Решение № 9307 от 5.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12588/2009 г.

Решение № 9307 от 5.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12588/2009 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Апостол Русев Апостолов против Решение № 99 от 21.07.2009 г. по адм. дело № 25/2009 г. на Административен съд - Сливен, с което е отхвърлена жалбата на Апостолов против Заповед № 3 от 06.01.2009 г. на кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) служебното му правоотношение е прекратено поради съкращаване на длъжността и същият е осъден да заплати на общината направените по делото разноски. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон и е необоснован. Моли решението да бъде отменено изцяло и се постанови нов акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - кметът на Община Сливен оспорва касационната жалба и моли решението на Административен съд - Сливен да бъде оставено в сила. Претендира и възнаграждение за юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Сливен е законосъобразно. Правилно съдът приема, че оспорената Заповед № 3/06.01.2009 г., с която служебното правоотношение на жалбоподателя Апостолов е прекратено, е издадена от компетентния орган (съгласно чл. 44, ал. 1, т. 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) кметът на общината е орган по назначаването), в съответствие с изискванията на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл - същата е в писмена форма, съдържа правното основание за прекратяване, придобития на държавна служба ранг, както и дължимите обезщетения, които в случая следва да се изплатят на основание чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. Първоинстанционният съд законосъобразно приема, че атакуваната заповед е издадена при осъществяване на материалноправните основания за това и служебното правоотношение на касатора е прекратено след изпълнение на предвидените в закона предпоставки, а именно - съкращаване на заеманата от служителя длъжност. С Решение № 205 от 05.06.2008 г. на Общински съвет гр. Сливен, прието на основание чл. 21, ал. 1, т. 2 от ЗМСМА, е отменена предходната структура на общинската администрация на Община Сливен и считано от 01.07.2008 г. е одобрена общата численост и структурата на общинската администрация на Община Сливен съгласно приложение № 1. С цитираното решение дирекция "Международно сътрудничество и европейска интеграция" с отдели "Международни връзки и програми" и "Интеграция и социална адаптация на "етнически малцинства", както и дирекция "Икономика и финанси" с отдели: "Търговия", "Бюджет и финанси" и отдел "Икономика и анализи", където жалбоподателят заема 1 от трите бройки за длъжността "главен експерт" са закрити. Като част от специализираната общинска администрация са създадени дирекция "Бюджет и финанси" с отдели: "Бюджет", "Определяне на местни данъци и такси" и отдел "Събиране и контрол на местните данъци и такси" и дирекция "Икономическо развитие и европейски програми" с отдели: "Европейски програми и проекти" и "Икономическо развитие". В изпълнение на решението кметът на общината утвърждава, считано от 01.07.2008 г., ново длъжностно и поименно щатно разписание. Съгласно новото длъжностно разписание длъжността "главен експерт" в отдел "Икономика и анализи" на дирекция "Икономика и финанси", на която жалбоподателят е назначен със заповед № 46 от 22.04.2004 г. и която изпълнява до предходното прекратяване на служебното му правоотношение със Заповед № 267/18.12.2007 г., е премахната. Длъжността, изпълнявана от Апостолов, "главен експерт" - "Регионална икономика и общински дружества" включва като преки задължения участие в създаването на нормативни актове, анализи за развитието на икономиката и стопанските условия в общината, проверка, анализ и контрол върху ефективността на стопанската дейност и финансовото състояние на общинските дружества, поддържане и водене на регистър на общинските дружества и на държавните помощи. С новото длъжностно разписание, в сила от 01.07.2008 г., в отдел "Икономическо развитие" на новосъздадената дирекция "Икономическо развитие и европейски програми" са създадени 5 бройки за длъжността "главен експерт", чиито функции са разпределени в три направления 2 бр. са натоварени със задължения в областта на туризма, търговията, услугите, защита правата на потребителите, 2 бр. с функции в областта на транспорта и 1 бр. с функции по стратегия за развитие на общинската икономика, контрол и управление на финансовото състояние на общинските дружества. Функциите на последната длъжност са сходни с изпълняваните от жалбоподателя до уволнението през 2007 г., а длъжността се заема от служител, който изпълнява тези функции до разглежданите структурни промени в общинската администрация (5 бр. длъжностни характеристики, заключение на вещото лице от 15.06.2009 г. по изслушаната съдебно -икономическа експертиза). При тези данни аргументирано първоинстанционният съд приема че функциите, изпълнявани от жалбоподателя на длъжността "главен експерт" не съвпадат с функциите на длъжностите със същото наименование в отдел "Икономическо развитие" на дирекция "Икономическо развитие и европейски програми", на които са възложени и задължения в областта на туризма, търговията, услугите, защита правата на потребителите и транспорта. Действително функциите на главен експерт, свързани със стратегическото развитие на общината и контрола върху дейността на общинските дружества в посочени отдел са запазени, но са възложени само на един служител, т. е. намален е броят на лицата, ангажирани с осъществяване на тези дейности или длъжността, изпълнявана от касатора вече не съществува. Всичко изложено налага извода, че заеманата от жалбоподателя длъжност като единство от нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания съгласно дефиницията на чл. 2 от Наредбата за прилагане на единния класификатор на длъжностите в администрацията (НПЕКДА), с новото разписание на длъжностите от 01.07.2008 г., е премахната. Ето защо като достига до извода, че е налице реално съкращаване на длъжността, което предпоставя и правото на органа да прекрати служебното правоотношение, съдът постановява съдебен акт в съответствие със закона. Касационният довод за необоснованост на оспорения съдебен акт също е неоснователен. Решението на административния съд е постановено след цялостна преценка на събрания доказателствен материал, а изводите на съдебния състав изцяло кореспондират с ангажираните доказателства. Доказателствата за одобрени нова структура и численост на общинската администрация гр. Сливен, представените длъжностни характеристики, очертаващи обема на служебни задължения и функции на длъжността, изпълнявана от жалбоподателя до предприетите структурни промени, както и характера на длъжностите в новосъздадените отдели и дирекции и заключението на вещото лице по изслушаната икономическа експертиза обосноват извода, възприет от първоинстанционния съдебен състав, че заеманата от касатора длъжност като нормативно определена позиция и система от функции е премахната. В този смисъл крайните изводи за съда за осъществяване на изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и законосъобразност на постановения на това основание административен акт, съответстват на доказателствата по делото. Поради всичко изложено Върховният административен съд приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна. Съдебният акт е законосъобразен и обоснован и следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното и направеното искане касаторът следва да бъде осъден да заплати на Община Сливен сумата 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,