Решение № 5473 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3077/2016 г.

Решение № 5473 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3077/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Николов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Д. Я. Г., срещу Решение № 56/19.01.2016 г. по адм. д. № 2533/2014 г. по описа на Административен съд Б. В жалбата се излагат съображения, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, тъй като безспорно била доказана исковата претенция и настъпването на вредите. Моли да се отмени решението на Административен съд Б. и да се присъди претендираното обезщетение. В съдебното заседание пред настоящия съд, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът - Главни дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГДИН/, чрез писмен отговор и писмено становище на процесуалния се представител, моли да се остави в сила оспореното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба, е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото по-горе решение административният съд е отхвърлил изцяло предявения от Д. Я. Г. иск срещу ГД "Изпълнение на наказанията", за заплащане на обезщетение в размер на 20 000 лева, за претърпени в периода от 24.03.2009 г. до 23.01.2014 г., както и за периода от 11.04.2014 г. до датата на подаване на исковата молба - 17.12.2014 г., неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на затворническата администрация при Затвора в гр. Б., като е осъдил ищеца да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 1130 лева. Претенциите на ищеца са били свързани с влошаване здравословното му състояние, чрез заболяване от туберкулоза, причинено от длъжностните лица от администрацията на затвора, които с бездействието си са способствали за установяване на лоши, нездравословни условия в затвора - провокирали заболяването му. По подробно изложени съображения първоинстанционният съд е приел иска за допустим като предявен срещу надлежно легитимиран ответник - ГД "ИН". От фактическа страна е приел за установено, че Г. е постъпил в Затвора в гр. Б. на 24.03.2009 г. Поради заболяване от туберкулоза, на 09.04.2009 г. е преведен за лечение в затворническата болница към Затвора - гр. Л., като на 30.06.2009 г., е върнат обратно в З. Б., а впоследствие на 22.11.2010 г., е преразпределен в затворническо общежитие Житарово. Съдът е посочил, че от показанията на изслушаните свидетели, както и от представените по делото писмени доказателства, безспорно е установено, че ищецът Г. изтърпява наказание "лишаване от свобода", като не може да се приеме, че престоя му в затвора, е причинило заболяването от туберкулоза, Така постановеното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да се остави в сила. Същото е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка и събрани в пълен обем доказателства, като са направени верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Съдът е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, становищата и приложимата правна уредба. Мотивираният извод за неоснователност на иска, е в съответствие с фактически установеното и при правилно приложен материален закон. Касационната инстанция намира за правилни и законосъобразни изводите на първоинстанционния съд за липсата на причинена вреда от действия и бездействия на затворническата администрация. Видно е от представената от самия ищец медицинска документация, Г. е заболял от туберкулоза на белите дробове в началото на 2006 г. и е лекуван в гр. Б. Според епикриза от 17.01.2007 г. на СБАЛЛС - Затвора гр. Л., Отделение по белодробни болести, Д. Г. е постъпил за лечение от туберкулоза в тази болница от затвора гр. Б. на 16.11.2006 г. и е изписан на 17.01.2007 г. Според епикриза на Специализирана болница за активно лечение на пневмо-физиатрични заболявания - Б., Д. Г. е постъпил за лечение на 09.07.2007 г. и изписан на 18.09.2007 г. Представено е и експертно решение № 2155/22.10.2007 г. на ТЕЛК за белодробни заболявания, според което на Д. Г. е определена 80 % трайно намалена работоспособност, поради заболяване от туберкулоза на белите дробове. Видно е, че Г. е настанен за пореден път в затвора гр. Б. на 24.03.2009 г., като на 09.04.2009 г., е откаран за лечение в СБАЛЛС - Затвора гр. Л., за лечение на туберкулоза, където е престоял до 29.06.2009 г., като е издадена епикриза от същата дата. Впоследствие няма данни за ново заболяване на ищеца, касаещо процесния период. В случая е безспорно, че заболяването на ищеца от туберкулоза е много преди процесния период, за който се претендират вредите, като няма данни същото да е причинено от бездействието на ответника. Действително, след постъпването му в затвора гр. Б. на 24.03.2009 г., се наложило на 09.04.2009 г., ищецът да постъпи отново за лечение от туберкулоза, но не може да се приеме, че това заболяване е възникнало за този кратък период от около 15 дни. Видно от анамнезата в епикризата от 29.06.2009 г. /снета по данни именно от ищеца/ оплакванията на Г., датират от около един месец преди постъпването му в болницата на 09.04.2009 г., поради което очевидно рецидива в заболяването му възниква още преди поредното му настаняване в затвора гр. Б. В същото време, по делото няма представени никакви доказателства, че за процесния период Д. Г. отново е заболял от туберкулоза или по някакъв начин състоянието му се е влошило. По делото са разпитани като свидетел лишените от свобода Д. Д. и Д. В., които заявяват, че килиите в които са настанени лишените от свобода в затвора гр. Б. са пренаселени, липсва достъп до свеж въздух, тъй като прозорците са малки, не се дават препарати против дезинфекция, както и че в килиите се пуши, а ищецът е непушач. Свидетелите също така сочат, че ищецът се оплаквал от слабост, затруднено дишане и отслабване, но не знаят за случай да му е отказана лекарска помощ. Принципно, ако някой се нуждаел от специална храна му се осигурявала. Правят се профилактични прегледи, но за посещение в медицинския център следвало да се запишеш предварително, освен в случай ако ти стане внезапно лошо. С. В. сочи и за направена белодробна снимка, за която нямало специалист, който да я разчете. Като свидетел е разпитан и лишения от свобода Х. Д., с когото ищецът е бил заедно в приемното отделение, при постъпването си в затвора през месец март 2009 г., като свидетелят сочи, че Г. се оплаквал от болки и храчене на кръв, но никой не му обръща внимание. Едва когато установили болестта го пратили за лечение в болницата в Л. В случая обаче, основателно е прието от първостепенния съд, че краткия престой от настаняването на Г. в затвора до изпращането му в болницата /само 15 дни/ не би могло да бъде причина за рецидива на болестта му. Както беше посочено, в анамнезата е констатирано че оплакванията на ищеца са започнали от около един месец преди това и следователно повторното проявление на заболяването от туберкулоза е започнало още преди влизането му в затвора. В същото време, след като е установено това състояние, на ищеца е осигурено болнично лечение, продължило повече от два месеца, като същия е изписан в добро здравословно състояние. По делото няма представени никакви доказателства, че ищецът се е разболял именно в този кратък период от 15 дни от приемането му в затвора, до изпращането му в болницата. От друга страна, независимо от свидетелските показания за лошите условия в затвора гр. Б., няма данни за останалия период от престоя на ищеца там, който съвпада с процесния период, да има ново развитие на болестта му. Сочените от свидетелите обща отпадналост и умора, не доказват някакво заболяване на ищеца. Видно е, че на същия са осигурявани медицинско обслужване, както и специална храна, за тези които имали нужда от такава. В същото време, по делото е представена докладна записка от доктор Х., от която е видно, че в здравния картон на Д. Г. има приложена собственоръчна подписана декларация от лицето от 30.09.2009 г., че не желае да продължава да пие лекарствата предписани му от началника на отделението по белодробни болести на болницата в Л. Посочено е също така, че при поредното постъпване на 30.06.2014 г. в затвора гр. Б. на Д. Г. е направена проба Манту, която е отчетена в нормални граници. В тази връзка, настоящата инстанция напълно споделя заключението на първоинстанционния съд, че в случая не е налице неоснователно бездействие, което да е причинило посочените от ищеца неимуществени вреди. Липсата на установена вреда, както и липсата на установено неправомерно поведение на ответника, сочи за неоснователност на предявения иск, още повече, че ищецът сам е поставил в риск здравословното си състояние, с декларирания отказ да приема предписаните му лекарства. Предвид изложеното, като е отхвърлил предявения иск, Административен съд Б., е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Не са налице касационни основания за неговата отмяна. По отношение на претенцията на ответника по касация - ГД "Изпълнение на наказанията" за заплащане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, същата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Видно е, че такива са присъдени пред първата инстанция, поради което не следва да се присъждат и за касационното производство, още повече че в откритото съдебно заседание не се яви представител на ответника. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение