Решение № 15798 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8282/2009 г.

Решение № 15798 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8282/2009 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Постъпила е касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (Д "ОУИ") Решение № 579/7.05.09 г. по адм. д. 175/09 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е обявен за нищожен Данъчен ревизионен акт (ДРА) № 310/16.05.03 г., издаден от данъчен инспектор, ръководител на екип в ТДД на НАП - Хасково в частта, с която за данъчни периоди 01.01.02 г. 0 31.01.02 г., 01.02.02 г. - 28.02.02 г., 01.03.02 г. - 31.03.02 г., 01.11.02 г. - 30.02.02 г. и 01.12.02 г. - 31.12.02 г. са определени на ЕТ"МИГ-9-13-Иван Грозев" данъчни задължения по ЗДДС заедно със съответните лихви за забава. В касационната жалба са изложени подробни доводи, според които ДРА е действителен данъчен акт, а съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно. Касаторът иска отмяната на съдебното решение. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Не изразява становище по оспорването на решението в частта относно разноските от другата страна по спора. Ответникът ЕТ"МИГ-9-13-Иван Грозев" оспорва касационната жалба по подробни съображения в писмено възражение и становище по същество. Претендира присъждане на разноски. С частна жалба ЕТ "МИГ-9-13-Иван Грозев" атакува съдебното решение в частта относно разноските и моли да бъде отменено по съображения, изложени в частната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба и основателност на частната жалба. Върховният административен съд, I-А отделение счита, че жалбите са подадени от надлежни страни, в срок и са процесуално допустими, като разгледани по същество касационната жалба е неоснователна, а частната жалба е основателна. Решение № 579/07.05.09 г. по адм. д. 175/09 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е обявен за нищожен Данъчен ревизионен акт (ДРА) № 310/16.05.03 г., издаден от данъчен инспектор, ръководител на екип в ТДД на НАП - Хасково в частта, с която данъчни периоди 01.01.02 г., 31.01.02 г., 01.02.02 г. - 28.02.02 г., 01.03.02 г. - 31.03.02 г., 01.11.02 г. - 30.02.02 г. е 01.12.02 г. - 31.12.02 г. са определени на ЕТ "МИГ-9-13-Иван Грозев" данъчни задължения по ЗДДС заедно със съответните лихви за забава. Административният съд е приел, че ДРА е нищожен в частта, с която е не е признато право на данъчен кредит и са определени допълнителни задължения по ЗДДС в данъчни периоди, за които има издадени актове за прихващане и връщане (ДАПВ). С оглед изхода на спора съдът е присъдил разноски в полза на ЕТ "МИГ-9-13-Иван Грозев", но не в целия направен размер за сумата от 1256лв., а само в размер на 591 лв., изчислени според АС - Пловдив съобразно фактическата и правна сложност на делото. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно по същество на спора и неправилно в частта относно присъдените разноски. Съдебното решение, в частта, с която е прогласена обжалваната част от ДРА за нищожна е правилно, съобразено с приложимия закон и преобладаващата съдебна практика. Няма спор между страните по делото и се установява от приетите като писмени доказателства ДАПВ, че те са издадени за идентични периоди и данъчни задължения, които са определени и с частта от ДРА в частта относно ЗДДС, която е прогласена за нищожна от решаващият съд. ДАПВ са влезли в сила като необжалваеми, поради което за изменение на данъчни задължения, определени с него е предвиден специален ред и изчерпателно изброени основания. С тях органите по приходите са приели като дължими сумите за възстановяване и внасяне посочени в СД по ЗДДС на едноличния търговец за тези данъчни периоди и е допустимо изменение на влезлите в сила данъчни актове единствено на основанията и при изпълнение на процедурата по чл. 116 от ДПК (отм.) при наличие на основанията по чл. 115 от ДПК (отм.). В тези случаи ревизията следва да бъде възложена от Регионалния данъчен, който е и единствено компетентният да определи издателят на РА. В настоящия казус ревизията е възложена от началник сектор "Данъчни ревизии" в ДП "Хасково" на основание чл. 68 от ДПК. Възлагането извършването на данъчна ревизия и издаването на ДРА от орган, който няма правомощие да го определи, води до материална некомпетентност на издателя на ДРА. По изложените съображения съдът законосъобразно е приел, че ДРА в частта за тези данъчни периоди за определени данъчни задължения по ЗДДС е нищожен. Неоснователни са доводите в касационната жалба относно правното значение на ДАПВ с аргументи, които се позовават на правната уредба след изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК с ДВ, бр. 108/07 г. Следва да бъде посочено, че и след измененията на чл. 129, ал. 3 от ДОПК с ДВ, бр. 108/07 г. влезлите в сила ДАПВ и АПВ, издадени преди това изменение, се ползват със стабилитет на индивидуални административни актове и определят данъчни права. От значение е за характера на акта и неговите правни последици е правната уредба към датата на неговото издаване, само АПВ, издадени след 19.12.07 г., не представляват процесуална пречка за провеждане на данъчни ревизии по общия ред за установяване на данъчни задължения и за данъчни периоди, които са обхванати от тези АПВ. Като е достигнал до правилни изводи за нищожност на ДРА в обжалваната част административният съд е постановил законосъобразно решение, което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав намира, че съдът е допуснал неправилно тълкуване на закона при изчисляване и присъждане на разноските, които се дължат на ЕТ"МИГ-9-13-Иван Грозев". Спор по съдебно производство, разглеждано през 2008 г. - 2009 г. относно действителността на ДРА, издаден през 2003 г. не може да бъде разглеждан като фактически несложен дори само с оглед необходимостта от събиране на доказателства, които отразяват факти, осъществени в много предходен период от време. Видно от данните по делото пред АС-Пловдив процесуалният представител на жалбоподателят е активната страна в процеса по събиране на доказателства като са представени и подробни правни доводи относно правното значение на установените факти. С оглед обстоятелството, че в съдебната практика съществуваше спор относно правното значение на ДАПВ (особено АПВ) и динамиката в законодателството по този въпрос, казусът не може да бъде определен и като правно несложен. Допълнително следва да бъде посочен, че при присъждане на разноски в полза на жалбоподателя те трябва да бъдат заплатени от бюджета на структурата, в чийто състав е ответника, т. е. в случая Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, а не лично от Директора на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция както е постановено от АС-Пловдив. По изложените съображения обжалваното съдебно решение в частта относно разноските следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат присъдени всички направени реално разноски пред първата инстанция. С оглед изхода на спора и направеното искане, Д"ОУИ" дължи на ЕТ"МИГ-9-13-Иван Грозев" разноски за настоящото производство в размер на 15лв., за които са представени доказателства, че са направени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Първо-А отделение