Решение № 13257 от 8.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12532/2009 г.

Решение № 13257 от 8.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12532/2009 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на глава десета, раздел първи - чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК. Образувано е по жалба от Георги Марков Тодоров от гр. Елхово, против Заповед № РД-46-748/10.07.2009 г. на министъра на земеделието и храните в частта, с която на наследниците на Марко Тодоров Филичиев е отказано право на обезщетение на основание чл. 10в, ал. 1, т. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ за земеделски земи, послужили за погасяване на държавен дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция /ДВ, бр. 87/1964 г./. В жалбата се поддържат доводи за незаконосъобразност на заповедта като от съдържанието й се извличат съображения за противоречие с материално- правни разпоредби - отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. В откритото съдебно заседание оспорващият не се явява и не изпраща представител. В писмена защита от 18.03.2010 г. поддържа жалбата. Ответната страна - Министърът на земеделието и храните, представляван от юрк. Цончовска, изразява становище за неоснователност на жалбата и прави искане за присъждане на разноски. Представя писмена защита. Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Административното производство е образувано по искане от Георги Марков Тодоров от гр. Елхово, депозирано в МЗГ на 30.11.2007 г, в качеството на наследник на Марко Тодоров Филичиев, за обезщетяване по реда на чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ с поименни компенсационни бонове и/или със земя от държавния поземлен фонд. Представил удостоверение за наследници и документи по архивна преписка, съхранявани във фонд 719к, опис № 1 и 18, както и фонд 1739к, опис № 1 на Централния държавен архив. С оспорената заповед, издадена по досие № 3948, е отказано определяне на обезщетение поради липса на едно от условията, предвидени в § 66 от ПЗР на ППЗСПЗЗ - имотите не са посочени като неликвидирани по опис № 12 на архивен фонд 719к "Българо-гръцка смесена комисия по Спогодбата Моллов - Кафандарис" на Централния държавен архив. Съгласно чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ изселилите се през периода 1913 - 1928 г. български граждани, които не са получили облигации и не са били обезщетени по друг начин се обезщетяват с поименни компенсационни бонове и/или със земя от държавния и общинския поземлен фонд. Видно от данните по приложената административна преписка, наследодателят на жалбоподателя е изселник от Беломорска Тракия и земите му са послужили за погасяване на държавния дълг. Видно от представената обезщетителна преписка, част от документите по нея се съхраняват в архивен фонд 719к Българо-гръцка смесена комисия по Спогодбата "Моллов - Кафандарис" на Централния държавен архив, опис № 1 и 18, а друга - във фонд 1739к, опис № 1. При тези данни по делото се налага извод за липса на нормативните изисквания за признаване право на обезщетение. Съгласно нормата на § 66 ПЗР на ПМС 456/1997 г. неполучили облигации са тези лица, чиито имоти са посочени като неликвидирани имоти по опис № 12 на архивен фонд 719к Българо-гръцка смесена комисия по Спогодбата "Моллов - Кафандарис" на Централния държавен архив. Наред с това те трябва да не са оценени и ликвидирани по спогодбата "Моллов - Кафандарис", да не са били прехвърлени от собствениците им и да не са били стопанисвани от тях до сключване на Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между НРБ и Кралство Гърция /ДВ, бр. 87/1964 г./ и на трето място - да са били изоставени от правоимащите поради каквато и да било причина на гръцка територия. В конкретния случай, видно от представените доказателства, безспорно се установява, че по досие № 3948 имотите са посочени в опис № 1 и 18 на архивен фонд 719к, както и в опис № 1 на фонд 1739к. Задължителна предпоставка за признаване правото на обезщетение, съобразно изрично предвиденото нормативно изискване в § 66, ал. 1 на ПМС 456/1997 г., е документите да се съхраняват в опис № 12 на архивния фонд, в който опис се съхраняват преписките на българи бежанци от Беломорска Тракия и Македония за ликвидация на имоти по населени места без ликвидационни листове с оценка на имотите. Това установява, че те не са оценени и ликвидирани. От друга страна, в опис № 1 се съдържат преписките на българите бежанци, които са оценени и ликвидирани от Смесената комисия. Там са намерени част от документите по преписката на наследодателя на жалбоподателя, поради което по отношение на наследниците му липсва задължителното условие на § 66 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. При този анализ на доказателствата се налага извод, че компетентният административен орган правилно е приложил материалния закон и законосъобразно е отказал признаване право на обезщетение на изселилия се наследодател на жалбоподателя по досие 3948. При извършената цялостна преценка за законосъобразност на обжалвания акт съобразно чл. 168 АПК настоящият състав приема, че издаденият административен акт, в оспорената част е законосъобразен - постановен е от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на материалния закон и на административнопроизводствените правила. Възраженията на оспорващия, че част от документите са намерени в опис № 12 на архивен фонд 719к са верни, но неотносими към преписката по процесното досие - № 3948,тъй като видно от изричните записвания по тях, са част от друго досие - с № 7865. Те действително се намират в опис 12 на архивен фонд 719к и по тях е издадена друга заповед - № РД-46-286 от 20.09.2010 г. на министъра на земеделието и храните /л. 50 от делото/, с която на жалбоподателя е признато правото на обезщетение по негово заявление АО-1817 от 30.11.2007 г., но по досие № 7865. Горното обосновава извод, че приложените към жалбата, намерени в опис № 12 на архивен фонд 719к доказателства са ирелевантни по спора за законосъобразността на процесната заповед, и са послужили за издаване на друга, която не е предмет на настоящия процес. Предвид изложените съображения съдът не констатира пороци на обжалвания акт, т. е. не са налице отменителните основания на чл. 146 АПК, поради което жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора и своевременно направеното от процесуалния представител на ответната страна искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната страна сума в размер на 150 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,