Решение № 4882 от 16.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12591/2020 г.

Решение № 4882 от 16.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12591/2020 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Национална полиция"- МВР, подадена чрез юрисконсулт Н., в качеството му на процесуален представител, насочена срещу Решение № 342/14.08.2020 г., постановено по адм. дело № 234/2020 г. на Административен съд- Перник (АС Перник), с което е осъдена да заплати обезщетение, за претърпени имуществени вреди. Касационният жалбоподател намира обжалваното решение за необосновано и неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Счита, че предпоставка за подаване на исковата молба е не отменения електронен фиш (EФ), а незаконосъобразното действие- неоснователното негово връчване, след изтичане на давностния срок. Твърди, че платеният адвокатски хонорар не е пряка и непосредствена последица от издадения електронен фиш, а е такава последица от незаконосъобразното действие по неговото връчване. Моли за отмяна на обжалваното решение и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд за установяване факти по връчване на електронния фиш. Касационният жалбоподател Главна дирекция "Национална полиция"- МВР (ГДНП), в съдебно заседание чрез гл. юрисконсулт Н. счита, че процесният ел. фиш № 1177493, не е влязъл в законна сила, няма как да се приравни на НП и следователно няма причинно- следствена връзка с адвокатските възнаграждения, платени по отмяната му, поради което ЗОДОВ е неприложим. Ответникът- С. Н. в писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез адв. Я. С. от АК Перник, в качеството й на пълномощник, счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно, а подадената касационната жалба за неоснователна и недоказана и като такава иска да се остави без уважение. Моли да се остави в сила решението на АС Перник. Претендира разноски по делото. Ответникът в писмена молба от 29.03.2021 г., подадена чрез адвокат С., оспорва касационната жалба и поддържа писмения отговор. Посочва, че сключеният договор за правна помощ от 28.05.2019 г. е в минимален размер. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационни основания за отмяна и решението следва да се остави в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалваното решение Главна дирекция "Национална полиция" е била ОСЪДЕНА да заплати на С. Н. сумата от 300 лв. (триста лева), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано 11.03.2020 г. до окончателното плащане. Освен това Главна дирекция "Национална полиция" е била ОСЪДЕНА да заплати на С. Н. сумата от 310 лв. /триста и десет лева/, представляваща направени по делото разноски. За да достигне до този резултат адм. съд е приел, че Главна дирекция "Национална полиция"– гр. София е издала Електронен фиш серия К, № 1193473. Същият е бил оспорен по съдебен ред, като с Решение № 639/8.10.2019 г. по АНД № 1316 от 2019 г. на Районен съд– Перник електронният фиш е бил отменен. Съдебният акт на РС не е бил обжалван и е влязъл в сила. Решаващият съд от материалите по административно- наказателното дело е установил, че в хода на производството ищцата, в качеството й на жалбоподател е била представлявана от адвокат К. С., за което са били представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие от дата 28.05.2020 г., по който е заплатила сумата от 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Плащането е било установено от представеното с исковата молба извлечение от сметка, от което е видно, че то е извършено на 16.09.2019 г. по банков път. Решаващият съд е намерил предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за доказани. Приел е наличието на вреда, както и пряка и непосредствена причинна връзка между нея и отменения като незаконосъобразен административен акт. Въз основа на изложеното е приел, че главният иск на С. Н. е доказан не само по основание, но и по размер. Приел е и за основателен и акцесорният иск за присъждане на законна лихва за забава, върху уважената част от главния иск, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Настоящият съдебен състав намира касационната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Правилно адм. съд е намерил претенцията на присъждане на обезщетение за претърпените вреди за основателна. Налице са всички предпоставки на чл. 1 ЗОДОВ за реализиране на отговорността на държавата. Определящо за квалификацията на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за вреди е обстоятелството, че ЕФ представлява властнически акт и е в резултат от санкционираща административна дейност. Неоснователно касационният жалбоподател счита, че предпоставка за исковата молба е незаконосъобразното действие- неоснователно връчване на електронния фиш, след изтичане на давностния срок. Необосновано твърди, че платеният адвокатски хонорар не е пряка и непосредствена последица от издадения електронен фиш, а е такава последица от незаконосъобразното действие по неговото връчване. В тази връзка неотносими са доводите, свързани с връчването на ЕФ. Връчването е процесуално действие, имащо значение за оповестяването и влизането в сила на ЕФ. Съответно правилността на неговото извършване влияе на неговото надлежно съобщаване и изпълнение- настъпване на изискуемост на глобата, а не на неговата законосъобразност. Следва да се отговори положително на въпроса- дали е налице отменен ЕФ, който е основание за исково производство. За изтеклата давност е релевирано възражение на заинтересованото лице- лист 74 от АНХД № 1316/2019 г. на Районен съд Перник. Това възражение е процесуално правно действие, извършено от процесуален представител, осъществяващ квалифицирана юридическа дейност. Погасителната давност е материално правен институт, който се прилага в правораздавателна дейност. Процесуалният резултат от правоприлагането е отмяната на ЕФ. Предвид правните последици, при които се заличава наложената глоба, несъмнено е налице отмяна на ЕФ. Тази отмяна, представлява основание за исково производство - чл. 204, ал. 1 и ал. 3 АПК, чл. 4 ЗОДОВ. Правилно решаващият съд счита, че е налице причинна връзка между незаконосъобразния ЕФ и понесените вреди- чл. 4 ЗОДОВ. Съобразно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Върховния административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. По делото е установено, че лицето е било надлежно представлявано от адвокат в съдебното производство пред РС Перник. Договорните отношения между адвоката и клиента са имали за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност- чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). При тях адвокатът е получил възнаграждение за положения труд, а клиентът го е заплатил в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. По делото е доказана реално причинена вреда от отменения ЕФ, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Договорът за правна защита и съдействие е сключен за осъществяване на общо процесуално представителство пред Районен съд– Перник. В него е посочен обжалвания електронен фиш на ГД НП. Предвид времето на представяне на договора и обхвата на неговото съдържание се доказва извършен разход в производството по отмяна на ЕФ. С това е доказано, че претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от проведеното съдебно производство по отмяна на адм. акт по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. В тази връзка съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по Тълкувателно дело № 6/2012 г. на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждение и в договора е описан начинът на плащане. Когато плащането на адвокатското възнаграждение е по банков път, се представят доказателства за извършеното плащане, а когато е в брой- вписването за направеното плащане в брой в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В случая плащането по банков път е удостоверено, като представените от ищеца документи установяват наличието на извършено плащане по конкретното дело с предмет отменения ЕФ. Претендираните вреди са в резултат от упражняване на правото на защита, което от своя страна е довело до разноски. Справедливостта, която е целеният правораздавателен резултат изисква тяхното обезщетяване- чл. 4 ЗОДОВ, чл. 51, изр. 1 и чл. 52 ЗЗД. Предвид посоченото настоящият състав приема, че от лицето е установено, че е претърпял вреда в пряка причинна връзка с отменения ЕФ. Следователно е изпълнен сложният фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Налице е обоснованост на решението в частта му по отношение на размера на обезщетението. Лицето е претърпяло вреди, изразяващи се в направата на разноски в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение в производството по съдебно обжалване. Същата сума, кореспондира на правната сложност на делото и извършените процесуални действия от страната. Решението на административния съд е правилно и следва да остане в сила. С оглед изхода на делото, на ответника по делото се следва присъждането на сторените в настоящото производство разноски, съобразно представените доказателства за извършването им, в размер на 300 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение