Решение № 4315 от 1.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14303/2008 г.

Решение № 4315 от 1.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14303/2008 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на адв. Владимирова, пълномощник на Лиляна Георгиева Иванова от гр. София, срещу решение с дата 4.01.08 г. по адм. д. № 1132/07 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците Ганка Илиева Гендерова, Александър Василев Иванов, Надежда Георгиева Рачева и ДНСК-София не са взели становище. От ответникът Александър Василев Иванов е подадена писмена молба с искане внесената от него гаранция в размер на 5000 лв. да бъде върната. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С оспореното решение състав на Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на касатора Иванова срещу Заповед № РД-14-664/16.11.05 г., с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) началникът на ДНСК - София е наредил премахването на незаконен строеж "Реконструкция и пристрояване на съществуваща жилищна сграда" в УПИ Х-580, 581, 582, кв. 224 по плана на местност "Подуяне-Редута", гр. София, извършен без предвиждане в подробния устройствен план и без строителни книжа. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила и в унисон с материалния закон. Решението е правилно, постановено е при липсата на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. По делото са налице безспорни установявания във връзка с характера на извършеното през м. септември 2003 г. в поземления имот строителство, несъответствието му с предвижданията на подробния устройствен план, както и по отношение липсата на строителни книжа. Във връзка с последните две групи факти е налице влязло в сила решение по адм. д. № 4229/03 г. по описа на Софийския градски съд, с което оспорване срещу заповед за спиране на същия строеж като незаконен е отхвърлено. Касационните оплаквания са неоснователни. Съобщаването на акта по реда на § 4, ал. 1, предл. 2 и сл. ДР на ЗУТ законосъобразно е прието като несъществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не е довело до неизясненост на фактическа обстановка, нито до ограничаване правото на защита на оспорващата. На узаконяване по реда на § 184 ПЗР ЗИДЗУТ подлежат строежи, извършени незаконно до влизане в сила на този закон. Със сила на пресъдено нещо (влязло в сила решение по адм. д. № 4229/03 г. на СГС) е установено, че процесният строеж е започнат през м. септември 2003 г., предвид което същият не попада в приложното поле на цитираната разпоредба. Извън това, по подаденото с дата 26.01.04 г. заявление за узаконяване няма произнасяне в сроковете по § 184, ал. 3 и ал. 9, предвид което по него е формиран мълчалив отказ, влязъл в сила към датата на издаване на оспорената заповед. Заявлението от 27.06.05 г. за одобряване на проект заснемане за узаконяване по чл. 226, ал. 6 ЗУТ е без правно значение, предвид отмяната на нормата на чл. 226 ЗУТ с изменението на ЗУТ, обнародвано в ДВ бр. 65/03 г. Ето защо приложените по делото проекти се явяват съгласувани в недопустима процедура, като следва да се има предвид, че узаконяването на строежи по реда на § 184 ПЗРЗИДЗУТ обхваща дейностите по ал. 7 и приключва с издаване на акт за узаконяване, какъвто в случая безспорно липсва. Търпимостта по смисъла на § 16 ДР на ЗУТ на съществувалите преди и предмет на реконструкцията сгради с основание не е била обсъждана, тъй като предмет на разпорежданията на процесната заповед е новият строеж, функционално и пространствено обособен в резултат на реконструкцията. С оглед изложеното обжалваното решение следва да остане в сила. Искането на Александър Василев Иванов за освобождаване на внесената по сметката на Върховния административен съд гаранция в размер на 5 000 лв. е основателно. Гаранцията е внесена на основание определение от 6.10.08 г. в производството по адм. д. № 11808/08 г. по описа на Върховния административен съд, образувано по реда на чл. 237 и сл. АПК. С оглед отмяната по този ред на влязлото в сила решение по адм. д. № 6921/9.06.08 г. по адм. д. № 5236/08 г. на ВАС, II-ро отделение основанието за определяне на гаранцията е отпаднало и същата следва да бъде освободена. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на II-ро отделение