Решение № 275 от 10.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1503/2010 г.
ВКСIII гражданско отделение10.08.2012 г.докладчик Жива Декова
Диспозитив
ДОПУСКА поправка на очевидни фактически грешки в решение № 290 от 11.11.2011 г. по гр. д. № 1503/2010 г. на Върховния касационен съд, IIIг. о. в диспозитива на решението и в мотивите на страница първа от решението, изразяващи се в следното: след израза "за заплащане на сумата" и преди израза "представляваща част от получения през периода 1.11.1997 г. -11.07.2001 г. наем" вместо израза "47559 щ. д." да се чете изразът "25245 щ. д."; след израза "и на основание чл. 86 ЗЗД" вместо израза "22521,57 щ. д." се чете изразът "11872,65 щ. д.". Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 275 от 10.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1503/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по чл. 247 ГПК. Образувано е по молба на Министерство на външните работи за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното касационно решение, изразяваща се в погрешно посочване на присъдените суми с обжалваната част на въззивното решение. Не е постъпил отговор от ответниците И. Л. Х. и П. А. Х. Молбата е допустима и основателна. Касационното производство е образувано и допуснато по касационна жалба на Министерство на външните работи срещу решение от 01.07.2010 г., постановено по гр. д. № 1436/2009 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е оставено в сила решение от 08.03.2004 г. по гр. д. № 987/2004 г. на Софийски градски съд за уважаване на предявените от И. Л. Х. и П. А. Х. срещу Министерство на външните работи искове за заплащане на част от исковата сума, представляваща част от получения в периода 1.11.1997 г. - 11.07.2001 г. наем за собствения на ищците имот, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 11.07.2001 г. до окончателното й изплащане и за частично уважаване на иска с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено плащане на главницата. С въззивното решение първоинстанционното решение е потвърдено за главницата до размера 25245 щ. д. и за обезщетението за забавено плащане - до размера 11872,65 щ. д. В останалата част до размерите съответно - за главницата до сумата 47872,65 щ. д. и за обезщетението за забавено плащане до сумата 22521,57 щ. д. исковете са отхвърлени с въззивното решение след частична отмяна на първоинстанционното решение, в частта, с която за тези размери исковете са уважени. Погрешно в касационното решение е посочено, че обжалваната част се отнася до размерите съответно - за главницата до сумата 47872,65 щ. д. и за обезщетението за забавено плащане до сумата 22521,57 щ. д., вместо до размерите съответно - за главницата до размера 25245 щ. д. и за обезщетението за забавено плащане - до размера 11872,65 щ. д. Налице са условията на чл. 247 ГПК за поправка на допуснатите очевидни фактически грешки в постановения съдебен акт относно сумите на претенциите, за които осъдителното първоинстанционно решение е потвърдено с обжалваната част от въззивното решение по спора. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение