Решение № 898 от 5.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3147/2007 г.

Решение № 898 от 5.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3147/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ани Саралиева Производството е образувано по касационни жалби на В. В. Я., О. с. с. - гр. К. и А. прокуратура - гр. С. срещу решението от 20.03.2007 г. по гр. д. № 1909/2006 г. на Софийския апелативен съд, съответно първия в отхвърлената част на иска за обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ, а останалите- в уважената част на иска. В касационните жалби са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваните части поради допуснати нарушения по чл. 218б ал. 1 б. "в" ГПК (отм.) и се иска отмяната му. Ответниците К. районен съд и К. окръжен съд не са изразили становище. В съдебно заседание прокурор от П. на Р. изразява становище за неоснователност на жалбата на ищеца и за основателност на другите две жалби. Върховният касационен съд, състав на I гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими. С решението от 20.03.2007 г. по гр. д. № 1909/2006 г. Софийският апелативен съд е отменил решението по гр. д. № 1915/2004 г. на Софийски градски съд в частта, с която О. с. с. - К. и П. на Република България са осъдени да заплатят солидарно на В. В. Я. на основание чл. 2, т. 1 ЗОДОВ сумата 2000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, и е отхвърлил същия иск, и е оставил в сила решението на първата инстанция в отхвърлената част по този иск за разликата над 2000 лв. до 3000 лв., както и в частта, с която О. с. с. - К., П. на Р., К. районен съд и К. окръжен съд са осъдени да заплатят солидарно на ищеца сумата 20000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от водения срещу него наказателен процес приключил с оправдателна присъда, ведно със законната лихва от 08.04.2003 г., и иска е отхвърлен за разликата до 30000 лв., и са присъдени разноски на ищеца. Софийският апелативен съд е приел, че ищецът В на 30.01.1992 г. е бил привлечен като обвиняем и му е предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 124, ал. 1 и чл. 129 НК - причиняване смърт по непредпазливост в резултат на нанесена умишлено тежка телесна повреда, както и за причиняване на средна телесна повреда. Наложена му е мярка за неотклонение "задържане под стража", изменена на 18.02.1992 г. в парична гаранция. На 27.07.1992 г. е внесен обвинителен акт. С присъда от 14.09.2003 г. Кюстендилският районен съд е признал В. Я. за виновен по повдигнатите обвинения и го е осъдил на две години и шест месеца лишаване от свобода. С решение от 26.05.1994 г. Кюстендилският окръжен съд е отменил присъдата и е върнал делото за разглеждане от стадия на предварителното производство. На 17.04.1998 г. с нов обвинителен акт за същите престъпления е образувано наказателно дело пред К. окръжен съд. С постановена от същия присъда В. Я. е признат за виновен в престъпление по чл. 124, ал. 2 НК и му е наложено наказание две години лишаване от свобода и за престъпление по чл. 129, ал. 1 НК - една година лишаване от свобода. С решение от 26.07.2000 г. Софийският апелативен съд е отменил тази присъда и е върнал делото за ново разглеждане на етап досъдебно производство. Последвало е внасяне на 27.12.2000 г. на нов обвинителен акт за същите престъпления в К. окръжен съд и с присъда от 06.03.2002 г. В. Я. е бил осъден на лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца. С присъда от 15.10.2002 г. Софийският апелативен съд е отменил присъдата на К. окръжен съд и е признал Я. за невинен и по двете обвинения. Оправдателната присъда е оставена в сила с решение от 08.04.2003 г. на Върховния касационен съд. Въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата по чл. 2, т. 1, 2 и 3 ЗОДОВ. Влязлата в сила оправдателна присъда е основание за квалифициране както обвинението, така и задържането под стража, и осъдителните присъди на К. районен и окръжен съд, като незаконни. Доколкото е налице оправдателна присъда и се претендира обезщетение за неимуществени вреди, самостоятелно обезщетение за изтърпяното задържане под стража не следва да се присъжда, а следва да се определи общо обезщетение за неимуществените вреди, като при определяне размера му следва да се отчете фактът и периода на наложената мярка. Като е взел предвид, че повдигнатото обвинение и постановените осъдителни присъди са за тежко престъпление, ищецът е бил задържан под стража за период от двадесет дни, наказателното производство е продължило повече от десет години, установените от свидетелските показания отрицателни преживявания на ищеца и последвало отчуждение сред близките му в резултат на наказателното преследване, както и чистото му съдебно минало, въззивният съд е определил обезщетение общо за неимуществените вреди в размер на 20000 лв., ведно със законната лихва от датата на решението на ВКС. Жалбите са неоснователни. Определеният от въззивния съд размер на обезщетението е в съответствие с установения в чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост. В. Я. е търпял битови неудобства и психически дискомфорт от престоя му в ареста в продължение на двадесет дни, бил е обвинен в тежко престъпление против личността-причиняване по непредпазливост смъртта на Я. Н. вследствие умишлено нанесена тежка телесна повреда, и друго-причиняване на средна телесна повреда на З. И., и наказателното производство е продължило повече от десет години, през който дълъг период е търпял негативни преживявания от обвинението в тези престъпления и воденото срещу него наказателно производство, бил е злепоставен в обществото, страдал е, че близки и познати са се отдръпнали от него, мислейки, че е виновен, станал е нервен и раздразнителен. Показанията на свид. К. Я. съпруга на ищеца, кореспондират с тези на свид. Ж. Комфорт и правилно съдът ги е кредитирал. Обстоятелството, че Я. с влязла в сила на 27.08.1985 г. присъда е бил осъден за престъпления по чл. 325, ал. 1 и чл. 129 НК и е изтърпял наказание лишаване от свобода до 25.06.1987 г., не е основание за намаляване размера на репарацията, който се обуславя от негативните последици за В. Я. вследствие на последващи незаконни обвинения, задържане под стража и осъдителни присъди през многогодишното наказателно преследване срещу него, започнало на 30.01.1992 г. и приключило с влязлата в сила на 08.04.2003 г. оправдателна присъда. С оглед обстоятелствата в конкретния случай обезщетението е справедливо определено. Няма основание за определяне нито на по-голям, нито на по-малък размер на репарацията. Затова въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е и оплакването в касационната жалба на А. п., че решението относно присъдените разноски на ищеца е неправилно, защото съгласно чл. 68 ГПК, когато по делото участва като страна прокурорът, какъвто бил настоящият случай, разноските се заплащат от държавата, а не от П. Разпоредбата на чл. 68 ГПК (отм.) има предвид хипотезата на предявен иск от прокурора от името на държавата относно чуждо право - чл. 27, ал. 1 ГПК (отм.). Ако този иск бъде отхвърлен, държавата ще отговаря за разноските, а не лицето, чието право е предявено, а ако искът бъде уважен, само държавата има право на разноски, но не и лицето, чието право е предявено. В случая не се касае за такъв иск и посочената разпоредба е неприложима. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I гр. отделение