Решение № 4893 от 4.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 310/2012 г.

Решение № 4893 от 4.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 310/2012 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Еленка Стойчева Христова от гр. Казанлък, ул. " Генерал Скобелев" № 215б, ет. IV, ап. 27, против решение № 218/19.10.11 г. по адм. д. № 315/11 г. по описа на Административен съд - Стара Загора с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, РДНСК Югоизточен район, представляван от юрк. Манолова, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното с нея решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена срещу неблагоприятен за страната съдебен акт в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна В първоинстанционното производство касаторът Христова е оспорила Заповед № ДК-02-ЮИР-101/20.05.11 г. на началника на РДНСК Югоизточен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наредено премахването на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строеж "Пристройка към жилищна сграда" в УПИ ХII-309, кв. 2 по плана на с. Овощник, общ. Казанлък, обл. Стара Загора, С постановеното по делото решение Административен съд Стара Загора е отхвърлил оспорването, като неоснователно. След обсъждане доказателствата в съвкупност с доводите на страните, съдът е приел, че заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Установена е характеристиката на обекта, предмет на заповедта - пристройка към жилищна сграда на етап груб строеж, както и безспорната липса на одобрен за този строеж инвестиционен проект и влязло в сила разрешение за строеж. Съдът е изложил съображения във връзка с конкретните доводи в жалбата, при което обосновано е приел, че строежът се намира в поземлен имот, собственост на оспорващата, посочена като адресат на административния акт, а относно времето на извършването е отчел съдържащите се в подадената пред административния орган писмена декларация данни. Касационната проверка на така постановеното решение налага извод за неоснователност на касационното оспорване. Съгласно § 3 от Наредба № 13/23.07.01 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол адресат/адресати на заповедта за премахване на незаконен строеж са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственици на терена, лица с ограничено вещно право или извършители на незаконния строеж спрямо които се създава задължение за премахването му. При безспорното установяване, че строежът -пристройка към съществуваща жилищна сграда е извършен в УПИ ХII-309, кв. 2 по плана на с. Овощник, собственост на касационната жалбоподателка оплакването относно неправилно посочен адресат на заповедта е неоснователно. Поземленият имот, в който строежът е осъществен е индивидуализиран в достатъчна степен, предвид което обстоятелството, че не е посочен със съответния идентификатор по действащите кадастрална карта и регистри е ирелевантно, още повече, че на л. 9 от делото е приложена саморъчна декларация, подписана от Христова с признание относно местонахождението на строежа и времето на неговото извършване. Извън конкретните касационни оплаквания, при служебната проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира нарушение на материалния закон, предвид което решението като правилно, постановено при липса на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение,