Решение № 1128 от 11.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11545/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от Арония Алайф Агрикалчър ЕООД, чрез процесуалния му представител адв. С. Лозанова, срещу решение 512/11.03.2024 г., постановено по адм. дело 63/2023 г. по описа на Административен съд-Ловеч, 3-ти състав. В касационната жалба и допълнително представени по делото на 07.02.2025 г. писмени бележки по съществото на спора, са релевирани доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждането на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуалния си представител юрк. Б. Митев, в постъпила по делото писмена молба, оспорва касационната жалба като неоснователна и отправя искане за оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен съдебен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Арония Алайф Агрикалчър ЕООД срещу решение 33/1/1231149/3/01/04/03, издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, с изх. 01-2600/6699#12/22.11.2022 г., с което на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители, чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 23/18.12.2009 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /БФП/ по мярка Прилагане на стратегии за местно развитие и по мярка "Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие" от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2007-2013 г. /Наредба 23/18.12.2009 г./ и чл. 70, ал. 1, т. 7 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/ на дружеството е определена финансова корекция в размер на 45 770.27 лв. съгласно т. 30 от Приложение към раздел I Общи положения от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007-2013 г., одобрени със заповед 03-РД/3218/08.08.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, обн. ДВ, бр. 69/2019 г. /Правилата/. За изясняване на спора от фактическа страна пред първата инстанция е събрана цялата административна преписка по издаване на оспорения акт, назначени са съдебно-икономическа и съдебно-агрономическа експертизи, изслушани са трима свидетели. Въз основа съвкупната преценка на данните от приобщените по делото доказателства съдът приема за установена следната, възприета и от настоящия съдебен състав, фактическа обстановка: На 11.08.2014 г. между ДФЗ, Местна инициативна група /МИГ/ Троян и Априлци и Арония Алайф Агрикалчър ЕООД е сключен договор 33/1/1231149/11.08.2014 г. за отпускане на БФП по мярка 4.1. Прилагане на стратегии за местно развитие от ПРСР за периода 2007-2013 г., подкрепени от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/. Според клаузите на договора, ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в уговорения срок, в съответствие с одобрения проект и изискванията по приложение 2 към договора и таблицата за одобрение на инвестиционни разходи /т. 4.17/ и да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора /т. 4.25.3/. Съгласно уговореното ДФЗ има право да упражнява постоянен, текущ и последващ контрол за целевото използване на инвестицията, включващ проверки на място, проверки на дейността на ползвателя, проверка на оригинални документи, материални ценности и прочие, в това число да изисква от ползвателя специализирани доклади, справки, допълнителни документи и информация, необходими за обективната му оценка, включително и след предоставяне на помощта - за установяване целевото й използване, съобразно т. 4.1, т. 4.2 и т. 4.3 от договора. Според т. 4.4. "б" от същия, ДФЗ може да претендира от ползвателя, възстановяване на цялата или на част от изплатената финансова помощ, когато наред с други посочени в договора условия, последният не е изпълнил някое от задълженията си по договора и Наредба 23/18.12.2009 г., а според т. 8.1 от договора, в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения след изплащане на каквато и да е част от договорената финансова помощ, ДФЗ може да поиска връщане на вече изплатените суми заедно със законната лихва върху тях. Съгласно т. 23 от Приложение 2, представляващо неразделна част от договора /по аргумент от неговата т. 9.1 в/, страните по договора не отговарят за неизпълнение на задълженията, в случай, че неизпълнението се дължи на форсмажорни обстоятелства по смисъла на § 1, т. 17 ДР на Наредба 23/18.12.2009 г. и при спазване на условията по чл. 53 от Наредба 18/26.06.2008 г. за условията и реда за предоставяне на БФП по мярка Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти по ПРСР за периода 2007-2013 г., като в този случай ползвателят или упълномощено от него лице е длъжен да уведоми ДФЗ за възникването на форсмажорни обстоятелства и да приложи достатъчно доказателства във връзка с това до 10 работни дни от датата, на която ползвателят или упълномощеното лице е в състояние да го направи. След сключване на договора определената в него /и в подписаните два анекса към него/ финансова помощ в размер на 45 770.27 лв. е изплатена изцяло на Арония Алайф Агрикалчър ЕООД на 10.12.2014 г. Във връзка с констатирано от административния орган по време на извършени проверка на място след плащане в периода 30.11.2018 г. 20.12.2018 г. и допълнителни административни проверки, изпълнение на одобрения бизнес план по отношение на застъпените в него приходни показатели средно аритметично за период от четири пълни финансови години /2015, 2016, 2017 и 2018/ в размер на едва 5.95 %, от изпълнителния директор на ДФЗ е издаден акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 33/1/1231149/3/01/04/02, с изх. 01-2600/6699/24.04.2020 г., с който на дружеството е установено задължение в размер на 45 770.27 лв. В последствие този акт е отменен с /влязло в сила като необжалвано/ решение 136/05.07.2022 г., постановено по адм. дело 269/2020 г. по описа на Административен съд-Ловеч. След отмяната на първоначално издадения за установеното неизпълнение на бизнес плана, АУПДВ и изпратено на дружеството писмо изх. 01-2600/6699#10/15.09.2022 г. за откриване на производство по издаване на решение за финансова корекция, и представени в тази връзка на органа писмени възражения от Арония Алайф Агрикалчър ЕООД, изпълнителният директор на ДФЗ издава атакувания пред първата инстанция акт, с който за неизпълнението на бизнес плана за период от четири пълни финансови години, установено по време на извършените през 2018 г. проверки, на дружеството е наложена финансова корекция в размер на 45 770.27 лв. По делото липсва спор относно застъпените в одобрения бизнес план приходни показатели за процесните четири финансови години /2015, 2016, 2017 и 2018 г./, правилно отразени в мотивите на атакувания съдебен акт. По данни от приетото заключение на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, изпълнението на приходните показатели от бизнес плана, изчислено средно аритметично за трите пълни финансови години - 2016, 2017 и 2018 /без 2015 г. която не е включена в експертизата/ е в размер на 5.53 %. При тази фактическа установеност обосновано административният съд приема, че атакуваният акт е издаден от компетентен орган, в установената форма, без допуснати съществени процесуални нарушения и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, в това число и на чл. 3, § 1 от Регламент /ЕО/ 2988/95 на Съвета от 18.12.1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности /Регламент /ЕО/ 2988/95/, както и с целта на закона. Така мотивиран, съдът постановява оспореното пред касационната инстанция решение, с което отхвърля жалбата на Арония Алайф Агрикалчър ЕООД и осъжда дружество да заплати на ДФЗ разноски по делото в размер на 100 лв. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора пороци на атакувания съдебен акт, съставляващи касационни основания, обуславящи неговата отмяна. При вярно и напълно изяснена фактическа обстановка, обоснована от данните от събраните по делото доказателства, административният съд е извел правилни правни изводи, за което в решението си е изложил ясни и законосъобразни мотиви, които се възприемат от касационната инстанция и не следва да бъдат възпроизвеждани в текста на настоящото решение с оглед възможността за това, предвидена в чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. Безспорната фактическа установеност по делото, в това число по данни от приетото заключение на вещото лице по изготвената съдебно-икономическа експертиза, че за три пълни финансови години /2016, 2017 и 2018/ изпълнението на приходните показатели от одобрения бизнес план възлиза средно аритметично на едва 5.53 %, съответно за четирите проверявани години /2015, 2016, 2017 и 2018/ - в размер на 5.95 %, налага именно формирания от първоинстанционния съд извод за законосъобразност на решението за налагане на финансова корекция, а оттам и за отхвърляне на предявената жалба като неоснователна. След като констатираното от органа /по време на извършената проверка на място през м. ноември 2018 г. и допълнителни административни проверки/ неизпълнение на застъпените в одобрения бизнес план, като неизменна част от проектното предложение, приходни параметри, се установяват от приобщените по делото доказателства и констатацията на органа в тази насока не е оборена чрез допустимите за това доказателствени средства пред първата инстанция, то законосъобразно, по аргумент от чл. 27, ал. 6 във вр. с ал. 10 ЗПЗП и клаузите на договора за отпускане на финансова помощ, на касатора е наложена финансова корекция в определения от органа размер съобразно т. 30 от Приложение към раздел I Общи разпоредби от Правилата. Предвид конкретно наведените в касационната жалба оплаквания следва да се посочи, че при липсата на данни по делото за изменение на одобрения бизнес план в посока намаляване на приходните показатели чрез подписването на нарочен анекс към договора за тази цел между ДФЗ, ползвателя на помощта и МИГ, без фактическа и правна опора са пространните възражения на касатора, поддържани още пред първоинстанционния съд, за имплицитното му изменение, настъпило със сключването на два анекса към договора, съответно на 11.09.2014 г. и 27.11.2014 г., с които /с оглед конкретното им съдържание/ бизнес планът не е бил изменен. Без основание са и наведените в касационната жалба доводи относно прогнозния характер на одобрения бизнес план, в частност на приходните му параметри, както и че бизнес планът не представлява неразделна част от договора за отпускане на БФП. Трайно застъпено в практиката на Върховния административен съд е разбирането, възприемано и от настоящия съдебен състав, че непостигането на заложените в бизнес плана приходни показатели представлява нарушение на договорно задължение, както и неизпълнение на одобрените индикатори, предопределящо наличието на хипотезата по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ /за справка - решения 11803/04.11.2024 г. по адм. дело 6792/2024 г., 10434/07.10.2024 г. по адм. дело 5402/2024 г., 1940/20.02.2024 г. по адм. дело 10390/2023 г., 12173/07.12.2023 г. по адм. дело 5496/2023 г., 3655/05.04.2023 г. по адм. дело 7192/2022 г., 2966/21.03.2023 г. по адм. дело 10521/2022 г., 9637/31.10.2022 г. по адм. дело 3921/2022 г., 7071/13.07.2022 г. по адм. дело 3199/2022 г. и др./ . Въпросът е подробно развит в посочената съдебна практика, част от която включително цитирана в мотивите на атакувания съдебен акт, поради което не следва да бъде обсъждан детайлно и в текста на настоящото решение. По аргумент от чл. 53 от Наредба 18/26.06.2008 г. във вр. с § 1,т. 17 ДР на Наредба 23/18.12.2009 г. и т. 23 от Приложение 2 към договор 33/1/1231149/11.08.2014 г. и същевременно липсата на данни по делото за писмено уведомяване на ДФЗ от ползвателя в установения в тези разпоредби срок за настъпили форсмажорни обстоятелства, неоснователни са оплакванията на касатора за наличието на форсмажор, обуславящо освобождаването му от отговорност поради неизпълнение на договорните му задължения, а оттам и влечащо според него незаконосъобразността на наложената финансова корекция. Не намират основание поддържаните и пред административния съд възражения на касатора, че към датата на издаване на акта за налагане на финансова корекция четиригодишният давностен срок по чл. 3, § 1 Регламент /ЕО/ 2988/95 е бил изтекъл. С оглед данните по делото за продължило четири пълни години неизпълнение на одобрения бизнес план, в случая действително се касае за продължаваща нередност, давностният срок за която е започнал да тече най-рано на 01.01.2020 г. и който нееднорактно прекъсван по смисъла на ал. 3 от посочената разпоредба от регламента, в това число с издаването на АУПДВ, не е бил изтекъл към датата на откриване на производството по налагане на финансова корекция, респективно към датата на издаване от органа на решението за това. По аргумент от чл. 193, ал. 2 АПК и предвид постановеното по реда на чл. 185 АПК решение 3618/10.03.2020 г. по адм. дело 14154/2019 г. на Върховния административен съд, първо отделение, оставено в сила с решение 15545/15.12.2020 г., постановено по адм. дело 8071/2020 г. от петчленен състав на Първа колегия на съда, съображенията на касатора относно обратното действие на Правилата поради приемането им след сключването през 2014 г. на договора за отпускане на БФП, е недопустимо да бъдат разглеждани в настоящото производство. По посочените съображения и по споделените мотиви на първоинстанционния съд, към които препраща, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следа да бъде оставено в сила. При този изход на делото претенцията на касатора за присъждане на разноски се явява неоснователна, а тази на ответника основателна. Арония Алайф Агрикалчър ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на ДФЗ сумата от 100 лв., представляваща определен от съда размер на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,