Решение № 6374 от 23.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6466/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от заместник - министъра на здравеопазването, чрез процесуален представител юрк. Х. Гавазова, срещу решение 2977 от 03.05.2023г. по адм. дело 660/2023г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отменен негов мълчалив отказ за признаване на професионална квалификация зъботехник по заявление с вх. УДО- К- 60 от 27.05.2021г., подадено от Й. Р. М., преписката е върната за ново произнасяне и са присъдени разноски с оглед изхода на спора.

Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че заявителката не е отговорила на отправеното до нея предложение да се яви на държавни изпити, поради което и органът не се е произнесъл с окончателен административен акт. Счита, че не е налице мълчалив отказ. Комисията детайлно е обсъдила цялата налична информация и в тази връзка е направеното предложение до министъра на основание §3а, ал.2 от ДР на ЗППК, М. да се яви на държавни изпити, с оглед признаването на съответната професионална квалификация. Иска отмяна на оспорваното решение, включително в частта на присъденото адвокатско възнаграждение.

Ответната страна Й. Р. М. в представен писмен отговор, чрез процесуален представител адв. В. Досева, изразява становище за неоснователност и моли решението като правилно да остане в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано, писмено заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 211 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

За да се произнесе по спора и отмени мълчалив отказ на заместник-министъра на здравеопазването да признае на Й. М. професионална квалификация зъботехник по заявление с вх. УДО- К- 60/27.05.2021г., съставът на АССГ е установил следното:

Административното производство по признаване на професионална квалификация зъботехник" е започнало по заявление на М. с вх. УДО- К- 60/27.05.2021 г. с приложени доказателства . С писмо изх. УДО - К - 60/21.07.2021г. на заместник - министъра на здравеопазването са изискани допълнителни доказателства, представени с писмо от 25.08.2021г. от заявителката. На 01.10.2021г. е представено удостоверение за регистрация на М., издадено от Генералния дентален съвет на Великобритания, от който момент според съда е започнал да тече срокът на административния орган за произнасяне.

С писмо изх. УДО - К - 60/11.11.2021г. заместник - министъра на здравеопазването е уведомил заявителката за решението на Комисията по признаване на професионална квалификация и специалност в областта на здравеопазването, че на осн. §3а, ал.2 от ДР на ЗППК, министърът на здравеопазването предлага на лицето да се яви на държавни изпити, посочени в чл.8, ал.1, т.6 от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалностите от професионално направление "Здравни грижи" за образователно - квалификационна степен " бакалавър".

Съдът е приел, че вместо да се произнесе по реда на чл.84 от ЗППК, органът отново е изпратил ново писмо изх. УДО - К - 60/07.02.2022г., с което отново е предложил на оспорващата да се яви на държавни изпити. Изложил е съображения, че при изрично отправено до него искане от М. и задължение за произнасяне, административния орган не се е произнесъл в предвидения по чл.84, ал.1 от Закона за признаване на професионалните квалификации срок, който е започнал да тече на 01.10.2021г. и е изтекъл на 01.02.2022г. Според АССГ, след като не се е произнесъл с изричен и мотивиран писмен акт, органът по признаване е постановил мълчалив отказ в нарушение на чл.84, ал.4 от ЗППК. Неизпълнението на това задължение според съда от страна на органа, представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е самостоятелно основание за отмяна на мълчаливия отказ.

Решението е частично неправилно.

Приложното поле на ЗППК е съобразено с изискванията на Европейския съюз (ЕС), като с нормите на националното ни законодателство изчерпателно са уредени правоотношенията във връзка с признаване на професионални квалификации както на държави - членки на ЕС, така и на граждани на трети държави. С посочения нормативен акт е транспонирана Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7.09.2005 г., относно признаването на професионални квалификации. Законът визира условията и реда за признаване на професионални квалификации, придобити в други държави членки и в трети държави, с цел достъп и упражняване в Република България на регулирани професии, доколкото друго не е предвидено в специален закон или в правото на Европейската общност (чл. 1 във връзка с чл. 9 ЗППК). Професията зъботехник" е регулирана професия по смисъла на §1 от ДР на ЗППК - включена е в Списъка на регулираните професии в Република България. Достъпът до тази професия е подчинен на съответните законови, подзаконови и административни разпоредби.

Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗППК, признаването на професионални квалификации се извършва в съответствие с минималните квалификационни изисквания за упражняване на тези професии съгласно Директива 2005/36/ЕО. От приетия на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 Списък за признаване на професионални квалификации за професията зъботехник" е видно, че с него са въведени изискванията на посочената в закона европейска директива - чл.7, ал.4

Й. М. е подала заявление с вх. УДО- К- 60/ 27.05.2021г. за признаване на професионална квалификация зъботехник" пред компетентния орган, съпроводено от конкретни документи. Съгласно чл.84, ал.1 от ЦППК, органът по признаване взема решение за признаване или отказва да признае професионалната квалификация в срок до три месеца от датата, на която са подадени заявлението и всички необходими документи, въз основа на предложението на комисиите по чл.79. Съгласно ал.2 на чл.84 от ЗППК, този срок може да бъде удължен с един месец в случаите, попадащи под общата система за признаване на квалификациите. В случай на отказ, органът трябва да посочи конкретните причини за постановяването му.

Правилно съставът на АССГ е приел, че административният орган, при изрично отправено до него искане от М. и задължение за произнасяне, не се е произнесъл в предвидения от закона срок по чл.84, ал.1 от ЗППК, който е започнал да тече на 01.10.2021г., когато от заявителката са представени, изискани с писмо от 10.09.2021г. от зам. министъра и представени допълнителни документи и е изтекъл на 01.02.2022г., поради което е формирал мълчалив отказ. Мълчаливият отказ представлява бездействие на администрацията в случаите, когато административният орган има задължение да се произнесе по направено пред него искане. Този отказ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 58, ал.1 от АПК и е приравнен към изричния такъв, тъй като не представлява само липса на волеизявление от страна на компетентния орган, а отказ да се издаде акт с посоченото от молителя съдържание. Като индивидуален административен акт същият подлежи на съдебен контрол, при който съдът преценява неговата законосъобразност предвид всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право и евентуалните мотиви на органа да не уважи искането.

Компетентен да се произнесе по заявлението на М. е заместник-министъра на здравеопазването, предвид делегирано на основание чл. 4, ал. 2 от ЗППК правомощие от компетентния съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗППК министър на здравеопазването, съгласно представените по делото заповеди.

В настоящия случай заместник-министърът на здравеопазването не се е произнесъл по направеното пред него искане за признаване на специалност зъботехник", придобита във Великобритания на 19.06.2013г., въпреки че е задължен да направи това в 3-месечен срок от постъпване на заявлението (чл. 84, ал.1 ЗППК), като издаде удостоверение за признаване на съответната професионална квалификация по утвърден образец (чл. 84, ал. 3 ЗППК) или издаде мотивирана писмена заповед, с която да откаже признаване на професионалната квалификация (чл. 84, ал. 4 ЗППК).

Възражението, че мълчалив отказ не е формиран, тъй като срокът за произнасяне не е изтекъл поради това, че М. не е дала писмен отговор дали ще държи изискуемите държавни изпити и наличието на висяща административна преписка по същото искане, е неоснователно. При липсата на акт за прекратяване на процедурата по признаване на квалификация по реда на чл. 78, ал. 3 ЗППК следва да се приеме, че органът дължи произнасяне по отправеното заявление с вх. УДО- К- 60/27.05.2021г. Бездействието на административния орган е в противоречие с нормативните изисквания за постановяване на изричен административен акт.

По изложените съображения настоящата инстанция намира, че като е отменил мълчалив отказ на заместник министъра на здравеопазването да се произнесе с нарочен акт по подаденото от М. заявление вх. УДО - К -60/27.05.2021г. и е върнал преписката за произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Решението е неправилно в частта на присъденото адвокатско възнаграждение на адв. В. Досева в размер на 2500лв. за всички съдебни инстанции по чл.38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и оплакването в касационната жалба срещу тази част на решението е основателно.

По делото не е спорно, че адв. В. Досева е оказала безплатна правна помощ и съдействие на ответната страна на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА във всички съдебни инстанции.

В разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗА са предвидени три хипотези, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица и 3. роднини, близки или на друг юрист. Решението дали да окаже безплатна помощ, е въпрос оставен на преценката на самия адвокат. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗА, според която адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, т. е. адвокатът не би получил възнаграждение във всички случаи на приключване на делото. Преценката дали да окаже безплатната правна помощ при съществуващ риск да не получи възнаграждение, следва да е само на адвоката.

За да възникне правото на адвоката по чл. 38, ал. 2 от ЗА на възнаграждение в хипотезата на безплатно оказана адвокатска помощ и съдействие, предпоставките са две:

1. да е оказана безплатно адвокатска помощ на лице, попадащо в някоя от посочените в закона категории лица и

2.в съответното производство насрещната страна да е била осъдена за разноски.

В случая не е налице втората предпоставка. Както при първото разглеждане на делото в АССГ по адм. дело 1107/2022г., така и в касационното производство по адм. дело 6029/2022г. по описа на ВАС и при постановяване на оспореното решение, насрещната страна не е била осъдена за разноски. С жалбата си до АССГ Й. М., освен искане за определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал. 2 от ЗА е направила също така искане за присъждане на разноски, но такива не са присъдени с решението предмет на настоящата проверка. По делото липсват данни да е направено искане от страна на М. за допълване или изменение на решението в частта на разноските в срока по чл.248, ал. 1 от ГПК или да е налице произнасяне на АССГ с акт по този ред.

След като във всички предходни съдебни актове, включително и в оспореното решение насрещната страна не е осъдена за разноски, то не е налице една от кумулативните предпоставки по чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат В. Досева и с оспореното решение, административният съд неправилно е осъдил министерството на здравеопазването да заплати разноски на адв. Досева в размер на 2500 лв. за всички съдебни инстанции. Решението в тази част, следва да бъде отменено.

Независимо от изхода на спора, ответната страна не е направила искане и разноски в производството и такива не се присъждат. Неоснователно се явява искането на адв. Досева за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА за настоящата съдебна инстанция в размер на 1000лв. В това производство, насрещната страна -заместник министъра на здравеопазването не е отговорно и не дължи разноски на М., поради което независимо от представените доказателства за оказана безплатна правна помощ от адв. Досева, предвид липсата на втората предпоставка по чл.38, ал. 2 от ЗА насрещната страна да е осъдена за разноски, не е налице основание за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв. Досева и искането се отхвърля като неоснователно.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение