Решение № 8922 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4737/2010 г.

Решение № 8922 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4737/2010 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. АПК, образувано по касационна жалба на Агенция за социално подпомагане, гр. София и директора на Дирекция "Социално подпомагане", гр. Самоков срещу Решение № 1241 от 1.02.2010 г. по адм. д. № 10219/2009 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. С доводи за материална незаконосъобразност и необоснованост се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът Комисия за защита от дискриминацията /КЗД/, не ангажира становище по касационната жалба. Ответниците - физически лица не вземат становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение да се остави в сила като обосновано и съобразено с изяснената фактическа обстановка по делото. Върховният административен съд, петчленен състав, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение са отхвърлени като неоснователни жалбите на настоящите касатори Агенцията за социално подпомагане и директора на Дирекция "Социално подпомагане", гр. Самоков, срещу Решение № 47 от 01.04.2009 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което е прието за установено, че с конкретно описаните действия Веска Керефейна и Иван Карагеоргиев, в качествата си на служител и директор на Дирекция "Социално подпомагане", гр. Самоков са осъществили състави на дискриминация по отношение на Мария и Станил Хаджийски по признаците "имуществено състояние " и "лично положение". Наложена е имуществена санкция на Иван Карагеоргиев - глоба в размер на 250 лв. и са постановени изрични предписания до него и Агенция за социално подпомагане, гр. София. За да постанови този правен резултат тричленният състав е изследвал задълбочено изяснената фактическа обстановка по делото във връзка със събраните пред КЗД доказателства, предвид липсата на ангажирани такива от жалбоподателите в съдебната фаза. Прието е за установено, че през м. декември 2007 г. Мария Хаджийска, съпруга на Станил Хаджийски, който е с 95 % трайно намалена работоспособност / с паралеза на четирите крайници от 2002 г., утежняваща се, с чужда помощ за битово обслужване/ е посетила двукратно Дирекция "Социално подпомагане", гр. Самоков, с цел подаване молба по чл. 16 от ППЗСП. При проведена среща с Веска Керефейна /началник-отдел/, последната е отклонила приемането на молбата с обяснението, че семейството няма право на исканата помощ. Впоследствие, в отговор на подадена жалба до директора Иван Карагеоргиев е осъществена проверка в дома на Хаджийски от тричленна комисия, в чийто състав е и Веска Керефейна, при която е възникнал конфликт при твърденията, че семейството няма право на претендираната помощ. След анализ на извършените от Веска Керефейна и Иван Карагеоргиев действия по случая, тричленният състав е приел, че те съставляват тормоз по смисъла на § 1, т. 1, във вр. с чл. 5 от Закона за защита от дискриминация по признак "лично положение" спрямо семейство Хаджийски и Георги Хаджийски, а също и по признак "имуществено състояние, като е налице по-неблагоприятно третиране по чл. 4, ал. 1 Закона за защита от дискриминация. Изложени са мотиви и за наличие на признака "увреждане", предвид нормата на на § 1, т. 9, във вр. т. 8 от ДР на Закона за защита на дискриминация. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Разпоредбата на чл. 4 от Закона за защита от дискриминация съдържа забрана за всяка пряка или непряка дискриминация, основана на различни признаци, изчерпателно изброени в ал. 1, като нормите на ал. 2 и ал. 3, чл. 4 от Закона за защита на дискриминация съдържат определение на понятията "пряка дискриминация" и "непряка дискриминация". Следва да се вземе предвид, че и в двата случая закрепения от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. Следователно целта на Закона за защита от дискриминация е установяване и отстраняване на всяко неравностойно третиране според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация. Освен това, за да е налице проява на дискриминация по смисъла на закона, е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма, както от обективна, така и от субективна страна. Неправомерният диференциран подход към отделни лица трябва да е следствие от признак по чл. 4 от Закона за защита от дискриминация. В конкретния случай изброените предпоставки са налице, както правилно е прието от тричленния състав, тъй като са безспорно установени действията, сочещи на по-неблагоприятно третиране семейството на жалбоподателя по признаците "имуществено състояние", "лично положение "и "увреждане", довело до неподаване молбата чл. 16 от ППЗСП и предрешаване крайния резултат, а именно, че семейството няма право на помощ по чл. 16 от ППЗСП. Правилен е и извода за допуснат дифиринциран подход при извършената проверка досежно състава на комисията, предвид задължението по чл. 108 АПК на директора, както и този за съразмерност на наложеното наказание глоба, предвид минималния размер, визиран в закона. Ирелевантни са и подробно изложените възражения в жалбата, че възприетите като дискриминационни действия следва да се квалифицират като нарушения на служебни задължения, тъй като се касае за различни видове отговорност по специални закони. Неоснователно е и възражението за несъбиране на достатъчно доказателства в производството пред КЗД и пред първата съдебна инстанция, тъй като процесуалната пасивност на жалбоподателите не води до основание за касиране на решението - възприетата фактическа обстановка по делото не е оборена от същите с доказателства, вкл. липсват искания за допускане на такива. Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно и законосъобразно, постановено при липса на основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде потвърдено изцяло, поради което и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, петчленен състав