Решение № 5548 от 11.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12446/2015 г.

Решение № 5548 от 11.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12446/2015 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Маринка Иванова Иванова от гр. Каварна против решение № 4920/10.07.2015 г., постановено по адм. дело № 4723/2015 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 15-07-132/20.04.2015 г. на председателя на Националното бюро за правна помощ /НБПП/. Касаторът излага съображения, които могат да се приемат за твърдения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт и да й бъде предоставена исканата правна помощ. Ответникът по касационната жалба - председателят на Националното бюро за правна помощ - гр. София, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на Маринка Иванова Иванова против решение № 15-07-132/20.04.2015 г. на председателя на Националното бюро за правна помощ, с което е отказано предоставянето на правна помощ по чл. 21, т. 1 и 2 от Закона за правната помощ /ЗПП/. За да постанови този акт съдът е приел, че отказът за предоставяне на правна помощ на жалбоподателката е законосъобразен, тъй като същата не отговаря на изискванията по чл. 22, ал. 1, т. 1 и 2 ЗПП. Посочил е, че такава правна помощ се предоставя на лица, които отговарят на условията за получаване на месечна помощ по реда на чл. 9 и 10 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/, а именно - чийто доход за предходния месец е по-нисък от диференцирания минимален доход /ДМД/, определен с акт на Министерския съвет. Съдът е приел, че получаваният доход от лицето /пенсия в размер на 313,55 лв./ е в размер, който е по-висок от индивидуално определения за лицето диференциран минимум, който е в размер на 107,25 лв. Настоящият касационен състав на съда намира, че така постановеното решение е правилно. Предмет на оспорването пред първоинстанционния съд е решение № 15-07-132/20.04.2015 г. на председателя на Националното бюро за правна помощ, с което на Маринка Иванова Иванова от гр. Каварна е отказано предоставяне на правна помощ по чл. 21, т. 1 и т. 2 ЗПП за консултация и подготовка на документи за завеждане на дело. Решението е издадено въз основа на молба за правна помощ, подадена от Маринка Иванова, заведена с вх. № 15-07-132/23.03.2015 г., в която същата е декларирала семейно състояние - вдовица; липса на деца под 18 г.; имуществено състояние - идеална част от къща с двор в гр. Каварна; както и пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 387 лв. За да откаже предоставяне на исканата безплатна правна помощ председателят на НБПП е приел, че съгласно предоставената информация с писмо рег. № 15-07-132 от 26.03.2015 г. от ДСП - Каварна, молителката получава месечен доход в размер на 313,55 лв. от пенсия за установена трайно намалена работоспособност /ТНР/ и този доход е в размер по-висок от индивидуално определения за лицето диференциран минимум, който възлиза на 107,25 лв. С оглед събраните по делото доказателства, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че жалбоподателката Маринка Иванова Иванова не отговаря на изискванията за предоставяне на исканата правна помощ, поради което оспореният административен акт е законосъобразен. От съдържанието на искането, с което е сезиран административният орган се налага извода, че Маринка Иванова е поискала предоставяне на правна помощ по чл. 21, т. 1 и 2 ЗПП - за консултация и подготовка на документи за завеждане на дело. В разпоредбите на чл. 22, ал. 1, т. т. 1 - 9 ЗПП са регламентирани хипотезите, при които се отпуска правна помощ по чл. 21, т. 1 и т. 2, а в ал. 2 на чл. 22 ЗПП е предвидено по какъв начин се удостоверяват релевантните факти и обстоятелства по ал. 1. В чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗПП е предвидено, че правна помощ по чл. 21, т. 1 и т. 2 се предоставя на лица и семейства, които отговарят на условията за получаване на месечна помощ по реда на чл. 9 и 10 ППЗСП, а в ал. 2 е предвидено, че такава помощ се предоставя на лица и семейства, които отговарят на условията за подпомагане с целева помощ за отопление за предходния или настоящия отоплителен сезон. Съгласно чл. 9, ал. 1 и 2 ППЗСП, право на месечна помощ имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран минимален доход, основа за определяне на който е гарантираният минимален доход /ГМД/, чийто месечен размер се определя с акт на Министерския съвет. В настоящия случай диференцираният минимален доход за жалбоподателката правилно е изчислен в размер на 107,25 лв., тъй като същата попада в категорията на лицата по чл. 9, ал. 3, т. 1 ППЗСП - лице над 75 годишна възраст, живеещо само, при гарантиран минимален доход за страната в размер на 65 лв. Месечният доход на жалбоподателката за предходния месец е в размер на 313,55 лв. от пенсия за установен процент на ТНР, поради което този доход е по-висок от ДМД. В чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗПП изрично е предвидено, че за отпускането на правна помощ от посочените видове от значение е дали лицето отговаря на изискванията за отпускане на месечна социална помощ по ППЗСП. Поради изложеното, след като в случая не е доказано, че лицето отговаря на условията за получаване на такава помощ, то се налага извода, че не е налице основание за отпускане на правна помощ по чл. 21, т. 1 и 2 ЗПП в хипотезата на чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗПП. Не е налице и хипотезата по чл. 22, ал. 1, т. 2 ЗПП, тъй като жалбоподателката не отговаря на изискванията по чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, който предвижда, че право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 ППЗСП. Правилата за определяне на ДМД за отопление са регламентирани в чл. 2, ал. 4 от същата Наредба и жалбоподателката попада в хипотезата на чл. 2 ал. 4, т. 14 - лице на възраст над 75 години, живеещо само, за което е предвиден ДМД за отопление в размер на 311,08 на сто от ГМД, равняващ се на 202,20 лв. Този ДМД също е по-нисък от средномесечния доход на лицето за релевантния период, поради което не е изпълнено едно от условията за отпускане на целева помощ за отопление, както е приел и административният орган. Изложените в касационната жалба съображения за това, че въпреки получавания от жалбоподателката месечен доход, същата не може да покрие разходите за водене на съдебното дело, за което е поискала правната помощ /включващи заплащане на адвокатски хонорар, държавна такса, депозит за експертиза и за разпит на свидетели/, както и че не е взето предвид тежкото й здравословно състояние, нямат значение за правилността на оспорения акт. На първо място, правната помощ не е предназначена да покрие разходите на лицето за държавна такса за завеждане на дело и за събиране на доказателства, включително за депозит за изготвяне на експертиза и за разпит на свидетели. За тези разходи лицето може да поиска от съда освобождаване от държавна такса и/или разноски за водене на делото. На следващо място, здравословното състояние на лицата е отчетено при нормативното определяне на размера на ДМД - както по реда на чл. 9, ал. 3 ППЗСП за отпускане на месечна социална помощ /приложим в хипотезата на чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗПП/, така и по реда на чл. 2, ал. 4 от Наредба № РД-07-5/2008 г., /приложим в хипотезата на чл. 22, ал. 1, т. 2 ЗПП/. Здравословното състояние в случая би имало значение само ако при приложението на чл. 9, ал. 4 ППЗСП, респективно чл. 2, ал. 5 от Наредба № РД-07-5/2008 г. /и двете разпоредби предвиждат, че при наличие на повече от едно основание за определяне на ДМД се прилага по-високият размер/, признатият процент ТНР на лицето обуславяше по-висок процент от ГМД, тоест и по-висок размер на ДМД. Определеният по чл. 9, ал. 3, т. 7 ППЗСП диференциран минимален доход за лице с трайно намалена работоспособност 70 и над 70 на сто е 125 на сто от ГМД /равняващ се на 81,25 лв./ и този процент е по-нисък от процента по чл. 9, ал. 3, т. 1 ППЗСП, който е 165 /равняващ се на 107,25 лв./. Затова, въпреки че жалбоподателката има 98 % ТНР, за нея ДМД по чл. 9, ал. 3, т. 1 ППЗСП е по-висок от този по чл. 9, ал. 3, т. 7 ППЗСП и правилно е взет предвид при преценката за изпълнението на условието по чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗПП. Жалбоподателката не е изложила твърдения, нито от данните по делото се установява да е налице някоя от останалите хипотези, при които се предоставя правна помощ по чл. 22, т. 1 и т. 2 ЗПП, които са регламентирани в чл. 22, ал. 1, т. 3 - 9 ЗПП, поради което правилно не са обсъждани. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка на обжалваното съдебно решение за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, настоящият касационен състав на съда не констатира наличие на основания за отмяна на решението. Съдът е постановил валидно и допустимо решение, при правилно приложение на материалния закон. Предвид изложените съображения, изводите на първоинстанционния съд са правилни и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,