Решение № 2320 от 16.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10395/2011 г.

Решение № 2320 от 16.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10395/2011 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Инспекция по труда" гр. Пловдив срещу решение № 328 от 21.06.2011 г. по адм. дело № 245/2011 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик, седми състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът "Термо 97" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Пазарджик моли решението да бъде оставено в сила. Ответникът Любен Василев Димов от гр. Пазарджик не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 328 от 21.06.2011 г. по адм. дело № 245/2011 г. Административен съд гр. Пазарджик, седми състав, е отменил Постановление № 7 от 01.06.2010 г. за обявяване на трудово правоотношение, издадено от старши инспектор при дирекция "Инспекция по труда" гр. Пловдив. Така постановеният съдебен акт не страда от визираното в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Основният спорен въпрос по първоначалното дело е бил каква е правната природа на сключения между "Термо 97" ЕООД и Любен Василев Димов договор № 1 от 25.01.2010 г. Същият е именуван като граждански, а страните - съответно възложител и изпълнител. Последният е поел задължението да извърши технически преглед и ремонт на газови съоръжения и инсталации в оранжерии в "Гимел" АД с. Звъничево, "Елхим - Искра" АД гр. Пазарджик, котелно и отоплителна инсталация в сградите на ТД на НАП гр. Пловдив и ТД на НАП гр. Пазарджик. Възложителят осигурява необходимите инструменти, материали и превозни средства за извършване на работата, а след приемането й в 20-дневен срок се задължава да заплати сумата 1100 лева. По първоначалното дело като доказателства са приети три констативни протокола - от 05.02.2010 г., от 09.03.2010 г. и от 30.04.2010 г., в които се съдържа описание на приетата работа, а именно: На 29.01.2010 г. и на 01.02.2010 г. е направена профилактика на газови съоръжения в "Гимел" АД с. Звъничево на 200 дка и на 500 дка; на 26.02.2010 г., 04 и 05.03.2010 г. са проверени и профилактирани газови съоръжения в "Елхим - Искра" АД гр. Пазарджик; на 28 и 29.04.2010 г. са прегледани и профилактирани водогрейни котли в ТД на НАП гр. Пазарджик на ул. "Асен Златаров" и бул. "България". Неразделна част от протоколите са разписки за заплащане на сумите, съответно 300 лв., 300 лв. и 200 лева. Приликата между договора за изработка и трудовия договор се състои в това, че и в двата случая едната страна се задължава да положи труд срещу възнаграждение. Съществената разлика тук трябва да се търси в техния предмет. При договора за изработка изпълнителят на работата дължи готово произведение, респ. трудов резултат. Предмет на трудовия договор е ежедневното престиране на работна сила, каквото в случая не е договорено. В констативните протоколи се съдържат конкретните дати, на които изпълнителят е извършил дейността, която е в изпълнение на договора. При трудовия договор задължението може да се извърши от работника само лично, а дейността на Любен Василев Димов - от всяко друго лице с неговата квалификация и умения. Освен това страните по договор № 1 от 25.01.2010 г. не са предвидили работно време на определено място и с фиксирана продължителност, ежемесечно изплащане на трудово възнаграждение и други съществени елементи на трудовия договор. Уговорката, че възложителят се задължава да осигури необходимите инструменти, материали и превозни средства, е в съответствие с нормата на чл. 259 ЗЗД, която позволява страните да договорят тези условия, без да променят правната природа на договора за изработка. Договорната клауза, че изпълнителят се задължава да спазва правилата за вътрешния ред във фирмата и да не разгласява поверителна информация, трябва да се тълкува във връзка с останалите текстове на договор № 1 от 25.01.2010 г. При съвместното им тълкуване не може да се направи извод, че Димов е поел задължението да спазва трудовата дисциплина във фирмата, а само при изпълнение на договорните си задължения да съгласува действията си с правилата за вътрешния ред в нея. Обстоятелството, че на 27.05.2010 г., когато е станала трудовата злополука, Димов се е намирал в котелното помещение на нафтовото стопанство на ТД на НАП гр. Пловдив също не сочи, че той е престирал работна сила по трудово правоотношение. Както бе посочено по-горе в настоящите мотиви, част от задълженията на изпълнителя по граждански договор № 1 от 25.01.2010 г. е било технически преглед и ремонт на газови съоръжения и инсталации в котелно и отоплителна инсталация в сградите на ТД на НАП гр. Пловдив. По административната преписка няма данни, че Димов ежедневно е полагал труд при условия, съдържащи белезите на трудов договор. Това е така, защото този въпрос въобще не е бил изследван в хода на административното производство, което е проведено по повод на станала трудова злополука и само върху нея е било акцентирано при извършените разследвания. Що се касае до тезата на касатора, че лицето, което работи без трудов договор, е ощетено при трудова злополука, тя напълно се възприема като правилна по принцип, но не е съобразена с правната природа на разгледания по-горе граждански договор. Стигайки до аналогични правни изводи, първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, поради което по изложените в настоящите мотиви съображения обжалваното решение се оставя в сила. Що се касае до оплакването на касатора относно присъдените разноски в полза на "Термо 97" ЕООД, те са били дължими с оглед изхода на спора пред първата инстанция и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, а сумата 500 лв., която е внесена от дружеството, се установява от договор за правна защита и съдействие от 13.07.2010 г. и представлява възнаграждението за един адвокат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,