Решение № 16851 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6312/2019 г.

Решение № 16851 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6312/2019 г., III о., докладчик председателят Марио Димитров Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на К. Иванов, против решение № 79 от 5.03.2019 г., постановено по адм. дело № 23/2019 г. по описа на Административен съд Враца, в частта с която искът на Иванов за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, е отхвърлен за горницата над 100 лева до пълния претендиран размер. В жалбата се излагат доводи, че решението в обжалваната му част е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на производствените правила и е необосновано. Счита за неправилен извода на съда, че платеният хонорар е прекомерен. Иска решението в обжалваната му част да бъде отменено с присъждане на обезщетение в пълен размер и алтернативно определяне като справедливия размер да бъдат съобразени разпоредбите на Наредба № 1/9.07.2019 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът - ОД на МВР Враца, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Постъпила е и частна жалба от К. Иванов, против определение № 271 от 22.04.2019 г., постановено по адм. дело № 23/2019 г. по описа на Административен съд Враца, с което, на основание чл. 248 ГПК е допълнено решение № 79 от 5.03.2019 г., постановено по адм. дело № 23/2019 г. по описа на Административен съд Враца в частта за разноските, като ОД на МВР Враца е осъдена да заплати още 60 лв. на К. Иванов и е отхвърлен иска до пълния претендиран размер от 300 лв. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, като адвокатското възнаграждение е намалено, без да са изложени мотиви за редуцирането. Иска отмяна на определението. Ответникът по частната жалба - ОД на МВР Враца не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност и на частната жалба. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната и частната жалби са подадени от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество жалбите са частично основателни. С атакуваното решение АС Враца е осъдил ОД на МВР Враца за заплати на К. Иванов сумата от 100 лева, представляваща заплатени разноски за адвокатско възнаграждение по анд № 113/2018 г. по описа на Районен съд Козлодуй, във връзка с атакуване на наказателно постановление № 17-0288-001243/21.12.2017 г. на началник група РУ - Козлодуй към ОД на МВР Враца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 9.01.2019 г. до окончателното й изплащане. В останалата част до пълния претендиран размер от 500 лева, искът е отхвърлен. За да редуцира размера съдът е посочил, че не е обвързан от предвидения в Наредба № 1/9.07.2004 г. минимален размер. Излага съждения за характера на договорите за правна помощ и съдействие. Сочи, че вредата в процесния казус не е резултат на поведението на ответника, а на изразената воля и съгласие на ищеца да сключи договор за поръчка с определен адвокат и да бъде защитаван от него. Мотивира решението си с Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г. по Тълкувателно дело № 1/2017 г. на ОСГК на ВКС, а именно че съдът може да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния процес. По тези съображения, съдът е уважил частично иска. С атакуваното определение е допълнено решение № 79 от 5.03.2019 г., постановено по адм. дело № 23/2019 г. по описа на Административен съд Враца, като Областна дирекция на МВР Враца е осъдена да заплати на Иванов сумата от 60 лв. адвокатско възнаграждение за производството пред АС Враца. Обжалваните съдебни актове са валидни и допустими, но частно неправилни. По делото няма спор относно основателността на претенцията. Административният съд е приел, че са налице всички изискуеми предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за реализиране отговорността на ОД на МВР Враца. Спорен е останал размерът на претърпяната имуществена вреда. В хода на производство развило се пред АС Враца ответната дирекция е направила възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Същото правилно е взето за основателно. Настоящата инстанция намира, за неправилно определен размера на присъденото обезщетение. В Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд е прието, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, е действително една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не позволи на ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този член от закона - "справедлив и обоснован". Съдът правилно е обърнал внимание на института на обезщетението от непозволено увреждане, който не следва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване. Спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, съдът е следвало да присъди такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е "обоснован и справедлив", да съответства на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди причинени й от държавния орган (съставляващи непозволено увреждане), без да накърнява или да облагодетелства интересите, на която и да е от страните в производството. Разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, визира определяне на адвокатското възнаграждение за една инстанция в зависимост от материалния интерес на спора. Размерът на адвокатските възнаграждения следва да е справедлив и пропорционален на предоставената услуга, но не следва да бъде определян размер под минималния, предвиден в цитираната разпоредба от Наредбата. Въз основа на изложеното, следва обжалваното решение да бъде отменено в частта, с която ОД на МВР Враца е осъдена да заплати на Иванов сума в размер на 100 лв. и вместо това да бъде постановено друго, с което ОД на МВР Враца да бъде осъдена да заплати на Иванов сума в размер на 300 лева, представляваща заплатени разноски за адвокатско възнаграждение по анд № 113/2018 г. по описа на Районен съд Козлодуй, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 9.01.2019 г. до окончателното й изплащане. В останалата част, с която искът е отхвърлен за горницата над 300 лв., решението следва да бъде оставено в сила. По отношение размера на адвокатското възнаграждение настоящата съдебна инстанция съобрази и действително предоставената правна защита в производство по ЗАНН, по което е отменено наказателно постановление, с което е наложена глоба на жалбоподателя, както и лишаване от право да управлява МПС. В тази връзка определения размер е "обоснован и справедлив". Решението следва да бъде оставено в сила и в частта, с която Областна дирекция на МВР Враца е осъдена да заплати на К. Иванов разноски за производство пред АС Враца в размер на 10, 00 (десет) лева. С обжалваното определение в производство по реда на чл. 248 от ГПК АС Враца е допълнил решението си в частта на разноските, като Областна дирекция на МВР Враца е осъдена да заплати на Иванов сумата от 60 лв. адвокатско възнаграждение. Съдът е посочил в мотивите, че искането на представителя на ищеца за присъждане на направените по делото разноски за възнаграждение на адвокат е основателно и същите следва да бъдат присъдени съразмерно на уважената част на иска. В резултат, на което размерът на възнаграждението е определен съобразно представения по делото Договор за правна защита и съдействие и в съответствие с разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно с уважената част на иска. Съображенията на съда, изложени в определението, се споделят от касационният състав, но предвид изложеното по-горе и отмяната на решението с излагането на мотиви за осъждане на дирекцията в размер по-голям от присъдения в първоинстанционното производство, определението следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което ОД на МВР Враца да бъде осъдена да заплати на Иванов сума в размер на 180 лева, представляваща заплатени разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част на иска. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, на касатора и частен жалбоподател се дължат разноски съразмерно на уважената част в размер на 222 лв., при прилагане разпоредбите на чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение