Решение № 2175 от 23.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9253/2023 г.

Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на Л. Трайкова от гр.София, подадена чрез упълномощен адв.Златков, против решение 4776 от 14.07.2023 година по адм.д. 5505 по описа на Административен съд София - град за 2023 година. В жалбата се твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209 т. 3 от АПК. Съдът не взел предвид обстоятелството, че оспорения акт е издаден при липса на компетентност на административния орган, което прави решението на районната администрация нищожно. Счита, че след обявяването на нищожността, преписката следва да се изпрати на компетентния орган СО, район Сердика , за администриране и разглеждане на заявлението. Претендира присъждане на разноски. Ответната по касационната жалба страна - Комисията по чл. 10 от Наредбата на Столичен общински съвет за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община(НРУУРОЖТСО), район Възраждане намира жалбата за неоснователна и моли да се остави без уважение. Ответната страна И. Илиев, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Излага доводи в подкрепа на становището си. Производството пред Административен съд София - град е образувано по жалба на Л. Трайкова и И. Илиев против решение по протокол 5/27.02.2023 г. на Комисията по чл. 10 от НРУУРОЖТСО, с която е Трайкова не е включена в картотеката на нуждаещите се от жилище към район Възраждане . С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение, съдът е отхвърлил жалбата и е осъдил Трайкова да заплати на ответната страна разноски в размер на 100 лева. В хода на съдебното дирене е установено, че е било депозирано в район Възраждане , Столична община заявление, с вх. РВЕ22-ГР94-2112/30.12.2022 г., с което Л. Трайкова е поискала от кмета на района тя и семейството ѝ да бъдат включени в картотеката на нуждаещите се от жилище граждани при този район, като е декларирала настоящ адрес в гр. София, [жк], [адрес]. Съдът установил също, че от предоставеното удостоверение за настоящ адрес, Трайкова е с регистриран от 24.02.2012 г. настоящ адрес в гр.София, [улица]. Видно от представените по делото доказателства, с решение по протокол 5/27.02.2023 г. на Комисията по чл. 10 от НРУУРОЖТСО е отказано включването в картотеката на нуждаещите се от жилище към район Възраждане на основание чл. 6, ал. 1 НРУУРОЖТСО, според който семействата или домакинствата подават заявление и декларация (по образец) за първоначално картотекиране в районната администрация по настоящ адрес и понеже Трайкова е адресно регистрирана по настоящ адрес в район Сердика, то тя не отговаря на това изискване на НРУУРОЖТСО. От правна страна е прието, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на приложимите процесуални правила и при съобразяване с приложимите материалноправни норми. Съдът е приел, че след като жалбоподателя е сезирал район Възраждане, с искане за включване в картотеката на нуждаещите се от жилище граждани при район Възраждане , то комисията по чл. 10 НРУУРОЖТСО е компетентния орган да разгледа искането и съответно да се произнесе дали включва или отказва да включи заявителя в картотеката. Съдът е преценил в тази връзка за неоснователно възражението в първоинстанционната жалба за нищожност на решението, поради издаване на акта от некомпетентен орган. Съдът счел за неоснователно и възражението на Трайкова, че комисията е следвало да изпрати заявлението на компетентния район, защото такова задължение не е залегнало в НРУУРОЖТСО и ако го стори, то това би подменило волята на заявителя. Жалбата е подадена от участник в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за страната акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционият съдебен състав обосновано е приел, че са налице всички изискуеми от закона обстоятелства за издаване на оспорения пред него акт решение на Комисията по чл. 10 от НРУУРОЖТСО, с която е Трайкова не е включена в картотеката на нуждаещите се от жилище към район Възраждане . Съгласно чл. 5 от НРУУРОЖТСО, право да кандидатстват за настаняване в общински жилища имат семейства или домакинства, които отговарят на условията на нормативния текст. Те подават заявление, към което се прилагат определени документи, в районната администрация по настоящ адрес, която не може да откаже да приеме заявлението. В районните администрации по настоящ адрес на лицата и членовете на семействата /домакинствата/ им, които отговарят на условията по чл. 5, се съставят и поддържат картотеки. Съгласно чл. 10 от НРУУРОЖТСО, Кметът на района назначава комисия за картотекиране на заявителите, в която се включват служители от районната администрация (технически специалисти, юристи и др.). Комисията разглежда в двумесечен срок заявленията за картотекиране, окомплектовани съгласно чл. 6, взема решение за включване или отказ за включване в картотеката и определя степента на жилищната нужда по групи съгласно чл. 8. Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, според чл. 6 ал.1 от приложимата наредба, семействата или домакинствата подават заявление и декларация в районната администрация по настоящ адрес. В правомощията на нарочната комисия е да извърши преценка за изпълнение на изискванията за вписване в нарочната картотека и да предприеме действия в тази насока или да откаже картотекиране. При този анализ на правната уредба, настоящия състав на Върховния административен съд приема, че за да е основателно искането за картотекиране следва заявителя да отговаря на изрично предвидени в НРУУРОЖТСО изисквания, едно от които е да сезира с такова искане районната администрация по настоящия си адрес. В случая Трайкова е сезирала комисията по чл. 10 от НРУУРОЖТСО към район Възраждане с категорично искане за включване на жалбоподателя и семейството й в картотеката на нуждаещите се от жилище граждани именно при този район, а от представените от самата нея документи е установено безспорно че настоящият ѝ адрес на територията на район Сердика . С оглед това е очевидно, че сезираната районна администрация не е районната администрация по настоящ адрес на заявителя, поради което искането не отговаря на изискванията на Наредбата, и по-конкретно на чл. 6 от НРУУРОЖТСО, поради което е постановен отказ за включване в картотеката, а не е отказано произнасяне по искането. Правилно е преценено като неоснователно възражението за нищожност на оспорения административен акт. Съдът точно преценил, че след като Трайкова е сезирала район Възраждане , с искане за включване в картотеката на нуждаещите се от жилище граждани при район Възраждане , то именно комисията по чл. 10 НРУУРОЖТСО към район Възраждане е компетентния орган да разгледа искането и съответно да се произнесе с решение дали включва или отказва да включи заявителя в картотеката на съответния район. Несъстоятелно е твърдението на жалбоподателката, че преписката по искането ѝ следвало да се изпрати на комисията по нейния настоящ адрес. Правилен е изводът на решаващия състав от АССГ, че в приложимия нормативен акт, приет от Столичния общински съвет не е вменено задължение на комисията по чл. 10 от НРУУРОЖТСО да препрати заявлението първоначално картотекиране на комисията по настоящия адрес на заявителя. Действие в тази насока би било безпредметно, тъй като комисията по чл. 10 от Наредбата в район Сердика , не е компетентна да се произнесе по искане за вписване на лице в картотеката на нуждаещите се от жилище в район Възраждане . Настоящата съдебна инстанция напълно споделя обективираните в оспореното съдебно решение изводи, тъй като същите са подкрепени от събраните в хода на съдебното дирене доказателства и не са оспорени от която и да е от страните в производството. При така установеното от фактическа страна е обосновано и становището, че при произнасянето си административния орган е приложил относимите материалноправни норми и е съобразил стриктно поведението си с разписаните от законодателя правила за водене и приключване на административното производство по издаване на акта. Предвид описаното, жалбата срещу първоинсатнционния съдебен акт е неоснователна и следва да се остави без уважение поради липса на сочените в нея касационни основания. Решението като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховен административният съд, четвърто отделение