Решение № 6737 от 22.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 273/2009 г.

Решение № 6737 от 22.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 273/2009 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от ЕТ "Стефан Акрабов", гр. Пловдив, против решение от 28.07.2008 г., постановено по адм. дело № 076/2006 г. по описа на Софийския градски съд (СГС). Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът Патентно ведомство на Република България чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Заинтересуваната страна "Ира - 2000" ООД, гр. София, не е изразила становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното решение СГС е отхвърлил жалбата на касатора против Решение № 227/29.11.2005 г. на председателя на Патентно ведомство, с което е отказано да се образува производство по решение за регистрация на комбинирана марка ДPLANET CLUB", тъй като не е налице отказ за регистрация. За да постанови този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна следното: Производството за регистриране на марката е започнало по искане на ЕТ "Стефан Акрабов" от 28.03.2003 г. за услуги от класове 41 и 43 МКСУ. Едноличният търговец е упълномощил представител по индустриална собственост Недялка Пенчева да го представлява пред ПВ относно регистрация на марката. Пълномощното било приложено към заявката. На 04.11.2004 г. заявителят бил уведомен за отказ за регистрация на основание чл. 37, ал. 2, вр. чл. 12, ал. 1, т. 2 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) поради наличие на фонетично и визуално сходство и смислова идентичност между по-рано регистрирана марка и заявената, както и сходство на услугите в клас 43, като му е дадена възможността да направи възражение в тримесечен срок. По искане на заявителя посоченият срок бил удължаван двукратно до 04.08.2005 г. На 25.07.2005 г. в ПВ постъпила молба от представителя по индустриална собственост Пенчева, с която декларирала, че са запознати с мотивите за отказ и дават съгласие от списъка с класовете да отпадне клас 43, а за клас 41 поддържат заявката. На 29.07.2005 г. ПВ уведомило заявителя, че следва да внесе такса за регистрация на марката на основание чл. 4, т. 3, 4 и 5 от Тарифата за таксите, които се събират от Патентното ведомство на Република България. На 03.08.2005 г. постъпило възражение относно предварителното становище за отказ от представителя по индустриална собственост Радослава Косева, упълномощена от заявителя. На 15.08.2005 г. е внесена дължимата такса, а на 15.09.2005 г. е взето решение за регистрация на марката за услуги от клас 41. При така установената фактическа обстановка СГС е направил извод, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същият е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Основният спорен въпрос по делото е налице ли е валидно ограничаване на заявката за регистриране на марката относно услугите от клас 43 МКСУ. Първоинстанционният съд е посочил, че заявителят е упълномощил двама представители по индустриална собственост да го представляват пред Патентно ведомство, като не са налице доказателства за оттегляне на упълномощаването на Пенчева. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 36 от Закона за задълженията и договорите и е направил извод, че всички извършени от представителя действия се смятат за валидно извършени и обвързват упълномощителя, освен ако не е направено изрично волеизявление, че той не ги приема или се отказва от тях. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. По несъмнен начин по делото е установено, че заявителят е представляван от двама представители по индустриална собственост с общо пълномощно. По отношение на услугите от клас 43 административният орган първоначално е приел, че е налице основание за отказ на регистрацията, като заявителят е уведомен и му е предоставен 3-месечен срок за възражения. Последният е удължаван двукратно, като преди изтичане на срока е депозирана молба за ограничаване на заявката. Съгласно правилото на чл. 37, ал. 4 от ЗМГО когато в законоустановения срок заявителят не направи основателни възражения и/или не ограничи списъка на стоките или услугите, или не изпълни изискванията на ал. 3, се взема решение за отказ на регистрацията. В случая е било налице искане за ограничаване на заявката, поради което е извършена регистрация на марката за услугите от клас 41, по отношение на които е установено, че марката отговаря на изискванията на закона. Твърдението на касатора, че първият представител по индустриална собственост е превишил представителната си власт е неоснователно. ЗМГО прави разграничение между оттегляне и ограничаване на заявката (арг. чл. 37, ал. 4, чл. 38, ал. 1 ЗМГО), като разпоредбата на чл. 5, ал. 9 от Наредбата за оформяне, подаване и експертиза на заявки за регистрация на марки и географски означения (в редакцията й към момента на постановяване на оспорения акт) изисква изрично упълномощаване само за оттегляне на заявката. Видно от представеното в касационното производство платежно нареждане, е че заявителят е заплатил дължимата такса за регистрация, поради което дори и да се приеме, че първият представител по индустриална собственост е превишил обема на представителната си власт, то неговите действия са били потвърдени. В подкрепа на това обстоятелство е и факта, че заявителят не е оттеглил упълномощаването на Пенчева като негов представител. Потвърждаването заздравява с обратна сила потвърдените действия като им придава ефект спрямо представлявания. При липса на оттегляне на упълномощаването на представителя по индустриална собственост Пенчева и внасяне на дължимата такса, за административния орган е било налице задължение да се произнесе с решение и регистрира марката. До постановяване на решението на ПВ по преписката не са постъпили каквито и да били възражения относно действията на представителя по индустриална собственост Пенчева. Следователно изводът на СГС, че след като страната е определила свой представител съобразно собствената си воля, то следва да понесе всички последици от този избор, е законосъобразен. При постановяване на решението съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Събраните по делото доказателства и доводите на страните са обсъдени в тяхната съвкупност, като е направен законосъобразен извод за неоснователност на жалбата. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,