Решение № 4183 от 8.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1101/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Желязкова, против Решение 1185/27.11.2023 г., постановено по адм. дело 697 по описа за 2023 г. на Административен съд - Бургас, с което е отменен Ревизионен акт (РА) Р-02000221005120-091-001/07.11.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП, потвърден с Решение 29/20.03.2023 г. на Директора на Дирекция ОДОП Бургас, и приходната администрация е осъдена да заплати разноски. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че лицата са подчинени на законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си. Аргументира се с това, че работниците, наети от Скандик 1 ООД през 2017 г., са полагали труд само на територията на Финландия. Твърди, че изложените от съда мотиви по отношение на процедурата по чл. 16 от Регламент (ЕО) 987/2009, са неотносими, тъй като не е изпълнено условието лицето да упражнява дейност в две или повече държави. Развива подробни съображения в касационната жалба в тази насока. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на съдебен акт по съществото на спора, с който процесният РА да бъде потвърден. Претендира присъждане на разноски по представен списък. В съдебно заседание прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответникът по касационната жалба Скандик 1 ООД, притежаващо [ЕИК], оспорва чрез адв. Денборов касационната жалба в писмен отговор и в съдебно заседание. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция по представен списък. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е депозирана от страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият състав съобрази следното: Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд Бургас е бил РА Р-02000221005120-091-001/07.11.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП, потвърден с Решение 29/20.03.2023 г. на Директора на Дирекция ОДОП Бургас, с който на Скандик 1 ООД са установени надвнесени задължителни осигурителни вноски, както следва: Вноски за ДОО за осигурители за периода м.01.2017 г. - м.09.2017 година общо в размер на 24 930,28 лв.; Вноски за здравно осигуряване за осигурители за периода м.01.2017 г. - м.09.2017 г. общо в размер на 10 496,92 лв.; Вноски за ДЗПО - УПФ за осигурители за периода м.01.2017 г. - м.09.2017 г. общо в размер на 6 560,56 лева. По делото е установено следното: през периода 01.01.2017 г. - 31.01.2018 г. Скандик 1 ООД е подало уведомления по чл.62, ал.5 от КТ за 222 бр. сключени трудови договора с 21 лица. Трудовите договори са сключвани в гр. Бургас. При извършен анализ трудовите договори се установява, че 100% от наетия персонал е работил в Република Финландия за срок не по - голям от 183 дена през календарна година. Командированите не са изпращани да заместват други лица. Няма издадени заповеди за командировка за срок над 24 месеца. На дружеството е извършена проверка от контролни органи на ТП на НОИ гр. Бургас, приключила с констативен протокол КП-5-02-00604301/12.08.2019 година. При проверката е констатирано, че наетият персонал основно упражнява дейността през 2017 г. на територията на Република Финландия, като не са подавани пред ТД на НАП гр. Бургас искания за издаване на удостоверения за определяне на приложимо законодателство обр. А1. Поради това контролните органи на ТП на НОИ гр. Бургас са счели, че лицата са упражнявали трудова дейност на територията на друга държава членка и не попадат в кръга на осигурените лица по смисъла на чл. 4 от КСО, респ. те не подлежат на задължително социално осигуряване по реда и при условията на чл. 6 от същия кодекс. В тази връзка са издадени задължителни предписания ЗД-1-02-00727350/26.02.2020 г. за заличаване на подадената информация за лицата с Декларация обр.1. Посочените задължителни предписания са обжалвани от Скандик 1 ООД пред Административен съд - Бургас. С решение 1073/07.08.2020 г., постановено по адм.дело 832/2020 г., съдът е отменил дадените задължителни предписания от контролните органи на ТП на НОИ, гр. Бургас. Решението на Административен съд - Бургас е обжалвано от Директора на ТП на НОИ, гр. Бургас, пред Върховния административен съд. С Решение 66/05.01.2021 г., постановено по адм.дело 11302/2020 г., ВАС е потвърдил решението на Административен съд - Бургас. Според изложените от ревизиращите органи констатации, Скандик 1" ООД не отговаря на изискванията, посочени в чл.13 от Регламент /ЕО/ 883/2004 г. поради това, че в дружеството не са работили лица, осъществяващи обичайно дейност в две или повече държави членки - всички лица са работили на територията на Република Финландия и същите са наети, за да бъдат командировани и дейността се е осъществявала единствено и само на територията на Република Финландия. Ревизиращият екип е приел, че дружеството не отговаря на второто условие за приложение на чл.12, пар.1 от Регламент (ЕО) 883/2004, а именно: Командироващият работодател обичайно да осъществява дейността си на територията на България. Въз основа на това и при липсата на издадени удостоверения А1 е направено заключение за неприложимост на цитираната разпоредба. Прието е, че в този случай спрямо командированите заети лица ще се приложи основното правило - законодателството на държавата членка, на чиято територия се полага труда. Предвид установеното е направен изводът, че внесените от дружеството задължителни осигурителни вноски по реда на българското законодателство - КСО и ЗЗО, са недължимо внесени и подлежат на приспадане, поради което са отчетени със знак минус. Прието е също така, че следва първо да се изпълнят условията на чл. 73, ал. 2 от Регламент /ЕО/ 987/2009, изискващ удовлетворяване искането на компетентната администрация на приемащата държава членка относно дължими осигурителни вноски и след това да се пристъпи към възстановяване на остатъка на задълженото лице, ако има такъв. След преценка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК, съдът е стигнал до извод, че процесният РА е незаконосъобразен. Според съдебния състав административният акт е издаден от компетентен орган, спазени са изискванията за форма на РА по чл. 120 от ДОПК, но са установени съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон при издаването на акта. Административният съд се е аргументирал, че актът, въз основа на който може да бъде установено приложимото законодателство, е формуляр А1 или отказът за издаването му, който отказ подлежи на обжалване. Според съда определянето на приложимото осигурително законодателство в хода на ревизионно производство не може да се приеме нито за издаден формуляр А1, нито за отказ да бъде издаден такъв, доколкото в РА не се съдържа такова волеизявление. С оглед на гореизложеното е отменил РА като незаконосъобразен. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение, преценява първоинстанционното решение като валидно и допустимо, но неправилно. По отношение на лицата, граждани на държави-членки на Европейския съюз (ЕС), осъществяващи трудова дейност и упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на съюза, се прилагат Регламент (ЕО) 883/2004 и Регламент (ЕО) 987/2009. За да се установи дали е налице основание за социално и здравно осигуряване в България спрямо едно лице, попадащо в обхвата на регламентите за координация на системите за социална сигурност, е необходимо първо да се определи кое е приложимото за него законодателство в областта на социалната сигурност. Щом дадено лице попада в персоналния обхват на Регламент (ЕО) 883/2004, определен в чл. 2 от същия, по принцип се прилага закрепеното в чл. 11, параграф 1 от този регламент правило, че приложимо е само едно национално законодателство и същото се определя в съответствие с разпоредбите на дял втори от посочения регламент. За тази цел член 11, параграф 3, б. а от регламента установява принципа, че който осъществява дейност като наето лице на територията на една държава членка, се подчинява на законодателството на тази държава (lex loci laboris"). Съгласно чл. 12, параграф 1 от регламента, лицето, което осъществява дейност като наето лице в държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от този работодател в друга държава членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава-членка, при условие, че предвидената продължителност на тази работа не превишава 24 месеца и че не е изпратено да замества друго командировано лице. Цитираната разпоредба съдържа пет императивни изисквания, чието изпълнение е абсолютно условие за запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава-членка спрямо работника или служителя, който временно извършва работа на територията на друга държава членка. Първото изискване е законодателството в областта на социалната сигурност на изпращащата държава да е било приложимо спрямо работника или служителя непосредствено преди командироването му. Второто изискване е командироващият работодател обичайно да осъществява дейността си на територията на изпращащата държава. Третото изискване е пряката връзка между работодателя и изпратеното лице да се запази през срока на командироването. Четвъртото изискване е предвиденото времетраене на работата да не превишава 24 месеца. Петото: лицето да не се изпраща, за да замества друго командировано лице. По време на ревизията е констатирано, че не е изпълнено второто изискване. В обхвата на тази разпоредба може да попадне командирован работник, чийто работодател има особена връзка с държавата членка, в която е установен, доколкото този работодател обичайно осъществява дейността си в тази държава-членка. Съгласно чл. 14 от Регламент (ЕО) 987/2009 и параграф 2 от разпоредбата, за целите на прилагането на чл. 12, параграф първи от Регламент (ЕО) 883/2004, изразът, което обичайно осъществява дейността си в нея, се отнася до работодател, който обичайно извършва значителни по обхват дейности, различни от чисто вътрешни управленски дейности, на територията на държавата-членка, в която е установен, като се вземат под внимание всички критерии, характерни за дейностите, извършвани от въпросното предприятие. В процесния случай, от събраните по делото доказателства, а именно подадените от дружеството годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО и ОПР е видно, че за 2017 г. дружеството не е извършвало независима икономическа дейност на територията на страната. Реализираният оборот на дружеството в страната е 0% от общия реализиран оборот за 2017 година. Всички приходи са реализирани във Финландия. Целият нает персонал от Скандик 1 ООД е командирован във Финландия във връзка със сключените договори с финландските дружества за предоставяне на работна сила. Разпоредбата на чл. 12, параграф първи от Регламент (ЕО) 883/2004 е неприложима в случая, като приложение намира разпоредбата на чл. 11, параграф 3, б. а от Регламента. Неправилно съдът е приел, че доколкото преди сключването на договора лицата са пребивавали на територията на България, а съобразно заповеди за командироване са били изпратени да полагат труд в друга държава-членка на ЕС Финландия, то приложима е разпоредбата на чл.16 от Регламент (ЕО) 987/2009. Същата се прилага само когато е установено осъществяване на дейност в две или повече държави-членки. Не може да бъде споделен изводът на съда, че сключването на трудовите договори на територията на Р. България е равносилно на упражняване на дейност в две държави. В Скандик 1 ООД не са работили и лица, осъществяващи дейност в две или повече държави-членки. Дейността се е осъществявала само на територията на Финландия. Съдът неправилно се е позовал на Решение 1073/07.08.2020 г., постановено по адм.дело 831/2020 г. на Административен съд - Бургас, с което са отменени дадените задължителни предписания от контролните органи на ТП на НОИ, гр. Бургас, оставено в сила с Решение 66/05.01.2021 г., постановено по адм.дело 11302/2020 г. на ВАС. Видно от мотивите на решението състав на ВАС, шесто отделение, е преценил като неизяснена фактическата обстановка по спора, вследствие на което следва да се установи дали е осъществявана дейност от Скандик 1 ООД само на територията на Финландия. В случая безспорно е установено, че приходите на РЛ през 2017 г. са само от двете финландски дружества и от дейността му на територията на Финландия. Освен това, в случая е неприложимо приетото в Решение на СЕС по дело С-451/17. Предметът на спора в цитираното решение не е бил свързан с това дали дружеството-работодател обичайно осъществява дейността си в България. Видно от т. 34 от самия текст на член 14, параграф 1 от Регламент 987/2009 следва, че обстоятелството, че дадено лице е наето с цел да бъде командировано в друга държава членка, не е пречка то да може да се счита за лице, което осъществява дейност като наето лице в държава членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е командировано от този работодател в друга държава членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател по смисъла на член 12, параграф 1 от Регламент 883/2004, така че когато случаят е такъв и стига да са спазени останалите условия, предвидени в последната разпоредба, които не са предмет на разглежданото преюдициално запитване. По силата на същата разпоредба това лице продължава да е подчинено на законодателството на държавата-членка, в която неговият работодател обичайно осъществява дейността си. Въз основа на изложеното и достигайки до различни правни изводи съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което жалбата срещу РА като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена. Решението следва да бъде отменено и в частта на разноските. С оглед на резултата по спора и направеното искане от касационния жалбоподател, в полза на данъчната администрация трябва да бъдат присъдени направените разноски по представения списък (л. 9) в размер на 5 208 лв. за юрисконсултско възнаграждение за две инстанции и 200 лв. за държавна такса или общо за двете инстанции разноски в размер на 5 408 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение