Решение № 10052 от 17.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14616/2013 г.

Решение № 10052 от 17.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14616/2013 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директора на Агенция "Митници" моли да бъде отменено като неправилно решение № 5722/30.08.2013 г. по адм. д. № 11546/2012 г. на АССГ, с което е обявено за нищожно решение № 9700-0185/02.08.2012 г. на началника на Митница Столична в частта, с която се е произнесъл по искане № И47-0084/04.07.2012 г. на "Импириъл табако България" ЕООД за възстановяване на акциз 10 993,50 лв. и е върната преписката на директора на Агенция "Митници" за провеждане на процедура по глава седма от АПК, а също да бъде отменено като неправилно решението в частта, с която е отменено решение № 566/29.10.2012 г. на директора на Агенция "Митници", с което е потвърдено решението на началника на Митница Столична, с което е отказано възстановяване на акциз за тютюн за пушене в размер 217 750 лв. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да бъде отхвърлена жалбата против решение № 566/29.10.2012 г. на директора на Агенция "Митници", с което е потвърдено решението на началника на Митница Столична и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Импириъл табако България" ЕООД моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Ако не бъде възприето тълкуването на административния съд моли да бъде отправено преюдициално запитване до СЕС по приложението на чл. 11 от Директива 2008/118/ЕО на Съвета от 16 декември 2008 г. относно общия режим на облагане акциз и за отмяна на Директива 92/12/ЕИО. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил решение № 566/29.10.2012 г. на директора на Агенция "Митници", с което е потвърдено решение № 9700-0185/02.08.2012 г. на началника на Митница Столична. Съдът е обявил за нищожно решение № 9700-0185/02.08.2012 г. на началника на Митница Столична в частта, с която началникът на митницата се е произнесъл по искане № И47-0084/04.07.2012 г. на "Импириъл табако България" ЕООД за възстановяване на акциз 10 993,50 лв. за цигари и е върнал преписката на директора на Агенция "Митници" съобразно задължителните указания в мотивите. Със същото решение е отменено решение № 9700-0185/02.08.2012 г. на началника на Митница Столична в частта, с която е отказано възстановяване на акциз по същото искане от 4.07.2012 г. за тютюн за пушене - 67 000бр. опаковки, облепени с бандерол с изтекъл срок за валидност с марка "Golden Virginia". Съдът е изпратил преписката на началника на Митница Столична за издаване на решение за възстановяване на акциз в размер 217 750 лв. при спазване указанията на съда. В мотивите си съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи за неправилност на решението на директора на агенцията, частична нищожност и частична неправилност на решението на началника на Митница Столична. През 2009 г. "Импириъл табако България" ЕООД - регистриран получател е поискал унищожаване на цигари, облепени с бандероли с изтекъл срок и на тютюн за пушене. Тютюнът не е бил унищожен, а от цигарите заявени за унищожаване, от фирмата, която е следвало да извърши унищожаването, противозаконно са отнети 3400 кутии цигари "Давидоф" и 1500 кутии цигари "West silver". След подаване искането за унищожаване на 29.10.2009 г. "Импириъл табако България" ЕООД е поискало възстановяване на акциз за цигари като при извършената проверка е установено, че отнетите противозаконно цигари не са унищожени и са оставени с разрешение от митническите органи за съхранение от регистрирания получател. Издаден е РА № 2/37/29.06.2010 г. на Галина Йонева - началник отдел "Последващ контрол" в Столична митница, с който е отхвърлено искане за възстановяване на акциз за 3400 кутии цигари "Давидоф" и 1500 кутии цигари "West silver" от 29.10.2009 г., който не е бил обжалван и е влязъл в сила. На 7.06.2012 г. цигарите по първото искане и тютюн за пушене с платен акциз за 217 750 лв. в 67 000бр. опаковки, облепени с акцизни бандероли с изтекъл срок на валидност са унищожени. На 4.07.2012 г. е подадено процесното искане за възстановяване на акциз за унищожените цигари и тютюн за пушене. С решението на началника на Митница Столична е отказано възстановяване на акциза за цигарите и тютюна за пушене, което е потвърдено при обжалването по административен ред с решение № 566/29.10.2012 г. на директора на Агенция "Митници". Правилно съдът е приел, приложимост на чл. 27, ал. 2, т. 1 и чл. 99 АПК поради влезлия в сила РА № 2/37/29.06.2010 г. на Галина Йонева - началник отдел "Последващ контрол" в Столична митница, с който е отхвърлено искане за възстановяване на акциз за 3400 кутии цигари "Давидоф" и 1500 кутии цигари "West silver" от 29.10.2009 г. Правилен е изводът, че следва да се възобновява административното производство по предишното искане за възстановяване на акциз за цигарите от 29.10.2009 г. Съдът е върнал преписката на директора на Агенция "Митници" за преценка налице ли са условията на чл. 99 АПК за възобновяване на производството по първото искане от 29.10.2009 г., поради настъпили нови обстоятелства - унищожаване на цигарите на 7.06.2012 г. Изводите са правилни с известни допълнения. По чл. 27, ал. 1 ЗАДС недължимо платен или подлежащ на възстановяване акциз се възстановява или прихваща за погасяване на изискуеми публични задължения на лицето по негово искане или по инициатива на митническите органи. Искането се разглежда от началника на митницата или от компетентното митническо учреждение, издало удостоверението за регистрацията. В цитирания РА е констатирано, че "Импириъл табако България" ЕООД е регистриран получател по чл. 57в, ал. 2 ЗАДС от 15.01.2007 г. с удостоверение за регистрация от тази дата, издадено от началника на ТМУ-Митница София. Според чл. 27, ал. 3 ЗАДС органът се произнася с мотивирано решение, което според ал. 4 може да се обжалва пред директора на Агенция "Митници", а решението или непроизнасянето на последния се обжалва по реда на ДОПК. Пори така описаната процедура в нарушение на чл. 27, ал. 3 ЗАДС по първото искане за възстановяване на акциз е издаден РА. По чл. 104, ал. 1 ЗАДС в редакцията от ДВ. Бр. 95/2009 г. в сила от 1.01.2010 г. за извършване на проверки и за производствата по установяване, обезпечаване и събиране на задължения за акциз се прилага ДОПК. Първото искане е подадено на 29.10.2009 г. и по чл. 27, ал. 3 ЗАДС в приложимата редакция от ДВ бр. 105/2006 г. в 30-дневен срок от постъпване на искането, съответно от отстраняване на нередовностите в него, по искането е следвало да се произнесе началникът на митницата с решение. Според посл. изр. на същата алинея непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ изцяло по направеното искане. В преписката не са приложени доказателства за непредставени документи към искането, които да обосноват извод за друга дата за начало на 30-дневния срок, поради което към датата на заповедта за възлагане на ревизия - 1.03.2010 г. е налице необжалван мълчалив отказ на началника на митницата по искането от 29.10.2009 г. Проведена е ревизия за извършаване на проверка по чл. 104, ал. 1 ЗАДС при влязъл в сила мълчалив отказ по искането от 29.10.2009 г. Правилен е изводът на съда като краен резултат че в случая е приложим чл. 27, ал. 2 и чл. 99 АПК за второто искане за възстановяване на акциз за унищожените на 7.06.2012 г. цигари. Съдът като е обявил решението на началника на митницата в тази част за нищожно и е отменил потвърждаващото решение на директора на агенцията в тази част е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. В оспореното пред съда решение е прието, че за тютюна за пушене в ЗАДС липсва норма, която да предвижда възстановяване на заплатения акциз от регистрирания потребител при унищожаване на стоките облепени с акцизни бандероли. По чл. 25, ал. 1 ЗАДС регистрираните лица не дължат акциз при унищожаване под контрола на митническите органи на акцизни стоки до освобождаване за потребление на акцизните стоки. По чл. 20, ал. 2, т. 11 ЗАДС получаването на акцизни стоки под режим отложено плащане от регистриран получател е освобождаване на стоките за потребление. Според касатора след като по цитирания текст е налице освобождаване за потребление на получените от дружеството стоки не е приложим чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗАДС, на която се е позовал съда, за да приеме, че е допустимо по този текст да бъде възстановен акцизът. Неправилно съдът е приел, че в случая е приложим чл. 20, ал. 2, т. 6 ЗАДС, който не урежда процесният случай. Съдът е обсъдил доводът на регистрирания получател за пряко действие на т. 9 от мотивите на Директива 2008/118/ЕО на Съвета от 16 декември 2008 г. относно общия режим на облагане с акциз и за отмяна на Директива 92/12/ЕИО и на чл. 17, § 1, б. "б" от Директива 2011/64/ЕС на Съвета от 21 юни 2011 г. относно структурата и ставките на акциза върху обработен тютюн и е приел, че доводът е основателен. По т. 9 от мотивите на Директива 2008/118/ЕО Съвета е приел, че не може да се събира акциз за акцизни стоки, които при определени обстоятелства са били унищожени. Според съда т. 9 от мотивите е императивна, ясна и конкретна. По чл. 11 от Директивата държавите-членки могат по искане на дадено лице да възстановяват заплатен акциз за стоки, освободени за потребление в определени от държавата случаи и при условията, посочени от тях, с цел предотвратяване на всякакво възможно избягване на облагането или злоупотреби. Съдът е приел, че чл. 25 ЗАДС урежда, случаите, в които акцизът може да бъде възстановяван като предвид т. 9 от мотивите на Директивата следва да се тълкува в смисъл, че е приложим и за акцизни стоки, облепени с бандерол, унищожени под митнически надзор, както процесния тютюн за пушене. По чл. 17, § 1, б. "б" от Директива 2011/64/ЕС на Съвета от 21 юни 2011 г. относно структурата на ставките на акциза за обработен тютюн може да се освобождава от акциз или да се възстановява вече платен акциз за обработен тютюн, който е унищожен под административен надзор. Според чл. 17, § 2 от Директивата държавите-членки определят условията и формалностите за прилагане на горепосочените освобождавания или възстановявания. Според съда разпоредбата е конкретна и ясна, възможността в нея е реализирана с приемането на чл. 25 ЗАДС, който е приложим за процесния унищожен тютюн за пушене и е отменил решението на началника на митницата в частта за отказа да бъде възстановен акциз, заедно с потвърдителното решение на касатора и е изпратил преписката на Митница Столична за издаване на решение за възстановяване на 217 750 лв. акциз на дружеството за унищожения тютюн за пушене. Решението в тази част е правилно като краен резултат с известни допълнения и уточнения. Мотивите на Директивата не представляват правна норма, която да има пряко действие или не. В тях са изразени целите на органа, създал акта и могат да служат за тълкуване на нормите от акта, в които изразените в мотивите цели са имплантирани. Изразеното становище в т. 9 от мотивите на Директива 2008/118/ЕО е превърнато в норма от правото на ЕС в чл. 7, § 1 и § 4 от същата Директива. По чл. 7, § 1 задължение за акциз възниква от момента на освобождаването за потребление в съответната държава-членка. Според чл. 7, § 4 от Директивата пълното унищожаване на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз вследствие на разрешение на компетентните органи на държавата-членка, не се счита за освобождаване за потребление. Нормата на чл. 7, § 4 от Директивата е ясна, създава право на регистрирания получател на унищожени акцизни стоки под контрола на митническите органи да поддържа неприложимост на чл. 20, ал. 2, т. 11 ЗАДС и поради това за наличие на предпоставките на чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗАДС за възстановяване на акциза заплатен за тютюна за пушене, унищожен под контрола на митническите органи, както правилно е приел административният съд. Предвид резултата по делото искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС не следва да се обсъжда. Решението като правилно като краен резултат следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на разноски е основателно за 5010 лв. Новата редакция на § 2а от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от ДВ, бр. 28/28.03.2014 г. не може да отмени механизма на данъка върху добавената стойност и правото на дружеството по чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС да приспадне данъчен кредит в размер на заплатения данък върху добавената стойност за адвокатските услуги, ако са налице останалите условия за това. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,