Решение № 10785 от 10.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14664/2017 г.

Решение № 10785 от 10.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14664/2017 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. Ц. М. и И. М., представляван от процесуалния си представител адв. Ц. Мирчева, обжалват Решение № 5825/18.10.2017 г. по адм. дело № 3966/2017 г. на Административен съд – София-град, отхвърлящо жалбата им срещу виза за инвестиционно проучване и проектиране, издадена по преписка № САГ16-ГР00-2747/2016 г. от главния архитект на Столична община за проектиране на двуетажен ресторант и изгребна яма в УПИ XXII-2297, кв. 26, по плана на с. Лозен. Касаторите претендират разноски за двете инстанции. Ответниците главният архитект на Столична община и И. Д., чрез процесуалните си представители, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Главният архитект на СО претендира разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците Р. Б., М. М., Б. Й. и Столична община – район "Панчарево" не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на оспореното решение. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Оспорената пред АССГ виза за проектиране на главния архитект на Столична община е издадена на основание чл. 140, ал. 1 и 3 във връзка с чл. 134, ал. 6 ЗУТ за проектиране на двуетажен ресторант и изгребна яма в УПИ XXII-2297, кв. 26, по плана на с. Лозен при спазване на следните устройствени показатели: плътност на застрояването – макс. 40%, Кинт – макс. 1, 3, необходима озеленена площ – мин. 40%, и максимална кота корниз – 10 м. Визата е издадена на основание плана за застрояване на имота в частта относно предвиденото както основно, така и допълващо застрояване – ресторант и изгребна яма, по одобрения ПУП със Заповед № РД-09-50-379/22.07.1994 г. Видно от извадка от ПУП за имота, в него е предвидено изграждане на сграда на основното застрояване – магазин, без предвидено допълващо застрояване – второстепенни постройки на допълващото застрояване, каквато по чл. 46 вр. чл. 41, ал. 1 ЗУТ е изгребната яма. Искането за издаване на оспорената виза е за постройка на основното застрояване – ресторант на два етажа, и такава на допълващото застрояване – изгребната яма. Законосъобразно и обосновано в атакуваното решение е прието, че е налице хипотезата на чл. 134, ал. 6 ЗУТ. Посочената разпоредба предвижда, че "Когато при прилагане на действащи подробни устройствени планове се променят само разположението и конфигурацията на предвидените сгради, в т. ч. при пристрояване и надстрояване на съществуващи сгради, без да се променят начинът и характерът на застрояването и правилата и нормативите за съответната устройствена зона, не е необходимо да се изменят тези планове. В тези случаи конкретното застрояване се определя с виза по чл. 140", т. е. при промяна на разположението и конфигурацията на предвидените с плана сгради, както е в конкретния случай, не е необходимо изменение на ПУП – ПЗ за тази цел, а законодателят е въвел облекчен ред за допускане на променената конфигурация – с виза по чл. 140 ЗУТ, в частност – по ал. 3 на текста. Същото разрешение е приложимо и за постройките на допълващото застрояване (изгребната яма), като и за тях съгласно чл. 140, ал. 3 ЗУТ следва издаването на виза. Според чл. 140, ал. 2 ЗУТ визата е копие-извадка от действащия ПУП, но чл. 140, ал. 3 ЗУТ, за визираните в нея обекти и във връзка с чл. 134, ал. 6 ЗУТ, допуска при минимални отклонения в исканото застрояване, изрично посочени в разпоредбите – при промяна само на разположението или конфигурацията на предвидените в ПУП сгради, за да не се процедира изменение на ПУП, промяната и допускането на застрояването да се извърши с издаване на виза. В тази връзка самата виза по чл. 140, ал. 3 вр. чл. 134, ал. 6 ЗУТ предполага наличието на разминаване между предвиденото в нея относно застрояването и предвиденото в действащия ПУП, но в очертаните от закона предели. В контекста на горното, спорният и подлежащ на преценка въпрос е налице ли са предпоставките за допускане с оспорената виза на застрояване с ресторант и предвидената изгребна яма, която е допълващо застрояване, и дали отклоненията от ПУП са в рамките на ограниченията по чл. 134, ал. 6 ЗУТ. Посочената разпоредба е приложима само ако не се променя начинът и характерът на застрояването що се отнася до основното застрояване. В настоящия случай това изискване е налице. Начинът на застрояване е определен в чл. 21, ал. 1 ЗУТ, а именно като свободно и свързано. По действащия ПУП – ПЗ в имота е предвидено основно застрояване – магазин на един етаж (строеж с обслужващи функции, за обществено обслужване) като свободно застрояване. С визата се допуска основно застрояване отново за обществено обслужване, каквото е отреждането на имота по ПЗ, но вече за ресторант на два етажа, което също е предвидено като свободно застрояване. Т.е. с визата не е променен начинът на застрояване. Характерът на застрояване е определен в чл. 23, ал. 1 ЗУТ, като същият е в зависимост от височината на сградите на основното застрояване – ниско, средно или високо. В случая не е налице и промяна на характера на застрояване, тъй като визата и за предвидената променена конфигурация за ресторанта на два етажа също допуска ниско застрояване с кота корниз до 10 м. Ако се приеме, че характерът или начинът на застрояване касае и допустимите устройствени показатели за застрояване на имота, то също не е допуснато отклонение, тъй като по отношение на плътността на застрояване, Кинт или минимално необходимата озеленена площ с оспорената виза е предвидено да не се нарушават показателите, приети с ПЗ от 1994 г. – визата повтаря като ограничение посочените показатели. За допускането пък на предвиденото допълващо застрояване – изгребната яма, е задължително издаването на виза от категорията на обжалваната – чл. 140, ал. 3 ЗУТ. Следователно са били осъществени предпоставките по чл. 134, ал. 6 вр. чл. 140, ал. 3 ЗУТ за издаване на визата, която е в рамките на уредените от закона ограничения. Спазени са и изискванията на ЗУТ за отстояния до регулационните линии на съседните имоти и не са допуснати твърдените в жалбата нарушения. Затова е правилен изводът на АССГ за материалната законосъобразност на визата. Най–накрая, неоснователно е възражението на касаторите за неправилност на решението на съда поради издаването на визата от некомпетентен орган – от главния архитект на СО, вместо от главния архитект на район "Панчарево". Съгласно чл. 140, ал. 1, изр. второ ЗУТ "Визата се издава от главния архитект на общината", а в случая това е главният архитект на СО. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е основателно искането на ответника по касация - главният архитект на СО, за присъждане на разноски, като на основание чл. 78, ал. 8 ГПК следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение