Решение № 5820 от 13.5.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8674/2020 г.

Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационната жалба на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), чрез процесуален представител, срещу решение 250 от 14.04.2020 г., постановено по адм. дело 323/2019 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, в частта, с която НЕЛК е осъдена да заплати на С. Д., от гр. Панагюрище, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 (три хиляди) лева, причинени й от незаконосъобразно бездействие при разглеждане на жалбата ѝ срещу решение 3955-254/24.10.2016 г. на ТЕЛК Пазарджик Първи състав, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.01.2018 г. до окончателното й изплащане. Поддържат се доводи за неправилност на решението, в оспорената част, поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че не е налице бездействие на органа. Иска се отмяна на решението в оспорваната част, алтернативно намаляване размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Подадена е и частна жалба от С. Д., срещу решение 250 от 14.04.2020 г., постановено по адм. дело 323/2019 г. по описа на Административен съд Пазарджик, в частта, с която е оставен без разглеждане искът ѝ срещу Министерството на здравеопазването, за твърдяно бездействие в период от 01.11.2016 г. до 20.01.2018 г. на ТЕЛК и НЕЛК, за претърпени имуществени вреди в размер на 1252, 80 лева, ведно със законна лихва за периода, и 200 лева разходи за преглед и изследвания и производството по делото е прекратено. Счита, че са налице отменени по съответния ред административни актове от които са произтекли и имуществените вреди. Иска се отмяна на решението в тази част и присъждане на претендираното обезщетение за имуществени вреди. Ответникът по касационната жалба - С. Д., счита касационната жалба за неоснователна. Ответникът по частната жалба НЕЛК, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба на НЕЛК и неоснователност на жалбата на С. Д.. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като прецени допустимостта и основателността на касационната и частна жалби, намира същите за допустими като подадени в срок и от надлежни страни. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: Административен съд Пазарджик е оставил без разглеждане иска на Д. срещу Министерството на здравеопазването, за твърдяно бездействие в период от 01.11.2016 г. до 20.01.2018 г. на ТЕЛК и НЕЛК, за претърпени имуществени вреди в размер на 1252, 80 лева, ведно със законна лихва за периода, и 200 лева разходи за преглед и изследвания. Наред с това, съдът е осъдил НЕЛК да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 (три хиляди) лева, причинени от незаконосъобразно бездействие при разглеждане на жалба ѝ срещу решение 3955-254/24.10.2016 г. на ТЕЛК Пазарджик Първи състав, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.01.2018 г. до окончателното й изплащане. Съдът е отхвърлил иска на Д. срещу НЕЛК, в частта за обезщетение на имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно бездействие на ответника, в размер на 926 лева. За да постанови този резултат съдът е приел, че с Експертно решение (ЕР) на ТЕЛК към II състав към Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) Пазарджик 3955/254 от 24.10.2016 г. на ищцата е определена 52% трайно намалена работоспособност със срок на инвалидността до 01.11.2018 г. Д. е оспорила същото пред НЕЛК - София със заявление вх. 9031 от 01.11.2016 г. С писмо изх. 9031/10.11.2016 г. председателят на НЕЛК уведомява Д., че по жалбата ѝ против ЕР 3955/24.10.2016 г. на ТЕЛК - Пазарджик е образувано административно производство, което е планирано да бъде разгледано на 20.01.2018 г. и ще бъде приключено по документи, поради което явяването й не е необходимо. Съдът е приел, че с решение 0057 от зае. 008 от 22.01.2018 г. НЕЛК, Първи специализиран състав по вътрешни болести, след разглеждане на административната преписка по документи, е отменил и върнал на ТЕЛК за ново освидетелстване С. Д.. С решение 0967 от зае. 062 от 29.03.2018 г. ТЕЛК - Пазарджик преосвидетелства С. Д., като определя оценка на работоспособността на 60% ВСУ, със срок пожизнен. Решението на ТЕЛК Пазарджик е обжалвано пред Административен съд - Пазарджик, който с определение 536/23.04.2018 г. е прекратил производството по жалбата и е изпратил преписката на НЕЛК по компетентност, която се е произнесла с решение 0622/091 от 04.07.2018 г., отменила е ЕР по оценка и е издала ново, с оценка на работоспособността 74% СУ. За изясняване на фактическата обстановка по делото съдът е събрал както писмени, така и гласни доказателствени средства - свидетелски показания. От правна страна за да постанови този резултат съдът е приел, че в случая е налице бездействие на административния орган по смисъла на чл. 204, ал. 4 от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ. НЕЛК не се е произнесла в 3-месечния срок, предвид разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (Правилника/ПУОРОМЕРКМЕ). За периода от 11.02.2017 г. до 22.01.2018 г. съдът е установил бездействие на органа, изразяващо се в неизпълнение на законово регламентирана дейност по административен контрол върху решенията на ТЕЛК по подадени жалби по реда на чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето. Приел е, че единадесет месеца и единадесет дни е периодът, след законоустановения по чл. 47, ал. 1 от Правилника, в който административният орган не е разгледал подаденото възражение на С. Д. срещу ЕР 3955/24.10.2016 г. на ТЕЛК - Пазарджик. Съдът е направил извод за неоснователност на претенцията на ищцата за присъждане на обезщетение за имуществени вреди. Приел е, че финансовата подкрепа от 52, 20 лева на месец, която се претендира като имуществено обезщетение за 17 месеца, не може да бъде изплатена под формата на обезщетение за имуществени вреди по реда на чл. 203 и сл. от АПК. Съдът е обосновал извод, че производството по издаване на административен акт по чл. 25 и чл. 29 от ЗХУ, обуславя и липсата на причинно-следствена връзка между бездействието на НЕЛК и получаването на финансови помощи от Дирекция Социално подпомагане. Решението в тази част не е обжалвано и е влязло в законна сила. Що се отнася до претенцията за неимуществените вреди съдът е приел, че същите са доказани. Показанията на допуснатите до разпит свидетели са кредитирани от съда, като обективни и достоверни. Приел е, че Д. е преживяла притеснение, страдание, което се е отразило крайно неблагоприятно на психиката ѝ. Забавянето на НЕЛК при произнасянето, изразяващо се в бездействието от единадесет месеца и единадесет дни, е допринесло в голяма степен за депресията, потиснатостта, чувството за безизходица, несвързаните и тревожни мисли, цялото тревожно психично разстройство, в които е изпаднала ищцата. Приел е за налична пряка причинно-следствена връзка между бездействието на НЕЛК и причинената неимуществена вреда. С тези мотиви съдът е приел претенцията на Д. за присъждане на неимуществени вреди, за доказана по основание и размер. Решението в обжалваните части е правилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства. Правилни са изводите на Административен съд Пазарджик относно претенцията за обезщетяване на понесени неимуществени вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица. Основателността на такъв иск предполага установяване на бездействие при или по повод изпълнение на пряка административна дейност, наличие на вреда и същата да е в пряка и непосредствена връзка с това бездействие. Отговорността не се презюмира от закона, а ищецът следва да докаже наличието на всички, изброени в закона предпоставки на безвиновната отговорност. Налице е бездействие на административния орган НЕЛК, тъй като ЕР 0057 от зае. 008 от 22.01.2018 г. на НЕЛК, Първи специализиран състав по вътрешни болести е постановено извън всякакви разумни срокове. След подробно изследване на относимите към производството факти и обстоятелства, първоинстанционният съд е формулирал обоснован и законосъобразен извод за допустимост и основателност на предявения иск за обезщетяване на настъпили в резултат на незаконосъобразно бездействие от страна на НЕЛК. Безспорно е, че органът е сезиран на 01.11.2016 г. от С. Д., с оспорване на ЕР на ТЕЛК към II състав към МБАЛ Пазарджик 3955/254 от 24.10.2016 г. По силата на чл. 47, ал. 1 от Правилника е следвало да се произнесе в 3-месечен срок. Сезираният орган е постановил решение едва на 20.01.2018 г. с оглед здравословното състояние на Д. и ограниченията, които са възникнали в резултат на заболяването ѝ, същата е търпяла стрес, влошаване на здравословното ѝ състояние, тревожност, депресия. В резултат на незаконосъобразното бездействие на НЕЛК през период от единадесет месеца и единадесет дни за лицето безспорно са настъпили неимуществени вреди, които по силата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ подлежат на компенсиране. Първоинстанционният съд е формулирал достатъчно ясни мотиви за наличието на връзка между незаконосъобразното бездействие на администрацията и търпените от ищцата негативни усещания болки, страдания и душевен дискомфорт. При наличието на всички предвидени от законодателя предпоставки, в случая, а именно: незаконосъобразно бездействие, настъпила за ищцата вреда и пряка и непосредствена връзка между това бездействие и вредата, то е следвало да се ангажира имуществената отговорност на ответника. Претовареността на органа е ирелевантен факт, тъй като държавата е длъжна да организира работата на всеки административен орган така, че той да е в състояние да спазва правилото на чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека и да постанови решение в разумен срок". При определяне на размера на обезщетението първоинстанционният съд се е съобразил с въведения от законодателят в чл. 52 от ЗЗД принцип на справедливост, като са взети предвид интензитета на негативните усещания, които Д. е търпяла и продължителния период от време, през което е била под тяхното въздействие. С молба от 13.06.2019 г. Д., съгласно чл. 232 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК е оттеглила исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото срещу Министерство на здравеопазването за причинени имуществени вреди. На това основание съдът е прекратил производството по иска, насочен срещу Министерство на здравеопазването за причинени имуществени вреди. След като прецени данните по делото, настоящият съдебен състав намира, че решението, в частта имаща характер на определение, е правилно и законосъобразно. Съгласно чл. 155, ал. 1 от АПК при всяко положение на делото оспорващият може да оттегли оспорването или да се откаже от него изцяло или отчасти. Според ал. 3 на същия текст оттеглянето и отказът от оспорването извън съдебно заседание се прави с писмена молба. Процесуалните действия "оттегляне" и "отказ" представляват десезиране на съда от разглеждане на спора по същество. Когато оспорването се оттегли по предвидения в закона начин, съдът е длъжен да се съобрази с желанието на оспорващия и да прекрати производството по делото. Неговото задължение да реши делото се погасява, като с обратна сила се заличават и всички извършени по делото процесуални действия. За разлика обаче от отказа от иск, при оттеглянето ищецът може отново да предяви същия иск срещу ответника. В конкретния случай исковата молба, в частта касаеща Министерство на здравеопазването, е оттеглена с нарочна писмена молба. Поради това съдът правилно я е оставил без разглеждане и е прекратил в тази част производството по делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение