Решение № 1684 от 20.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 279/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Региони в растеж 2014 2020 (ОПРР) срещу Решение 22137 от 04.11.2024 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело 5994/2024 г.

С обжалваното решение е отменено Решение РД-02-14-746 от 23.05.2024 г. на ръководителя на УО на ОПРР, с което на Министерството на образованието и науката (МОН) е определена финансова корекция (ФК) в размер на 5 % върху допустимите разходи по договор от 04.08.2023 г. със Смарт Бизнес Къмпани ЕООД, за нередност за нарушение на чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), квалифицирано по т. 11, б. б от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата, загл. изм. ДВ, бр. 59 от 2024 г.).

Касационният жалбоподател ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014 2020 счита обжалваното решение за неправилно. От изложените в жалбата съображения може да се направи извод, че се твърди наличие и на трите касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост.

Касационният жалбоподател сочи, че изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на акта, поради непосочване на правното основание за издаването му, не може да бъде споделен. В решението е посочено, че е издадено на основание чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.). Ръководителят на УО на ОПРР е установил нарушение на Закона за обществените поръчки (ЗОП), квалифицирано като нередност по т. 11, б. б от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. В чл. 1, ал. 1 от Наредбата е регламентирано, че с нея се посочват случаите на нередности, съставляващи нарушения на правилата за определяне на изпълнител по ЗУСЕФСУ, извършени чрез действия или бездействия от бенефициера, които имат или биха имали за последица нанасянето на вреда на средства от Европейските фондове при споделено управление (ЕФСУ) и които представляват основания за извършване на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата нередностите по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ, както и приложимите процентни показатели на финансови корекции за тях са посочени в Приложение 1. От посочения анализ се установява, че финансовата корекция в настоящия случай е определена на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ и макар конкретната хипотеза по ал. 1 на чл. 70 ЗУСЕФСУ да не е посочена в акта, чрез класифицираното на нередността по Наредбата, същата е практически определена и по никакъв начин правото на бенефициера да се защити срещу констатациите на УО не е ограничено.

Прави искане решението да бъде отменено. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция, както и сторените разноски за държавна такса. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендираните от насрещната страна разноски за юрисконсултско или адвокатско възнаграждение, ако същото надвишава минимално предвидения размер, съгласно Наредбата за заплащането на правна помощ, респективно Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ответникът по касационната жалба Министерството на образованието и науката изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрисконсулт Йовчев.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че МОН е бенефициер по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG16RFOPOO1-3.002-0017-С07 по ОПРР.

На 29.05.2023 г., в изпълнение на договора, от директора на Професионална гимназия "Академик Сергей П. Корольов" гр. Дупница е открита процедура по възлагане на обществена поръчка с предмет: Доставка на оборудване с цел обновяване и модернизация на регионалната образователна инфраструктура чрез подобряване на материално-техническата база в съществуващата училищна инфраструктура на Професионална гимназия (ПГ) "Академик Сергей П. Корольов" гр. Дупница с две обособени позиции (ОП): ОП 1: Доставка на оборудване за електромонтажна практика за модернизация на материално техническата база в съществуващата инфраструктура на възложителя ПГ Акад. Сергей П. Корольов" и ОП 2: Доставка на специфично оборудване за компютърни кабинети и учебни стаи в съществуващата инфраструктура на възложителя ПГ Акад. Сергей П. Корольов", град Дупница.

В документацията за обществената поръчка е обявена Прогнозна стойност за изпълнение на поръчката: 74 696,00 лв. без включен ДДС или 89 635,20 лв. с включен ДДС, която за отделните обособени позиции е определена, както следва:

• За обособена позиция 1 Доставка на оборудване за електромонтажна практика за модернизация на материално техническата база в съществуващата инфраструктура на възложителя ПГ "Акад. Сергей П. Корольов" сумата от 20 055,00 лв. без вкл. ДДС, съответно 24 066,00 лв. с включен ДДС

• За обособена позиция 2 Доставка на специфично оборудване за компютърни кабинети и учебни стаи в съществуващата инфраструктура на възложителя ПГ "Акад. Сергей П. Корольов" сумата от 54 641,00 лв. без вкл. ДДС, съответно с 65 569,20 лв. с ДДС.

Посочено е, че предложенията на участниците следва да не надвишават прогнозната стойност на обособената позиция, а ценово предложение, надвишаващо посочената прогнозна стойност на обществената поръчка по съответната обособена позиция, подлежи на отстраняване от участие в процедурата.

Съгласно Количествено-стойностна сметка (КСС) Образец 3.1 - приложение към образец на ценовото предложение, възложителят е заложил и максимална единична цена в лева без ДДС за всеки отделен артикул и е посочил, че Предлаганите единични цени всеки един продукт не трябва да надвишават, максималните единични цени. При констатирано несъответствие участникът ще бъде отстранен.

Въз основа на проведената процедура за обществена поръчка, по ОП 2, е сключен Договор BG16RFOP001-3.002-0017-C05-D-8 от 04.08.2023 г. с изпълнител Смарт Бизнес Къмпани ЕООД на стойност 38 608,82 лв. без ДДС, съответно 46 330,58 лв. с ДДС.

На 19.04.2024 г. ръководителят на УО на ОПРР е уведомил МОН за установена нередност и предстоящо определяне на финансова корекция.

МОН не е представило възражение в дадения срок.

На 23.05.2024 г., с Решение РД-02-14-746 на ръководителя на УО на ОПРР, на МОН е определена финансова корекция в размер на 5 % върху допустимите разходи по договор от 04.08.2023 г. със Смарт Бизнес Къмпани ЕООД, за нередност за нарушение на чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОП, квалифицирано по т. 11, б. б от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.

С решението е прието, че с посочването на пределни стойности на отделните артикули, се ограничава конкуренцията и се нарушава равнопоставеността на стопанските субекти, които биха желали да се включат. Посочено е, че то може да създаде необосновано предимство или необосновано да ограничи участието им в обществената поръчка. Прието е, че определянето на пределни стойности не се налага и с оглед конкретния предмет, който не разкрива специфики нито по стойността, нито по сложността, нито по количеството или обема си, които да обосновават посочването на максимални стойности за различните артикули, включени в предмета на обособената позиция.

Представена е Заповед РД-02-14-525 от 23.04.2024 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която издателят на оспорения акт е определен за ръководител на УО на ОПРР.

Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, но не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК не е посочено правното основание на издадения акт. Изложил е, че материалноправното основание за определяне на финансовата корекция следва да бъде една от десетте хипотези на чл. 70, ал. 1 ЗУСЕФСУ и тя следва да бъде конкретно посочена в издадения акт. В случая органът не се е позовал изрично на разпоредбата на чл. 70, ал. 1 ЗУСЕФСУ, нито е посочил коя от нейните хипотези счита, че е налице, поради което е постановил акта си без да е посочил валидно правно основание. Липсата на посочено правно основание за определяне на финансовата корекция препятства проверката за законосъобразност на акта от гледна точка на съответствието му с материалния закон, поради което, съдът е счел, че е безпредметно обсъждането на соченото нарушение. Предвид изложеното съдът е приел е, че са налице основанията по чл. 146, т. 2 и 4 АПК за отмяна на акта. Счел жалбата за основателна е отменил обжалвания акт.

Решението е неправилно.

Безспорно е, както е посочил първоинстанционният съд, в оспорения акт органът не се е позовал на някое от визираните в чл. 70, ал. 1 ЗУСЕФСУ основания за определяне на финансова корекция. Под т. 9 на чл. 70, ал. 1 ЗУСЕФСУ законодателят е регламентирал нередност, съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта на закона, т.е. на правилата за определяне на изпълнител било тези на Закона за обществените поръчки, когато бенефициерът е възложител по смисъла на чл. 5, ал. 2 ЗОП, било на правилата по глава четвърта, когато няма това качество (чл. 49, ал. 2 ЗУСЕФСУ).

В случая, видно от оспорения акт, органът е посочил изрично нарушената правна норма от Закона за обществените поръчки чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОП, както и изрично е посочил т. 11, б. б от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Наредбата е приета на основание чл. 70, ал. 2 ЗУСЕФСУ, а тази разпоредба регламентира нередностите по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ. Следователно, формалният пропуск на органа непосочването на т. 9 от чл. 70, ал. 1 ЗУСЕФСУ, в конкретния случай не е довело до липса на правно основание и до нарушаване на правото на защита на бенефициера. С оглед изложеното, приетото от АССГ основание за отмяна на административния акт не е налице.

Като е приел, че е налице основание за отмяна на административния акт по чл. 146, т. 2 и 4 АПК, първоинстанционният съд не е изложил правни изводи по съществото на спора, относно законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146 АПК, което представлява съществено нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК.

По силата на чл. 172а, ал. 2 АПК, към решението си съдът следва да изложи мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Обжалваното решение е издадено в нарушение на това изискване, тъй като в неговите мотиви не се съдържат правни изводи по отношение на преценката на съда относно приетото за осъществено от органа нарушение на приложимото право, обосноваващо нередност, за която е определена финансова корекция. Първоинстанционният съд не е изложил и правни изводи дали нередността правилно е квалифицирана по т. 11, б. б от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Поради това направеният в решението краен извод за незаконосъобразност на административния акт се явява необоснован, а съдържанието на обжалваното решение не отговаря на изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК.

След като първоинстанционният съд не е разгледал фактическите и правни основания, въз основа на които е прието, че е налице нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗОП, водещо до определяне на финансова корекция, касационната инстанция не може за първи път да излага доводи в тази насока с оглед на забраната на чл. 220 АПК. Процесуалните правила относно съдържанието на съдебния акт са съществени, а нарушаването им го опорочава - чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК. Отмяната на процесния административен акт, при липса на обосновани правни изводи на съда досежно посоченото от административния орган основание за определяне на финансова корекция, препятства възможността на съда да извърши проверка на правилността на първоинстанционното решение относно приложението на материалния закон. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно би ги лишило от същинската касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на процесния акт.

Това налага решението да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да изложи мотиви по всички правнорелевантни факти и да изложи конкретни съображения относно законосъобразността на оспорения пред него административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, в съответствие с изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК, като бъдат изложени мотиви налице ли е посоченото от управляващия орган нарушение, правилно ли е квалифицирано то по т. 11, б. б от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата и законосъобразно ли е определен размерът на финансовата корекция.

При действието на чл. 226, ал. 3 АПК въпросът за разноските пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение