Решение № 1107 от 11.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9532/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, първата подадена от Комисията за защита от дискриминация (КЗД), чрез процесуален представител, а втората подадена от Аркус АД, ЕИК 129007079, със седалище и адрес на управление в гр.Лясковец, чрез пълномощник по делото, против решение 2467 от 25.07.2024 г., постановено по адм. дело 337/2024 г. по описа на Административен съд Велико Търново. С обжалваното решение, по жалбата на Т. И. Т., С. Д. Д. и М. И. А. - тримата от гр.Лясковец, съдът е отменил Решение 119/22.03.2024г. на КЗД, с което е установено, че техният работодател АД Аркус не е извършил нарушение на забраната за дискриминация по чл.4, ал.2 и ал.3 от ЗЗД по признаци лично положение и възраст и връща преписката на КЗД за ново произнасяне в законоустановения срок при спазване на дадените в мотивите на решението указания. Касационният жалбоподател КЗД в жалбата си развива доводи за неправилност на съдебното решение поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че при новото разглеждане са били разгледани и обсъдени всички твърдения на жалбоподателите за неравно третиране, изискана е цялата налична информация от работодателя за наети лица на длъжност шлайфист на оптическа шлайф машина в периода от 1978г. до 06.04.2016г. КЗД е осигурила пълно и всестранно разкриване на обстоятелствата по образуваното производство, обсъдила е всички събрани доказателства, поради което моли решението на АдмС Велико Търново да бъде отменено, а решението на Комисията бъде потвърдено в цялост. Моли присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Касационният жалбоподател Аркус АД, оспорва решението в неговата цялост, като развива доводи за неправилност поради постановяването му при неправилно прилагане на относимото материално право и необоснованост на изводите на съда касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба се излагат подробни съображения за неправилност на изводите на съда за допуснати съществени процесуални нарушения от КЗД при новото произнасяне, като твърди че комисията е разгледала и обсъдила всички доводи на жалбоподателите и мотивирано се е произнесла. Недопустимо е да се прави сравнение между лица, които са работили при различни работодатели-като аналогия между работници на Аркус АД и Арсенал АД, още повече за период преди 20 години. С оглед периода, за който жалбоподателите твърдят че са дискриминирани от.01.01.2016г. до подаване на жалбата, всички шлайфисти, независимо от различния им характер на работа полагат труд при трета категория труд съгл. чл.3 от Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране(ДВ, бр.123/23.10.1998г.). Моли решението на АдмС Велико Търново да бъде отменено, а решението на Комисията бъде потвърдено и им бъдат присъдени разноските по делото. В писмени становища касационните жалбоподатели поддържат доводите си. В писмен отговор ответниците Т. Т., С. Д. и М. А., чрез процесуалния си представител, оспорват касационната жалба на КЗД. Според тях съдът правилно е отменил решението на КЗД с дадени указания за събиране на доказателства, които своевременно са били поискани преди провеждане на заседанието. Комисията не е осигурила пълно и всестранно разкриване на обективната истина, поради което е постановила решението си в очевидно нарушение на административно производствените правила и това се е отразило на неговата правилност. Молят за отхвърляне на касационната жалба и потвърждаване на решението на АдмС - Велико Търново. Претендират за разноските по делото. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационните жалби са процесуално допустими като подадени в законния срок и от надлежни страни срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни, по следните съображения. Предмет на оспорване пред АДмС- Велико Търново е решение 119/22.03.2024 г. на КЗД, постановено след като с решение 6425/28.06.2022г., адм.д. 2982/2022г. на Върховния административен съд е оставено в сила решение 164/2021г. на АдмС-Велико Търново, с което е отменено предходно решение на КЗД 184/08.02.2021г. и преписката е върната за ново разглеждане, съгласно задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. От фактическа страна е установено следното: Т. Т., С. Д. и М. А. през процесния период са работници по трудов договор в Аркус АД гр.Лясковец, назначени през периода 1978 г. 1985 г., като през годините са заемали следните длъжности - шлифовчик", полиршлайфист", копиршлайфист", оператор ММ", оператор специална машина" -Т. Т.; фрезист", шлифовчик", копиршлифовчик", копиршлайфист", оператор ММ", шлайфист/копиршлайф" - С. Д. и шлосер", копиршлайфист", шлифовчик", шлайфист/копиршлайф"- М. А.. Във връзка с подадена от тримата жалба в КЗД с вх.44-01-149/18.10.2018г., с разпореждане 1340/31.10.2018г. е образувано производство за защита от дискриминация преписка 594/2018г. срещу Аркус АД и предвид оплакванията по признаци лично положение и възраст преписката е разпределена за разглеждане от петчленен разширен състав. Формулираното оплакване е за по-неблагоприятно третиране от работодателя Аркус АД във връзка с осъществяване на трудовите функции и по-конкретно отказ да ги третира като изпълняващи дложността шлайфисти на специални оптически прибори . С молба допълнение вх. 44-01-178/30.11.2018г. сочат, че изпълняват работата на шлайфисти на машини със специални оптически прибори и работодателят накърнявал правото им да бъдат третирани еднакво с работещите на такива машини в Арсенал АД, гр.Казанлък. През м.януари 2016г. посетили Арсенал АД, гр.Казанлък и лично се уверили, че техните колеги били третирани като шлайфисти на специални оптически прибори, което пораждало редица права, като по-ранно пенсиониране при първа категория труд и др. По повод на това посещение и отправени искания за признаване на първа категория труд, изпълнителният директор на Аркус АД издава Заповед 800/30.03.2016г., с която заповядва, в периода до 2000г. дейностите, изпълнявани от работници, назначени на длъжностите: копиршлайфист, шлифовчик и полиршлайфист да се третират като дейности за длъжността шлайфист на специални оптически прибори , с изчисляване на 1-ва категория труд на основание чл.16, ал.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Разпоредено е на работещите в АД Аркус лица, заемащи посочените длъжности до 2000г., да се извърши корекция в трудовите книжки с отразяване на длъжността шлайфист на специални оптически прибори . Впоследствие със Заповед 863/06.04.2016г. изпълнителният директор на АД Аркус отменя Заповед 800/30.03.2016г., с мотиви за противоречие с нормативната уредба и неприложимост при приравняване на длъжности и професии с различна категория труд. Няма данни и твърдения заповедите да са били обжалвани. След като навършили предвидената в закона възраст и с оглед трудовия им стаж, тримата жалбоподатели решили, че имат право на пенсия, поради което поискали от работодателя си Аркус АД да изготви необходимите за това документи, но останали изненадани, когато разбрали, че работодателят им отказвал да ги третира повече като изпълняващи трудовата функция шлайфисти на специални оптически прибори, а по трудови договори и анекси към тях той ги водил като копиршлайфист", шлифовчик", машинен оператор производство на инструменти", оператор на специална машина". Това различно, по-неблагоприятно третиране настъпило едва когато навършили възрастта за пенсиониране. Според тях работодателят им заявил, че не може да ги третират еднакво с техните колеги от друго дружество - Арсенал" АД, гр. Казанлък, тъй като при тяхното пенсиониране нямало кой да ги замени, с оглед изключителната специфика на професията им. С уточняваща молба от 24.07.2020г. в изпълнение на указанията на КЗД за конкретизиране на оплакванията на жалбоподателите, те твърдят, че са в сравнимо сходно положение с работниците от Аркус АД, работещи като шлайфисти на машини със специални оптически прибори преди 06.04.2016г., като претендират същото третиране и същите права, поради еднаквите условия на труд и сходни резултати от полагания труд към 30.06.2016г. Приложено е Удостоверение от Арсенал АД от 22.10.2005г., издадено на трето лице, в което е посочено, че лицето е заемало длъжност шлайфист на специални оптически прибори т. 66, б. Б от ПКТП за периода до 31.12.1999 г., а след това шлайфист трета категория труд. Приложен е и констативен протокол КП-5-23-00351156/08.12.2017 г. на ТП на НОИ Стара Загора, според който по щатно разписание Арсенал АД гр. Казанлък в завод 6 има длъжност шлайфист на оптическа шлайф машина с код по НКПД 7223-2042. Работниците на тази длъжност ползват права по чл. 66 б от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране до 31.12.1999г. Длъжността е приравнена на шлайфист на специални оптически прибори за заводите със специално предназначение. Приложена е и длъжностна характеристика на длъжността шлайфист на оптическа шлайф машина в Арсенал АД. Установено е, че в АД Арсенал гр. Казанлък към 2019г. няма открита длъжност шлайфист на специални оптически прибори , няма назначени лица на такава длъжност, няма открита длъжност и за копиршлайфист , шлифовчик и полиршлайфист , респективно няма назначени лица на тези длъжности. В дружеството има сходна длъжност шлайфист , за което се представя утвърдена длъжността характеристика. След анализ на събраните доказателства, е издадено Решение 184/08.02.2021г. на КЗД, петчленен разширен заседателен състав, с което се установява на основание чл. 65, т. 5 от ЗЗДискр., че ответната страна Аркус" АД - гр. Лясковец - работодател, не е извършил нарушение на забраната за дискриминация, по смисъла на чл. 4, ал.2 и ал. 3 от ЗЗДискр., спрямо жалбоподателите Т. И. Т., С. Д. Д., М. И. А. и П. Й. П. по признаци лично положение" и възраст" и е оставена без уважение жалбата на тези лица. Решението е оспорено пред Административен съд Велико Търново и с Решение 431/12.01.2022г. по а.д. 164/2021г., оставено в сила с Решение 6425/28.06.2022г. на ВАС, адм.д.2982/2022г. е отменено и преписката е върната за ново произнасяне от компетентния орган с указания за събиране на доказателства. В своите мотиви ВАС сочи, че страните в административното производство са правилно определени, като е неправилен решаващият извод на първоинстнационния съд за конституиране на Националния осигурителен институт като заинтересована страна в административното производство. Производството по преписката е възобновено с Разпореждане 734/21.11.2022г. на председателя на КЗД. Комисията приема, че съгласно чл.52, ал.1 ЗЗДискр. периода, за който е допустимо произнасяне, е от 10.08.2015г. до 10.08.2018г., а периода посочен от жалборподателите за твърдяната дискриминация е от 01.01.2016г. до подаване на жалбата, разширен и с периода преди 06.04.2016г. КЗД приема за недопустимо да се прави сравнение между лица, работещи при различни работодатели, в случая с работещите в Арсенал АД, като аналогия за сходство на ситуацията може да се прави единствено между работници в едно дружество. От АД Аркус" са представени трудовите досиета на жалбоподателите и данни за лица, които са придобили право на пенсия в периода на действие на Заповед 800/30.03.2016г. Комисията анализира събраните доказателства относно пенсионираните от АД Аркус лица в периода между двете заповеди, материалния закон и достига до извода за липса на дискриминация на жалбоподателите, обективиран в оспореното решение. Изискани са допълнителни доказателства от АД Арсенал и АД Аркус . АД Арсенал гр. Казанлък представя писмо, че до 31.12.1999г. лицата, назначени на длъжност шлайфист на оптическа шлайф машина са работили като втора категория труд, а от 01.01.2000г. до настоящия момент длъжността е категоризирана на трета категория. Също така, с експертиза по адм.д. 164/2021г. е установена идентичност на полагания труд от жалбоподателите и лицата, заемащи длъжност шлайфист на оптическа шлайф машина в Арсенал АД, като според първоинстанционния съд тези доказателства са игнорирани от КЗД. Решението е правилно като краен резултат. Съдът е посочил, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган и съответства на изискванията за форма. Приел е обаче, че е издадено при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, представляващи основание за отмяната му. Правните изводи на съда почиват на данните по административната преписка и са изградени при правилно приложение на материалния закон. При извършена проверка на оспореното решение на КЗД, съдът констатира неизпълнение на дадените задължителни указания в решение 6425/28.06.2022г. на ВАС за разпит на поисканите от жалбоподателите свидетели и събиране на доказателства за работещи, изпълняващи трудови функции на длъжността шлайфист на оптическа шлайф машина в Аркус АД преди 06.04.2016г. Поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, актът е постановен при непълнота на доказателствата. Неоснователно е възражението в касационната жалба на КЗД, че жалбоподателите не поддържали искането си за разпит на сочени от тях свидетели. Напротив, след възобновяване на производството, с изрична молба от 15.01.2024г., преди заседанието, същите за заявили, че поддържат направените доказателствени искания в административното производство, както и в молбата им до ВАС. Това становище се поддържа и в писмената защита до Комисията от 15.01.2024г. Видно от протокола от проведеното заседание на 17.01.2024г. липсва произнасяне по доказателствените искания, въпреки че е изрично записано от председателя, че жалбоподателите поддържат доказателствените си искания, вкл. и да се изпълнят дадените то ВАС указания, с което е установено нарушение на чл.55, ал.1 и чл.56, ал.1, т.3 от ЗЗДискр. именно поради недопускане до разпит на поисканите свидетели. Административният орган е длъжен да извърши задълбочено проучване и анализ с цел установяване наличието, респ. липсата на нарушение по Закона за защита от дискриминация. За да се приеме, че е налице пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 вр. чл. 4, ал 1 ЗЗДискр., е необходимо да се докаже по-неблагоприятно третиране на лице, извършено по причина на някой от признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. В изпълнение на дадените задължителни указания от ВАС Комисията е следвало да изследва имало ли е работници в ответното предприятие, изпълняващи трудови функции отговарящи на тези за длъжността шлайфист на оптическа шлайф машина преди 06.04.2016г., третирани по-благоприятно от жалбоподателите по сочените от тях признаци. Жалбоподателите - работници на Аркус АД, претендират същото третиране и същите права поради еднаквите условия на труд и сходните резултати от полагания им труд към 06.04.2016г. За да се достигне до извод, че работниците полагат еднакъв/сходен труд, е релевантна не само длъжностната характеристика, която очертава основната рамка на функциите, задачите и отговорностите, но и фактическото естество на работа, условията на труд и реално изпълняваните задачи, съобразно длъжностната характеристика. Едва при сравняване на двете групи работници би се изяснил основния спорен въпрос за твърдяното неравно третиране. Съдът обосновано е приел, че комисията е извела извод за липса на дискриминация по признаците "възраст " и "лично положение" спрямо жалбоподателите(сега касационни ответници), без да анализира релевантните за спора факти. Правните изводи на съда и дадените указания в тази насока в обжалваното решение са правилни и се споделят от касационната инстанция. Настоящият съдебен състав намира за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че КЗД дължи произнасяне по наведените твърдения за неравно третиране спрямо работници, осъществявали същата трудова дейност в друго предприятие Арсенал АД. За да бъде направено сравнение във връзка с твърдението за неблагоприятно третиране лицата трябва да са в сравнимо сходно положение. Сходна или сравнима би била ситуацията, в която положението на потърпевшия и сравнителя се различават главно, но не и само по защитения признак. В сравнимо и сходно положение се намират лицата, които работят при един и същ работодател, който се явява дискриминатор и се твърди че е допуснал неравното третиране, а в случая това е Аркус АД. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. Ответниците по делото не са претендирали разноски, поради което независимо от изхода на делото такива не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд