Решение № 13 от 2.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6202/2007 г.

Решение № 13 от 2.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6202/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Бойка Ташева Производството е по чл. 218е ал. 1 ГПК (отм.) във вр. с § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационната жалба на А. Д. А. от гр. Б. срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено на 19.VII.2007 г. по в.гр.д. № 346/2007 г. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че касационната жалба е допустима, а разгледана по същество - и основателна, съображенията за което са следните: С атакуваното в настоящото производство решение Бургаският окръжен съд е оставил в сила решението на Бургаския РС от 26.III.2007 г. по гр.д. № 2219/2006 г., с което са отхвърлени предявените от А. срещу К. Н. И. от София, Ж. Н. Н. и Н. К. Н., двамата от с. Р., община С., искове за предаване на владението върху дворно място с площ 63 кв.м, представляващо част от имот пл. № 546 (съответстващ на имот № 55 по сега действащия к. пл.), придаваеми се към УПИ**** кв.3 по действащия и по настоящем РП от 1971 г., и претенциите за отмяна по чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.) на констативен нот. акт № 18/1995 г. и нот. акт № 165/2003 г. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че с нот.акт № 67/1994 г. ищецът е признат за собственик по давностно владение и наследство от баща си Д. Д., починал през 1961 г., на дворно място, представляващо п-л ХIV-*** по плана на с. Р., община С., в сила от 1971 г., с площ 535 кв.м. С нот.акт № 124/05.II.1973 г. Желка Н., в брак с Н. Н., закупила от Т. К. Т. дворно място с площ 555 кв.м в с.с., представляващо п-л ХIII-* кв.3. С нот.акт № 166/1994 г. Желка и Н. дарили на дъщеря си К. Н. този имот. С нот.акт № 12/1995 г. Желка и Н. са признати за собственици по давностно владение на 63 кв.м от п-л ХIII-*, които с нот.акт № 165/2003 г. също дарили на дъщеря си К. Прието е, че ищецът не е доказал твърдението си, че не са уредени регулационните сметки и че не е приложена регулацията за придаваемите се по регулационния план от 1971 г. 63 кв.м към п-л ХIII-* на ответниците. Представено по делото е заявление до председателя на ИК на ОбНС с. Ч. от 2.II.1973 г. от Т. К. Т., праводател на ответниците, и Я. Г. Я. - дядо на ищеца по майчина линия, с което първият като собственик тогава на имот пл. № 7, а вторият като попечител на собственика на имот пл. № 6 заявяват, че на основание § 102, ал. 3 от ППЗПИНМ са уредили регулационните си сметки чрез плащане от Т. на Я. на 65 лв. за придаваемите се 65 кв.м от имот № 6 къмп-л ХIII и чрез плащане от Я. на Т. на 20 лв. за придаваемите се 20 кв.м от имот пл. № 7 към п-л ХIV. Заявлението не е оспорено от ищеца и следва да се цени като истински документ по делото. Тъй като към момента на отправянето му Я. не е имал качеството на собственик на имота, нито на попечител на ищеца с оглед пълнолетието му, е налице извършване от него на действия без представителна власт по отношение на получената сума. По делото няма и данни за изрично одобряване на тези действия. Установено е, че в одобрения през 2000 г. кадастрален план е отразена изградената между процесните парцели ограда, която съвпада с регулационната линия между тях. Ищецът не е възразил срещу изграждането на оградата по регулационната линия, следователно с това конклудентно действие той е одобрил извършеното от негово име от дядо му Я. действие по уреждане на регулационните сметки за придадените към п-л ХIII от неговия имот 63 кв.м. С оглед на това и по силата на чл. 39, ал. 3 от ЗПИНМ регулацията е приложена и не са налице предвидените в § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ предпоставки за прекратяване на отчуждителното действие на РП от 1971 г. При тези обстоятелства като неоснователни са оценени ревандикационният иск и претенциите за отмяна на нотариалните актове. Касационната жалба на А. Д. А. срещу така постановеното решение съдържа оплаквания за съществено процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). Изложени са съображения, че изводът на въззивния съд, че регулацията е приложена, е в противоречие с т. 1 от ТР № 3/1993 г. на ОСГК и с § 5, ал. 2 от ДР на ЗКИР, предвиждащи като предпоставка за това извършено плащане на дължимото обезщетение. Твърди се противоречие с разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД и на извода за конклудентно потвърждаване на действията на Я. без представителна власт. Поддържа се и че въззивният съд не е обсъдил искането за отмяна на основание чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.) на нотариалните актове на ответниците за процесното място поради нищожността им. Иска се отмяна на решението и уважаване на претенциите. Претендират се и разноски. Ответниците по касационната жалба К. Н. И., Ж. Н. Н. и Н. К. Н. не са заявили становище пред настоящата инстанция. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, като прецени атакуваното решение с оглед заявените в касационната жалба оплаквания, намира, че то е неправилно. Н. и в противоречие с представените по делото доказателства е изводът на въззивния, че регулационните сметки за придаващите се 63 кв.м от имота на ищеца към парцела на ответниците по действащия и понастоящем РП от 1971 г. са били уредени със заявлението от 3.II.1973 г., тъй като действията на Я. по него без представителна власт са потвърдени впоследствие чрез конклудентни действия на ищеца, изразяващи се в непротивопоставянето му при изграждане на оградата по регулационната линия, и че с това и по силата на чл. 39, ал. 3 от ЗПИНМ (отм.) регулацията е била приложена. По аргументи от разпоредбите на чл. 42, ал. 2 и чл. 37 от ЗЗД конклудентно действие за потвърждаване на сключен договор от лице без представителна власт е изключено в случаите, при които за упълномощаването за сключване на договора е предвидена форма. В § 102, ал. 3 от ППЗПИНМ (отм.) изрично е предвидено, че съгласието между заинтересованите страни относно обезщетението за отчужден имот трябва да бъде изразено в нотариално заверено заявление до общината. Следователно щом за споразумението в случая законът е изисквал особена форма, в същата форма е трябвало да бъде дадено упълномощаването за сключването му и, респективно, в същата форма е следвало да бъде изразено и потвърждаването. Като е приел противното, въззивният съд е нарушил закона, което е довело до постановяването на решението при неизяснен от фактическа страна спор. Това налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2 от ГПК (отм.), който следва да се произнесе и по претендираните за настоящата инстанция разноски. По претенцията за отмяна на нотариален акт № 18/1995 г. за придобиване на процесното място от ответниците по давностно владение въззивният съд се е произнесъл по нередовна искова молба, изразяващо се в противоречие между обстоятелствената й част, съдържаща доводи за нищожност на акта като нотариално действие по силата на чл. 472 във вр. с чл. 470 от ГПК (отм.), и петитумната й част, съдържаща искане за отмяна на акта на основание чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.). С оглед на това новото разглеждане на делото съдът следва да осъществи след отстраняването на тази нередовност, като остави исковата молба без движение и даде указания на ищеца за това. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,