Решение № 7494 от 22.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 861/2016 г.

Решение № 7494 от 22.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 861/2016 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Г. К. Н. от [населено място], против решение № 2472 от 20.11.2015 г., постановено по адм. дело № 546/2015 г. на Административен съд В. С него е отхвърлено оспорването на Г. К. Н. срещу заповед № 03-030-РД/428/09.12.2014 г. на директора на Областна дирекция (ОД) на Д. фонд (ДФ) "Земеделие" - В. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго решение, с което да бъде отменена заповед № 03-030-РД/428/09.12.2014 г. на директора на ОД на ДФ "Земеделие" - В. Ответникът - директорът на ОД на ДФ "Земеделие" - В., чрез пълномощника си юрк. А. И., с писмен отговор на касационната жалба и с представено писмено становище, оспорва жалбата и излага подробни доводи за правилност на обжалваното решение. Моли същото да бъде потвърдено. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение № 2472 от 20.11.2015 г., постановено по адм. дело № 546/2015 г. на Административен съд В. е отхвърлено оспорването на Г. К. Н. срещу заповед № 03-030-РД/428/09.12.2014 г. на директора на ОД на ДФ "Земеделие" - В. С нея е наредено преустановяване на плащанията по проект № 08/141/07913, одобрен със Заповед № 03-080-РД/217 от 03.08.2012 г., на ползвателя Г. К. Н. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия. Приел е също така, че оспорваната заповед е постановена е при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материално-правните разпоредби. Относно спазването на материалния закон първоинстанционният съд е приел, че с процесната заповед правилно е наредено преустановяване на плащанията по проект № 08/141/07913, одобрен със Заповед № 03-080-РД/217 от 03.08.2012 г. на жалбоподателя Г. К. Н. Това е било в съответствие с чл. 10, ал. 1, т. 3 от Наредба № 28 от 05.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба № 28/. А плащанията са преустановени поради неподаване от жалбоподателя на заявка за плащане за третата година в срока по чл. 25, ал. 1 от Наредба № 28 - до 03.11.2014 г. Административният съд е приел, че са ирелевантни причините поради което заявката за плащане не е подадена. Обжалваното решение е правилно. В случая се установява, че заявлението на касатора за безвъзмездна финансова помощ по мярка 141 - "Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране" е одобрено със Заповед № 03-080-РД/217 от 03.08.2012 г. на директора на ОД на ДФ "Земеделие" - Д. За третата година по тази мярка според чл. 25, ал. 1 от Наредба № 28 касаторът е следвало да подаде заявка за плащане в срок до три месеца след изтичането на две години след издаване на заповедта за одобрение на помощта. В случая двете години от одобрението на помощта са изтекли на 03.08.2014 г. и затова той е следвало да подаде заявка за плащане до три месеца след тази датата - следователно до 03.11.2014 г. Безспорно установено е, че касаторът не е подал такава заявка нито до тази дата, нито до настоящия момент. При неизпълнение на това изискване нормата на чл. 10, ал. 1, т. 3 (изм.) от същата наредба разписва, че плащанията за следващите години се преустановяват. В съответствие с чл. 25, ал. 6, т. 3, пр. 2 от Наредба № 28 това става от разплащателната агенция с мотивиран акт. По смисъла на посочените правни норми предпоставките за преустановяване на плащанията са обективни - без значение са причините, поради които заявката за плащане не е подадена. Нормите вменяват, че всякога когато заявка за плащане не е подадена административният орган следва да преустанови плащанията по помощта. Затова процесната заповед на директора на ОД на ДФ "Земеделие" - В. е била законосъобразна - постановена според посочените правни норми от наредбата. С оглед на изложеното административният съд правилно е отхвърлил жалбата срещу заповедта на административния орган. Всички оплаквания на касатора както в първоинстанционното производство, така и по настоящото такова са насочени към липсата на негова вина: 1. поради несвоевременно издаване от Териториална дирекция /ТД/ В. на Национална агенция за приходите /НАП/ на удостоверение за липса на негови задължения - необходимо за подавана на заявката за плащане; и 2. поради неприемане от администрацията на областната дирекция във В. на ДФ "Земеделие" на негова заявка за плащане без удостоверение за липса на негови задължения от ТД на НАП - В. И по двете се касае за действия и бездействия на други административни органи, защитата срещу които се осъществява по друг ред на АПК. За настоящото производство и двете основания са без значение, след като заявка за плащане не е била направена. Няма как касаторът да получи за третата година финансова помощ по мярка 141 без да е има подадена от него заявка за плащане за тази година. Още повече, че не се и установява касаторът да е потърсил защита срещу действията и бездействията на администрацията преди изтичане на срока за подаване на заявката за плащане. Неоснователно е оплакването на касатора срещу осъждането му да заплати на ответника разноски за юрисконсулт. Въпреки неявяването на юрисконсулта за съдебни заседания, същият с подадени от него молби по движението на делото и по съществото на спора, е осъществил процесуално представителство. Затова в съответствие с чл. 143, ал. 4 от АПК ответникът има право на разноски за юрисконсулт. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК е основателно искането на ответника за присъждане на направените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същите са в размер на 300 лв., определени съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 във вр. с § 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,