Решение № 4346 от 28.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10165/2010 г.

Решение № 4346 от 28.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10165/2010 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Даниел Димитров Евангелов против решение по адм. д. № 626/2009 г. по описа на АС - Враца. Иска отмяна на отхвърлителното решение с оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност. Съдът не взел предвид физическото и психическо страдание, което му е причинено с настаняването му в килия за пушачи, като твърди, че този факт е доказан. Ответната страна министерството на правосъдието оспорва касационната жалба като неоснователна, защото няма наведени конкретни твърдения кои точно норми са нарушени от страна на длъжностните лица към затворническата администрация. Нито в ЗИН, нито в ППЗИН има разпоредби за разделяне на лишените от свобода според това дали са пушачи или не. Ищецът е получавал цигари и е закупувал такива, поради които дори да не е пушач е допринасял за пушенето и увеличаване на тютюневия дим, поради което не може да черпи права от собственото си виновно поведение. Затворническата администрация е удовлетворила желанието му и го е настанила в помещение само с един човек, като е създавала условия за задоволяване на физиологични и духовни потребности и интереси. Начинът и методът на изтърпяване на наказанието не го подлагат на болка и страдание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Не са доказани вреди в причинна връзка с незаконосъобразни действия на затворническата администрация, защото дори да се приеме за установено, че жалбоподателят е непушач за затворническата администрация не съществува задължение да го настанява в отделни помещения от пушачите. Купуването на цигари от ищеца допринася за увеличаване на дима в килията. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството е образувано по обективно съединени искове за присъждане на обезщетения в размери от 20 000 л. и 10 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействия на затворническата администрация, изразяващи се в ненастаняване в отделна килия за непушачи и неосигуряване на течаща вода и самостоятелен санитарен възел през нощите в периода от 15.08.2008 г. и 11.11.2009 г. С обжалваното решение исковете са отхвърлени като неоснователни. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейните органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 256 от АПК, за да е налице фактическо бездействие, е необходимо да има неизвършване на такива фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона. Правопораждащият юридически факт за фактическото действие трябва да е в самата правна норма. Ако връзката е опосреднена чрез властническо волеизявление, тя е косвена, правопораждащият факт ще е административен акт и ще има неизпълнение на административен акт, а не фактическо бездействие по смисъла на чл. 256 от АПК. С обжалваното първоинстанционно решение е обсъдена нормативната уредба действала към процесния период от време, като е установено, че няма задължение, закрепено със закон или подзаконов нормативен акт, който да задължава затворническата администрация да настанява лицата според критерия пушачи - непушачи. Съгласно чл. 13 от Правилника за вътрешния ред в затворите и затворническите общежития от закрит тип при определяне на спалното помещение се вземат предвид изискванията на режима и сигурността, психологическата съвместимост с другите лишени от свобода, здравословното състояние и "по възможност" предпочитанията на лишения от свобода. Няма данни по делото да е била налице възможност за настаняване в килия с непушач и това да не е извършено. Затова твърдението в исковата молба, че му е нарушено "правото за настаняване в килия за непушачи" е неоснователно. Такова право не е регламентирано и гарантирано нито със Закона за изпълнение на наказанията (ЗИН), нито с ППЗИН. Правилно са обсъдени и действията на ищеца, които се изразяват в закупуването на цигари. Неоснователен е и вторият иск за обезщетяване поради физическо и психическо страдание от извършване на физиологически нужди в обща кофа с останалите лишени от свобода в часовете от около 21 ч. до 6.00 ч. В периода от 15.08.2008 г. и 11.11.2009 г. действа ЗИН (отм., бр. 25 от 3.04.2009 г., в сила от 1.06.2009 г.) и ЗИНЗС (Обн., ДВ, бр. 25 от 3.04.2009 г., в сила от 1.06.2009 г.). ЗИН (отм.) и ППЗИН (отм.) не съдържат текстове, които да вменяват на затворническата администрация задължение за осигуряване на санитарен възел за всяка килия, поради което няма незаконосъобразно бездействие. Такова задължение не се съдържа и правната норма на чл. 43 от ЗИНЗС, тъй като тя се отнася за "местата за лишаване от свобода", които са затворите, арестите и поправителните домове, а не отделните килии. За да е налице незаконосъобразно бездействие е необходимо неспазване на задължение, регламентирано със закон. Това, че липсва закон, който да вменява такова задължение на затворническата администрация, което да гарантира на нормативно ниво спазването на човешките права, не може да ангажира отговорността на органите и длъжностните лица към изпълнителната власт. А няма правна норма към настоящия момент, която да регламентира отговорност за бездействия изразяващи се в неизготвяне на подзаконова нормативна уредба. Освен това съдът е обсъдил събраните доказателства и за личното поведение на ищеца и приноса към вредите от тютюнопушенето, предвид чл. 5 от ЗОДОВ, както и на липсата на доказателства за физическо страдание. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение,