Решение № 1054 от 23.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8039/2012 г.

Решение № 1054 от 23.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8039/2012 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Васил Недев Иванов, от гр. Трявна, против заповед № ЧР-06-031/10.05.2012 г. на министъра на правосъдието, с която служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено на основание чл. 245, ал. 1, т. 15 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на заповедта като постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните норми на ЗМВР и несъответствие с целта на закона. Моли за отмяната й и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител, оспорва жалба. Жалба е подадена в срока по чл. 140, ал. 1 от АПК и е допустима. За да се произнесе по съществото на жалбата настоящият състав на Върховния административен съд прие за установена следната фактическа обстановка: Със заповед № 9395/10.04.2003 г. Васил Недев Иванов е освободен от заеманата длъжност началник на група към РПУ-Трявна при РДВР гр. Габрово на основание чл. 253, ал. 1, т. 2 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) отм. - поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Със заповед № ЛС-03-131/10.04.2003 г. жалбоподателят е назначен на длъжност началник на група в "Областно звено" гр. Габрово на Главна дирекция Охрана при Министерството на правосъдието и е встъпил в длъжност на 16.04.2003 г. С писмо от 30.11.2011 г. на НОИ се установява, че Иванов е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 16.04.2003 г. С оспорената заповед служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено на основание чл. 245, ал. 1, т. 15 от ЗМВР - когато служебното правоотношение е възникнало, след като назначеният държавен служител е упражнил правото си на пенсия - по инициатива на органа по назначаване. С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма съгласно изискването на чл. 269 от ППЗМВР. Заповедта съдържа фактическо и правно основание за издаването й, както и разпоредителна част за заплащане на дължими обезщетения, но е издадена в нарушение на материалния закон. В случая спрямо Васил Иванов не са осъществени материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 245, ал. 1, т. 15 от ЗМВР за прекратяване на служебното правоотношение. От събраните по делото доказателства е установено, че в деня, в който служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено същият отново е назначен, а правото на пенсия е упражнено на 16.04.2003 г. т. е. след повторното му назначаване. Фактът, че служителят в един и същи ден е встъпил в длъжност и е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не обосновава извод за наличие на хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 15 от ЗМВР, тъй като правото на пенсия не е упражнено преди възникване на служебното правоотношение и следователно не са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение на посоченото основание. Ето защо настоящият състав намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна като издадена в нарушение на материалноправните норми на ЗМВР, поради което следва да бъде отменена. С оглед изхода на делото следва да се осъди Министерството на правосъдието да заплати на Васил Недев Иванов сумата 160 лв., представляваща направени по делото разноски, от които 10 лв. заплатена държавна такса и 150 лв. изплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,