Решение № 13759 от 17.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7612/2009 г.

Решение № 13759 от 17.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7612/2009 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 209 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Хасково срещу решение № 65 от 23.04.2009 г. по адм. д. № 375/2008 г. по описа на Административен съд гр. Хасково. Релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът Янчо Тянев Янчев от гр. Хасково моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 65 от 23.04.2009 г. по адм. д. № 375/2008 г., Административен съд гр. Хасково е отменил решение № 50 от 16.12.2008 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Хасково и потвърденото с него Разпореждане № 5009118626 ПР 1792 от 22.08.2008 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при РУ "Социално осигуряване" гр. Хасково. Съдът е приел, че като се преценят съвкупно свидетелските показания и приетите документи, се налага извода, че за периода 18.05.1978 г. до 1.09.1985 г. Янчев е управлявал винаги тежкотоварно МПС над 12 тона. Положеният труд от оспорващия попада в хипотезата на т. 53 "а" от ПКТП (отм.) и за времето от 19.03.1982 г. до 1.09.1985 г., което го характеризира като втора категория. Направен е окончателния извод за незаконосъобразност на актовете на органите на НОИ. Обжалваното по реда на касационното производство решение не страда от визираните в настоящата жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Предвид удостоверение № 1014 от 19.03.1982 г., издадено от ДАП "Автостопанство" гр. Хасково осигурителният орган е приел, че за периода 18.05.1978 г. до 19.03.1982 г. Янчев е работил като шофьор на товарен автомобил "Шкода" - 20 тона и трудът му трябва да се отнесе при условията на втора категория труд по т. 53 "а" от ПКТП (отм.). Спорен е осигурителният стаж за времето от 19.03.1982 г. до 1.09.1985 г., като тезата на административния орган е, че за този период трудът трябва да се категоризира по III категория, тъй като нямало данни за вида на управлявания автомобил. От констативния протокол от 2.12.2008 г., изготвен от финансови ревизори при РУ "Социално осигуряване" гр. Хасково се установява, че при проверката в архивното стопанство Янчо Тянев Янчев фигурира в проверените разплащателни ведомости и партидни книги на ДАП "Автостопанство" гр. Хасково за периода от 19.03.1982 г. до 1.09.1985 г. на длъжност "шофьор", но не е видно на каква кола и нейната товароносимост. Следователно последните съществени за установяване на категорията на труда доказателства са загубени или унищожени не по вина на страната. Съгласно чл. 165, ал. 1 ГПК, в случаите когато законът изисква писмен документ, свидетелски показания се допускат, ако бъде доказано, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната. Предвид цитирания текст на ГПК първоинстанционният съд правилно е допуснал и изслушал свидетелски показания относно вида на товарните автомобили, управлявани от Янчев през процесния период. Тези показания са преценени в тяхната съвкупност с останалите доказателства по делото. В тази връзка не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, както и на нормите регламентиращи доказателствената тежест в административния процес. В тази връзка не следва да се забравя и обстоятелството, че в удостоверение № 1014 от 19.03.1982 г., издадено от ДАП "Автостопанство" гр. Хасково изрично е посочено, че лицето продължава да работи при посочените в удостоверението условия. Именно от това удостоверение във връзка със свидетелските показания се установява, че през целия спорен период лицето е работило при условията на т. 53 "а" от ПКТП (отм.). Стигайки до същите фактически и правни изводи Административен съд гр. Хасково правилно е приложил и материалния закон. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,