Решение № 3863 от 17.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11242/2010 г.

Решение № 3863 от 17.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11242/2010 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по подадени две касационни жалби - на "Руел-2000" ООД и на Началника на Митница Столична, срещу решение № 2059 от 22.06.2010 г., постановено по адм. дело № 7159/2009 г. от Административен съд София-град. В жалбата подробно се мотивират отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество. Процесуалният представител на ВАП дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество съдът приема, че жалбата на "Руел-2000" ООД е неоснователна, а тази на Началника на Митница Столична е основателна при следните съображения: С обжалваното решение АССГ е уважил иска на "Руел-2000" ООД с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 32 763 лв., представляващи митническата стойност на незаконосъобразно отнети в полза на държавата 4 984 броя опаковки мултивитамини "АНИМАЛС 100 таблетки" и 7 484 броя опаковки КАЛЦИЙ + ВИТАМИН D, собственост на дружеството, по силата на незаконосъобразно постановление № 702/12.02.2003 г., издадено от Началника на митница София, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.07.2007 г. до окончателното й плащане. Съдът е приел, че в процесния случай исковата претенция за обезвреда произтича не от незаконосъобразност на наложената административна санкция, която е резултат на административнонаказателно правораздаване, а от незаконосъобразното отнемане на стоките, предмет на административно нарушение. Дружеството е претърпяло реална имуществена вреда в размер на митническата стойност на стоките, която е определена от ответника - настоящ касатор, и която съответства на реално платена от него цена към доставчика - износител, с която то се е обеднило. Съдът е приел, че е налице причинно-следствена връзка между вредата и незаконосъобразното отнемане. С тези съображения АССГ е уважил исковата молба в тази част, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Със същото решение съдът е отхвърлил исковете на "Руел-2000" ООД, предявени на същото правно основание за заплащане на законна лихва върху уважената част от иска за периода от отнемането на стоките - 29.11.2002 г. до датата на отмяната на незаконосъобразното постановление, позовавайки се на Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. на ВКС по т. д. № 3/2004 г, както и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 931 лв., представляващи неоснователно платени митни сборове за отнетите с цитираното по-горе наказателно постановление, ведно със законната лихва от заплащането им до окончателното им възстановяване, позовавайки се на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ, който изключва приложението на този закон в случай, че е налице специален ред за търсене на обезщетение. Със същото решение АССГ е отхвърлил исковата претенция на дружеството за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 39 190. 80 лв., представляващи пропуснати ползи от реализацията на отнетите продукти, ведно със законната лихва върху тях. Твърдените имуществени вреди в посочения от ищеца вид и размер съдът е приел за недоказани. Решението е неправилно. Съдът въз основа на правилно установената фактическата обстановка по делото е направил грешни правни изводи. Това нарушение е следствие от неправилното приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, за което съдът следи служебно по аргумент от чл. 218, ал. 2, предл. трето от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди причинени на граждани и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата, съгласно тази разпоредба се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при и по повод извършване на административна дейност; вреда; причинна връзка между вредата и настъпилия вредоносен резултат. По смисъла на посочената разпоредба от ЗОДОВ "дейност" е всяко действие, бездействие или акт, който има властнически характер и е насочено към възникване на административни отношение между административния орган и съответното лице. В случая спор по фактите между страните не е налице, а основаният въпрос е правен и правилното му разрешаване касае основателността на иска по ЗОДОВ във всичките му предявени части, а именно: от незаконосъобразността на кое действие, бездействие или акт на администрацията са произлезли вредите и какъв е характера на това действие с оглед кумулативното наличие на процесуалните предпоставките визирани в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Първоинстанционният съд правилно е посочил, че бидейки наказателното постановление юрисдикционен правораздавателен акт, той не поражда право на обезщетение по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Такава впрочем е й трайната съдебна практика. Но неправилно е приел, че претендираното обезщетение се основава не на незаконосъобразно наложена административна санкция, а е в резултат на неправомерното отнемане на стоките, предмет на митнически режим от техния получател, което отнемане приемайки, че е административна дейност, е разгледал иска за вреди по същество. Съгласно чл. 223 от Закона за митниците (ЗМ), митническите органи проучват, установяват и наказват всяко нарушение или опит за нарушение на разпоредбите на митническото законодателство, доколкото деянието не представлява престъпен състав, като съгласно чл. 225, ал. 1 от ЗМ, установяването на нарушенията, издаването на наказателните постановления и обжалването им се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). В ЗАНН, в чл. 22 е посочено, че за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. В унисон на това законодателно решение е правомощието на административния орган при Митница София да постановява отнемане в полза на държавата на стоките - предмет на митническа контрабанда. Същите се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, а ако липсват или са отчуждени, присъжда се тяхната равностойност, представляваща митническата им стойност. При тази законодателна уредба настоящата съдебна инстанция приема, че отнемането в полза на държавата на процесните стоки - 4 984 броя опаковки мултивитамини "АНИМАЛС 100 таблетки" и 7 484 броя опаковки КАЛЦИЙ + ВИТАМИН D, собственост на "Руел-2000" ООД, по своята същност представлява една принудителна административна мярка с наказателна функция, която е част от административнонаказателното производство по ЗАНН във връзка с издаването на наказателното постановление, което както се каза по-горе не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. В подкрепа на тази теза е обстоятелството, че ЗМ предвижда наказателните постановления, издадени от митническите органи да подлежат на обжалване по реда на ЗАНН и като се има предвид, че в процесния случай административната мярка и административното наказание са наложени с наказателно постановление на Началника на Митница София, следва да се приеме, че принудителната административна мярка подлежи на обжалване заедно с наказателното постановление по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и съответно отмяната й води до субективното право на увреденият да потърси правата си по общия ред - така, както е предвидено и за наказателните постановления. Процесното отнемане на стоки в полза на държавата е част от административно-наказателния процес и е израз на правомощието на наказващия орган да осъществява държавната репресия. Наложеното в съдебната практика становище, че налагането на административно наказание посредством издаването на наказателно постановление не е типична административна дейност, с пълна сила важи и при налагането на принудителна административна мярка, каквато е тази по чл. 233, ал. 4 ЗМ. Всичко изложено до тук е нужно, за да се обоснове извода, че в случая търговското дружество може да осъществи субективното си право на защита и да търси репариране на понесените вреди, но по общия ред предвиден в Закона за задълженията и договорите, като вреди произтичащи от "непозволено увреждане" - т. е. на онзи правен институт, който урежда последиците от увреждане на лични или материални блага при нарушение на общата забрана на закона да не се вреди другиму. В тези случаи деликвентът дължи обезщетение за причинените морални и материални вреди. С развитите доводи по същество на спора и по основателността на претенциите, съдът е постановил решението си в нарушение на материално правни разпоредби, което следва да бъде отменено и делото да се реши по същество като се отхвърли иска на "РУЕЛ-2000" ООД като неоснователен. Водим от изложеното и на основание чл. 227, ал. 1, вр. чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,