Решение № 7655 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13860/2018 г.

Решение № 7655 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13860/2018 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на Д. М. против заповед № 8121 К-8496/21.08.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 7, б. "д" от Закона за Министерството на вътрешните работи е прекратено служебното му правоотношение. В жалбата се поддържа, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради издаването й при съществено нарушение на административно производствените правила и неправилно приложение на материалния закон и се иска отмяната й, със следващите от това последици.

Ответникът по жалбата – министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че същата е неоснователна и иска да се отхвърли.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното:

От данните по административната преписка се установява, че с докладна записка рег. № 343 р-8297/06.08.2018 г., служителят по сигурността на информацията е уведомил директорът на ОД на МВР – С., че по повод извършване на процедура по проучване за надеждност за достъп до класифицирана информация на старши инспектор Д. М., с предоставена справка рег. № 1577/06.07.2018 г. от Районен съд – С. е удостоверено, че Д. М. е осъждан през 1995 г. и е реабилитиран през 2004 година. В справката е изложено становище относно получаваните до този момент разрешения за достъп до класифицирана информация, че при настъпила реабилитация няма законова пречка за издаването им, но с оглед изискванията за постъпване на служба в МВР в чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗМВР, не е допустимо за служител да бъде назначено лице, което е осъждано на умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията и е предложено да се вземе отношение по този въпрос.

С докладна записка рег. № 343 р-8402/07.08.2018 г. директорът на ОД на МВР – С. е предложил на министъра на вътрешните работи да бъде прекратено служебното правоотношение с държавен служител старши инспектор Д. М., на основание чл. 226, ал. 1, т. 7, б. "д" ЗМВР, поради осъждането му с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, независимо от настъпилата реабилитация. Към докладната записка е приложена справка за съдимост № 1577 от Районен съд – С., бюро "Съдимост", с която е удостоверено осъждането на жалбоподателя.

С обжалваната заповед № 8121 К-8496/21.08.2018 г., министърът на вътрешните работи, на основание чл. 226, ал. 1, т. 7, б. "д" ЗМВР и докладна записка рег. № 343 р-8402/07.08.2018 г. е прекратил служебното правоотношение на старши инспектор Д. М. - началник на участък "Квартал шести" в Районно управление – Н. З. при Областна дирекция на МВР – С.. В заповедта е посочено, че служителят е в обективна невъзможност да изпълнява задълженията си поради установяване наличието на обстоятелства по чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗМВР – осъдителна присъда от 21.09.1995 г., в сила от 06.10.1995 г. по н. о. х. д. № 248/1995 г. по описа на Районен съд – Н. З. за престъпление по чл. 131, т. 1 вр. чл. 130, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" и чл. 54 НК и реабилитиран по право на 17.02.2004 г., когато не е възможно налагането на дисциплинарно наказание "уволнение" поради изтичане на срока по чл. 195, ал. 2 ЗМВР.

Съгласно чл. 226, ал. 1, т. 7, б. "д" ЗМВР, служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си поради установяване наличието на обстоятелства по чл. 155, ал. 1, т. 2, когато не е възможно налагането на дисциплинарно наказание "уволнение".

В чл. 155, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че държавен служител в МВР може да бъде дееспособно физическо лице, което отговаря на следните изисквания:

1. да има само българско гражданство;

1. да не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията;

1. да не е привлечено като обвиняем или да не е подсъдимо за умишлено престъпление от общ характер;

1. да отговаря на специфичните изисквания за възраст, образование, физическа годност и психологична пригодност, определени с наредба на министъра на вътрешните работи;

1. да отговаря на медицинските изисквания за работа в МВР, определени с наредба на министъра на вътрешните работи.

Обстоятелствата по чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗМВР се установяват служебно от органа по назначаването – чл. 155, ал. 4 ЗМВР.

Предвид изложените фактически и правни обстоятелства, обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материално правни разпоредби и в съответствие с целта на закона.

Съгласно чл. 158, т. 1 ЗМВР, министърът на вътрешните работи назначава държавните служители на висши ръководни и на ръководни длъжности и съответно прекратява служебните правоотношения с тях, поради което е издал оспорената заповед в кръга на правомощията си. Заповедта е издадена в предписаната от закона форма, посочени са фактическите и правни основания за прекратяване на служебното правоотношение със служителя. Мотивите на административния акт се допълват от съображенията, изложени в докладната записка на директора на ОД на МВР – С., към която органът по назначаването изрично е препратил. Релевантното за издаване на оспорената заповед обстоятелство – осъждането на служителя с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание глоба, е безспорно установено. Този факт е установен служебно, за което са изготвени необходимите докладни записки, адресирани при спазване на субординацията до министъра на вътрешните работи. По силата на чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗМВР за жалбоподателя е налице несъвместимост със статуса на държавен служител на длъжност в МВР, но не е основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Ето защо доводите на жалбоподателя, че заповедта е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила са неоснователни.

Неоснователни са и възраженията в жалбата за неправилно приложение на материалния закон.

Разпоредбата на чл. 226, ал. 1, т. 7, б. "д" ЗМВР изисква при установяване на несъответствие на правния статус на служителя с изискването на чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗМВР служебното правоотношение да бъде прекратено поради обективна невъзможност да изпълнява функциите на държавен служител в МВР. С разпоредбата е изключен изрично ефектът на настъпилата реабилитация, поради което доводите на жалбоподателя в обратна насока не намират опора в нормативната уредба. За приложението на правното основание по чл. 226, ал. 1, т. 7, б. "д" ЗМВР също е без значение към кой момент е влязла в сила присъдата, поради което отдалечеността във времето на факта на осъждането на служителя, както и обстоятелството, че към момента на назначаването му на служба в МВР (през 1990 г., според изложеното в жалбата) е отговарял на законовите изисквания, е ирелевантно. Поради това органът по назначаването е упражнил правомощието си по чл. 226, ал. 1, т. 7, б. "д" ЗМВР в съответствие с фактическите и правни обстоятелства по казуса.

Предвид изложеното, обжалваната заповед не страда от пороците по чл. 146, т. 1 – 5 АПК, поради което жалбата на Д. М. е неоснователна и следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора, заявената претенция на процесуалния представител на ответника за заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателна. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК Д. М. следва да заплати на Министерство на вътрешните работи сумата 100 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,