пловдив в ЦУ на НАП, подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт К. Ипократова, срещу Решение 591/19.03.2021 г. по адм. дело 128/2021 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което по жалба на Башак 2019 ООД е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) ФК-720-0078198/10.11.2020 г., издадена от Началник на отдел Оперативни дейности Пловдив в ЦУ на НАП. Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и поддържа, че същото е необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3, пр. първо и трето от АПК. Намира, че Заповедта, с която е наложена процесната ПАМ, е правилна и законосъобразна, като съдържа конкретни мотиви относно продължителността на мярката. Оспорва основния мотив на първоинстанционния съд, че Заповедта е издадена в противоречие с целта на закона и в нарушение на принципа за съразмерност, както и че същата не отговаря на законовите цели, които ПАМ преследват. Иска отмяна на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Башак 2019 ООД, представлявано от управителя М. Юсеин, чрез писмен отговор, подаден от адв. Г. Кременаров, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение и за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд Пловдив е била Заповед за налагане на ПАМ ФК-720-0078198/10.11.2020 г., издадена от Началник на отдел Оперативни дейности Пловдив в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите на Башак 2019 ООД е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект баничарница, находящ се в гр. Пловдив, бул. Христо Ботев 46, както и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Заповедта е издадена във връзка с извършена на 04.11.2020г. проверка на търговския обект, стопанисван от Башак 2019 ООД, при която при контролна покупка на 1 брой рогче с масло на стойност 1,00 лев, платен в брой от проверяващия, не е издаден фискален бон от наличното в обекта фискално устройство, нито ръчна касова бележка от кочан. Проверката е удостоверена с протокол за проверка серия АА 0078198/04.11.2020 г., приложените към него КЛЕН от същата дата, опис на наличните парични средства и дневен отчет. Протоколът е подписан без възражения. За да отмени процесната заповед, административният съд е приел, че въпреки безспорно доказаното нарушение, състоящо се в неиздаване на фискален касов бон, атакуваният административен акт противоречи на материалните разпоредби и на целта, преследвана от закона. Изложени са мотиви, че налагането на ПАМ с такава продължителност не е обосновано, не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели и се явява в нарушение на принципа за съразмерност, уреден в чл. 6 от АПК. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Следва да се отбележи, че номерът и датата на оспорвания административен акт са посочени погрешно в касационната жалба, но с оглед фактическата обстановка, описана в нея, настоящият състав приема, че се касае именно за процесната Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) ФК-720-0078198/10.11.2020 г., издадена от Началник на отдел Оперативни дейности Пловдив в ЦУ на НАП. По съществото на спора: Съгласно чл. 186, ал. 1 от ЗДДС при налагане на ПАМ органът действа в условията на оперативна самостоятелност, видно от използвания в разпоредбата израз до 30 дни. За да не се отнема правото на защита на нарушителя обаче и с оглед възможността за съдебен контрол спрямо акта, издаден от административния орган, същият следва да изложи конкретни мотиви, с които да обоснове продължителността на наложената ПАМ. Настоящият състав намира, че определеният със заповедта 14-дневен срок на мярката се явява несъразмерен спрямо целта, за която актът се издава, като е бланкетно мотивиран. При затваряне на обекта за 14 дни ще се създадат предпоставки за причиняване вреди на дружеството, които са явно несъизмерими с преследваната цел с оглед конкретното нарушение. Следва да се посочи, че законът е предвидил и възможност за налагане на административно наказание, което има за цел да предупреди и превъзпита нарушителя, като същевременно окаже предупредително въздействие и върху останалите субекти, т.е. ПАМ не може да бъде използвана като санкция за допуснатото нарушение, тъй като това би било в разрез с правната природа на принудителните административни мерки, регламентирани в чл. 22 ЗАНН. Не могат да бъдат споделени възраженията на касатора, че е спазен принципът на съразмерност по смисъла на чл. 6 АПК. Съгласно цитираната норма административните органи следва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. В конкретния случай нарушението се явява първо за дружеството, като с налагане на ПАМ за срок от 14 дни правата и законните му интереси биха били засегнати в по-голяма степен, отколкото е нужно, за да бъде постигната целта, за която актът се издава. С оглед изложеното административният съд е постановил правилно решение, което не страда от пороците, релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. По разноските: При този изход на спора, разноски за касационното производство се дължат на дружеството ответник по касация в размер на 120 лв., представляващи възнаграждение за адвокат за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,