Решение № 4274 от 12.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10617/2015 г.

Решение № 4274 от 12.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10617/2015 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Созопол против решение № 1260 от 15.07.2015 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. дело № 804/2015 г., с което е отменена негова заповед № 8-Z-782/16.05.2014 г., издадена на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: "бунгало", находящ се в поземлен имот с кадастрален идентификатор 81178.5.306, гр. Черноморец. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответната страна Софийски университет "Св. Климент Охридски" изразява становище за неоснователност на жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема заповедта за материалноправно незаконосъобразна, доколкото разпореденият за премахване строеж е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. В изпълнение задължителните указания по отменителното решение на Върховния административен съд № 4681/27.04.2015 г. по адм. дело № 3694/2015 г., административният съд е изяснил фактическата обстановка по делото, със събиране на допустими доказателства относно преценката за търпимост по § 16 ПР на ЗУТ и § 127 ПЗР на ЗИДЗУТ. Безспорно е установено по делото, че процесният строеж е изграден през 1982 г., видно от писмо на зам. ректора на СУ "Св. Климент Охридски" до първи зам. председател на Комитета за опазване на природната среда при МС, върху земеделска земя - държавна собственост, предоставена за изграждане на морски научно-учебен комплекс на Софийския университет и Московския университет. С Решение № КЗ-9/8.08.1977 г. на Комисията за земята (КЗ) са предоставени 28 дка земеделска земя, в землището на гр. Черноморец, при граници, посочени в приложените към решението скици. Решението на КЗ към момента на издаването му - 1977 г. представлява основание за извършване на строителство върху процесната земеделска земя за неземеделски нужди от ответника, по аргумент от чл. 18, ал. 1 от ППЗООЗП - отм. /ДВ, бр. 5 от 1976 г./ вр. чл. 2, б. "б" и б "и" ППЗООЗП /ДВ, бр. 65 от 1973 г./. Това предоставяне на земята за строеж, по силата на цитираните разпоредби, предхожда изискването за промяна в предназначението й, въведено нормативно по-късно, с изменението в наименованието на Раздел IV от ППЗООЗП от 1994 г. и на чл. 18, ал. 1 от ППЗООЗП /изм. ДВ, бр. 81/1994 г. За да бъде предоставена процесната земеделска земя за строителство на СУ, в Комисията по земята е следвало да се представят: преписка за избиране и утвърждаване на окончателна строителна площадка, ситуационно-застроителен план за строеж на обекта и скица с точните граници на земята - чл. 18, ал. 2 от ППЗООЗП /ДВ, бр. 5 от 1976 г./. Видно от приетите по делото писмени доказателства, такава преписка е била представена от инвеститора, съдържаща: Заповед № 1238/18.10.1976 г. на председателя на ОНС-Бургас за назначаване на комисия, която да определи строителна площадка за изграждане на морско-учебен спортен комплекс на СУ, доклад на тази комисия, с предложение до ИК на ОНС-Бургас за утвърждаване на окончателна строителна площадка върху 28 дка в землището на с. Черноморец /сега град/, Бургаски окръг, писмо на министъра на земеделието и хранителната промишленост до ОНС-Бургас от 1977 г. за съгласуване протокола на комисията. По делото не са ангажирани доказателства за наличие на ситуационно-застроителен план за строеж на обекта, но е представена скица-виза за проектиране на общо 12 бр. бунгала, с процесното бунгало-столова, от 4.07.1981 г., презаверена на 15.09.1981 г., която виза би могла да бъде издадена само при наличието на такъв ситуационно-застроителен план. Спазено е и изискването на чл. 24 от ППЗООЗП /отм. ДВ, бр. 65/73 г./ вр. чл. 15, ал. 1 от ЗООЗП (отм.) за заплащане от страна на инвеститора на такса за предоставената за строителство земеделска земя, видно от вносна бележка от 29.11.1988 г. за сумата 46 000 лева, внесена от СУ по сметка на МФ. След извършеното плащане и на основание чл. 21 от същия Правилник, СУ е въведен във владение на предоставените 28 дка земеделска земя, видно от цитирания в АДС № 396/21.11.1989 г., акт за въвод във владение № 144/27.03.1989 г. на Областен народен съвет-Бургас. С оглед гореизложеното, правилно първоинстанционният съд е установил наличието на две от кумулативно дадените предпоставки на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ за признаване търпимост на процесния строеж - изграден е до 7.04.1987 г. без строителни книжа, но е бил допустим поради наличието на утвърдена строителна площадка и предоставено по надлежния ред право на изграждане, съгласно действащите към 1982 г. ЗООЗП (отм.) и ППЗООЗП (отм.), регламентиращи строителство в земеделска земя за неземеделски нужди. Първоинстанционният съд приема, че е налице и третата предпоставка на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ за търпимост на строежа, но не е изложил конкретни мотиви за допустимост на строежа по правилата и нормативите действали по време на извършването му. Настоящият съдебен състав приема, че този пропуск не е съществен и не води до неправилност на обжалваното решение, тъй като крайният извод на съда е правилен. Съгласно чл. 108, ал. 1 - 3 от ППЗТСУ /отм. ДВ, бр. 44/1980 г./ в сила към датата на извършване на строежа, извън строителните граници на населените места могат да се извършват строежи на учреждения за задоволяване на специфични нужди на народното стопанство, въз основа на застроително решение, одобрено от председателя на ИК на ОНС, а съгласно чл. 246, ал. 1 от ППЗТСУ (отм.) такова строителство в неурегулирани части на населените места, се разрешава по искане, придружено със ситуационна скица. Разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от Наредба № 5/1977 г. за правила и норми по ТСУ /отм. ДВ, бр. 70/1977 г./ конкретно позволява извършването на строежи от вида на процесния в извънселищни територии, от страна на учреждения, каквото се явява СУ "Св. Климент Охридски". С тази Наредба, в сила към датата на извършване на процесния строеж - 1982 г. не са уредени специални изисквания към този вид строежи, а единствено към месторазположението им в имота с оглед на вероятна бъдеща регулация, като е посочено да се избягва застрояването им в близост до чупки или ивици, вдадени към пътища, към улици или съседни имоти - чл. 167 от Наредба № 5/1977 г. за ПНТСУ. В случая, видно от представеното копие на виза за проектиране на бунгалата, това изискване е спазено, като проектираните първоначално 8 бр. бунгала и допълнително още 4 бр., сред които и процесната столова, не попадат в близост до посочените от разпоредбата ограничения - чупки, вдадени към пътища, към улици или съседни имоти. С оглед гореизложеното следва да се приеме, че строителството на процесното бунгало е отговаряло на правилата и нормативите действали по време на извършването му, т. е налице е и третата предпоставка на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ за определянето му като търпим строеж, както правилно е прието в обжалваното решение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,