Решение № 363 от 6.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 370/2009 г.

Решение № 363 от 6.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 370/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Производството е образувано по жалбата на подсъдимия Д. И. Г. против решение № 121 от 30.04.2009 г. по внохд № 1234/08 г. на Софийски апелативен съд. Оплакванията в жалбата са на посочените в чл. 352, ал. 1 НК основания, с искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, или се приложи чл. 66, ал. 1 НК по отношение наказанието лишаване от свобода. Извършен е оглед на местопроизшествието, вместо необходимото претърсване и изземване. Този протокол е приет от въззивната инстанция като негодно доказателствено средство. Поради това и протоколите за проведените изследвания на наркотичното вещество, не могат да бъдат годни писмени доказателства, след като е опорочено приобщаването. Не са събрани доказателства, че спортният сак принадлежи на подсъдимия Г., както и намиращите се в него вещи. С отмяна приложението на чл. 66 НК от въззивната инстанция, наказанието е явно несправедливо. Дееца не е с висока степен на обществена опасност. Не са отчетени в достатъчна степен, добрите характеристични данни, младостта, чистото съдебно минало, изявите му като национален състезател по "карате киокушин", участващ в международни състезания. Неоснователно е даден приоритет на генералната превенция, след като целите на наказанието могат да бъдат постигнати и с условното осъждане. В съдебно заседание защитниците на подсъдимия Г. поддържат жалбата. Прокурора даде заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 12 от 20.10.2008 г. по нохд № 2510/07 г., Софийски градски съд е признал подсъдимия Д. И. Г. за виновен в това, че в на 11.03.2005 г. гр. С., без надлежно разрешение в лек автомобил "Фолксванен Голф-3", държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества в голямо количество, с общо нетно тегло 2 235.28 гр., на стойност 55 882 лв., поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 1, вр. с ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1, ал. 2, вр. чл. 2, ал. 2 НК и при условията на чл. 54 НК е осъден на три години лишаване от свобода, както и глоба в размер на 20 000.00 лв. На основание чл. 66, ал. 1 НК съдът е отложил изпълнението на наказанието "лишаване от свобода" за срок от пет години. По протест на прокурора присъдата е изменена, като въззивният съд е отменил приложението на чл. 66, ал. 1 НК по отношение наложеното на подсъдимия Г наказание "лишаване от свобода". В останалата част присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК намира, че жалбата е неоснователна. В това производство не подлежи на преобсъждане достоверността на доказателствата. Касационната инстанция следи за правилното приложение на закона само в рамките на установените от въззивната инстанция фактически положения. Съдът отново е направил подробен, задълбочен и обективен анализ на доказателствената съвкупност. Фактическите положения са правилно установени, като при оценката им не са допуснати логически грешки. Стриктно в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК са обсъдени всички доказателства и убедително са обосновани съображенията, въз основа на които са направени фактическите констатации. Спазени са процесуалните изисквания за събирането им, проверка и оценка, като са изведени правилни правни изводи от тях. В мотивите на решението е отговорено аргументирано на всички съществени възражения и оплаквания на защитата, включително и изложените в касационната жалба. Затова не са допуснати твърдяните в нея нарушения на процесуалните правила. Въззивният съд се е занимал подробно и с авторството на деянието, което основно се оспорва от защитата пред касационната инстанция. Независимо, че е изключил от доказателствения материал, извършеното претърсване и изземване отразено в протокола за оглед на местопроизшествието, е направен законосъобразният извод, че подсъдимият Г е осъществил престъпният състав за който е бил обвинен и осъден. Наличието на наркотичните вещества, мястото и начина на намиране и приобщаването им като веществени доказателства, тяхната принадлежност към подсъдимия Г като държател, е установено с други годни доказателствени средства. Категорично е установено, че той е ползвал от много време автомобила в който е намерен спортния сак и е упражнявал пряка фактическа власт върху него и вещите които съдържа, между които и високорисковите наркотични вещества. Пристигнал е с автомобила пред офиса и е заловен от полицейските служители в него, в момент, преди да потегли. В сака намерен на задната седалка, освен "наркотици" е имало и лични спортни принадлежности на подсъдимия- боксови ръкавици, протектори, кори и др., свързани със професионалната му спортна дейност. Това се установява от свидетелите, Т., А., Д. и Т. Те разкриват причината и целта на проведената полицейска операция, съдържанието на сака и начина на намирането на наркотичните вещества. С основание са приети за напълно достоверни показанията на свидетеля В, присъствал на огледа като вещо лице. Подробно е разпитан от решаващия съд (на л. 129 и сл. от н. д.) за начина на провеждане на процесуално следственото действие и невъзможността за достъп на други лица до автомобила, от момента на задържането на подсъдимия Г., за да бъдат манипулирани намерените в него вещи. Описал ги е по вид и количества, начин на запечатване на наркотичните вещества, с номерация и надпис върху тях, с подписите на поемните лица, следователя и експертите. Същите са огледани като веществени доказателства, описани в експертните заключения и не възниква никакво съмнение, че това са установените от разследващия орган вещи и найлонови торбички с таблетки, намерени в автомобила на подсъдимия, посочени като предмет на престъплението. Впоследствие именно те са експертно изследвани, оценявани и предадени за надлежно съхранение по реда на чл. 91 ЗКВНВП. Затова не се прекъсва връзката между намерените и надлежно опаковани (като опаковките са приложени по делото) веществени доказателства и тези които са изследвани. При установените факти материалния закон е приложен правилно. Правилно по съображения изложени от въззивната инстанция е отменено приложението на чл. 66, ал. 1 НК, което напълно отговаря и на целите на наказателната репресия, посочени в чл. 36 НК. Въпреки, че са налице всички формални критерии за приложението на чл. 66 НК - наказанието е три години лишаване от свобода, подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода, и е с положителна характеристика, в случая от съществено значение са изключително високата степен на обществена опасност на този вид престъпления и трайната тенденция за тяхното увеличаване. Затова генералната превенция играе по-голяма роля, при обсъждане приложението на този текст от наказателния закон. Тези обстоятелства, както е приел и въззивният съд налагат ефективно изтърпяване на наложеното наказание "лишаване от свобода". По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н. о.,