Решение № 523 от 15.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 529/2017 г.

Решение № 523 от 15.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 529/2017 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Чарлтон" ЕООД - гр. П. с ЕИК********* чрез адв. Р. против Решение № 2141/11.11.2016 г. по адм. дело № 1558/2015 г. на Административен съд П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-16-1403595-091-001/11.03.2015 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП П., потвърден с Решение № 441/28.5.2015 г. на Директора, на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" /ОДОП/ гр. П. при ЦУ на НАП В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е за отмяна на ревизионния акт. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. П. чрез юрк. С. в писмена защита е изразил становище за неоснователност на касационните доводи на насрещната страна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение като извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: С оспорения ревизионен акт на жалбоподателя е отказано правото на ползване на данъчен кредит по ЗДДС в размер на 43014,20 лв. с прилежащи лихви- 14987,44 лв., както и допълнително установен корпоративен данък за 2010 г., 2011 г. и 2012 г., съответно в размер на 2450.00 лв., 12524.20 лв. и 6017.00 лв., с прилежащи лихви 989.68 лв., 3761.03 лв. и 1189.33 лв. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата изцяло, като е приел, че фактическите констатации на органите по приходите за липса на реално осъществени доставки на стоки и услуги не са оборени, чрез представените по делото доказателства. По приложението на материалния закон, съдът е изложил мотиви, че упражняването на правото на данъчен кредит съгласно предвидените в чл. 71 от ЗДДС условия, предполага наличието на едно вече възниквало право т. е. осъществен фактически състав съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗДДС при условията на ал. 2, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от същата разпоредба. Според съда в хипотезата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, приложима по отношение на процесните доставки, фактическият състав по възникването на правото на данъчен кредит изисква реално осъществена доставка на стока и доказването му е изцяло в тежест на претендиращия правото. По приложението на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, съдът е приел, че законът допуска правото на приспадане да възникне и за стоки и услуги, които предстои да бъдат доставени, когато те се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки. Прието е, че доказването на "получена" стока и услуга по облагаема доставка по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е свързано с установяване изпълнението на конкретна сделка което с оглед на спецификата й предполага евентуално съставяне на съпътстващи документи, както и счетоводно отразяване на това получаване и последващите действия, извършени от получателя по реализацията на стоките, респ. услугите, нейн предмет. В хипотезата на чл. 69, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДДС установяването на използването на стоките и услугите за целите на извършваната от дружеството дейност според първоинстанционния съд е свързано със съответно счетоводно отразяване. От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства и съдебно - счетоводна експертиза, съдът е приел, че в процесния случай липсват категорични доказателства за получаването на стоките и услугите, предмет на спорните доставки. Решението е правилно и законосъобразно. На първо място по отношение наведените основания в касационната жалба за нищожност на ревизионния акт касационната инстанция счита същите за неоснователни. Въпросът относно валидността на ревизионния акт, издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК, е разрешен с Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. на Върховния административен съд - Общо събрание на Първа и Втора колегия по Тълкувателно дело № 10 по описа за 2016 г., съгласно което ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, не е нищожен. На второ място правните изводи на първоинстанционния съд, че реалността на доставката е основна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит, са основани на правилно тълкуване и приложение на материалния закон - чл. 6, ал. 1, чл. 8 и чл. 9, чл. 25, ал. 2 и ал. 6, чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС моментът на възникване на правото на приспадане съвпада с момента на изискуемост на данъка. Данъкът добавена стойност е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗДДС към момента на настъпване на данъчно събитие. Нормата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС предвижда, че при доставки на стоки - данъчното събитие е обвързвано от прехвърляне правото на разпореждане върху вещите в полза на получателя като собственик. При доставките на услуги, данъчното събитие настъпва към момента на извършването им. В този смисъл е и тълкуването на Директива 2006/112/ЕО дадено в преюдициалните заключения на СЕС. С. решението по дело С-285/11 надлежното възникване и упражняване на правото на приспадане за съответното данъчнозадължено лице изисква от националния съд да провери дали доставките са реално осъществени и дали съответните стоки са използвани от лицето за извършване на последващи облагаеми сделки /т. 31/. Аналогична е и проверката по отношение условията за признаване на правото на приспадане по доставки на услуги. Установяването на материалноправните предпоставки за признаване на правото на приспадане се извършва чрез процесуалните способи, предвидени в националния закон. /арг. т. 33 от решението по дело С-285/11/. В конкретния случай изводите на административния съд, че от събраните по делото доказателства не се установява получаването на стоките и услугите, предмет на процесните фактури, се подкрепя от доказателствата по делото. Настоящият касационен състав възприема доводите на Върховната административна прокуратура, изразени в становището по настоящото дело, че посочените дейности във фактурите на "Тора симера" ЕООД, "Мони 74" ЕООД, "Корект ТТ Груп" ЕООД са без посочване на конкретни параметри. Посочен е предмета на доставката с обща стойност, без данни за количеството извършена работа и мястото на извършването й. Не става ясно какво точно работа, в какъв обем, от кого и на кой обект е извършена. Във връзка с твърдението на ревизираното лице, че изпълнението на дейностите е ставало с транспорт осигурен от доставчиците е извършена проверка, при която е установено, че те нямат регистрирани в КАТ автомобили. По доставката от "Метизи дилър" ЕООД счетоводството на доставчика не е проверено нито в ревизионното, нито в съдебното производство, поради което не може да се установи, че същият е разполагал с този вид и количество стока, че е имал къде да я съхранява и че той е извършил транспортирането й. Представеният договор за сътрудничество и съвместна дейност към момента на издаване на фактурата е изтекъл, като в него са посочени само намерения за осъществяване на съвместна дейност. Също така във фактурата като начин на плащане е записано "отложено плащане", като не са представени доказателства за извършено такова плащане. Представения приемо- предавателен протокол на 3 350 кг. поцинкована тел не е подкрепен с други доказателства относно претеглянето и транспортирането на тази стока, както и за мястото на доставката. За периода също не са отчетени приходи от дейността, не е подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО. Представените в съдебното производство документи не оборват констатациите и изводите в ревизионния акт. Всички тези обстоятелства са обосновали правилния извод на съда за липса на категоричен извод за реално извършени доставки. Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗКПО, органът по приходите е извършил увеличение на финансовия резултат за 2010 г., 2011 г. и 2012 г., като не са признати разходите по фактури с горепосочените доставчици. В тази връзка възраженията в касационната жалба са неоснователни. Заключението на съдебно - счетоводната експертиза отразява единствено счетоводното отчитане на процесните фактури при жалбоподателя, но не съдържа констатации относно последващата реализация на стоките, които да бъдат съпоставени с момента на тяхното заприходяване и да обосноват различна преценка относно възникването на данъчното събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основанията по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което решението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,