Решение № 3398 от 26.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12267/2014 г.

Решение № 3398 от 26.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12267/2014 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - Пловдив против решение № 1792/29.07.2014 г. по адм. дело № 3892/2013 г. на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отменено решение № 403/25.11.2013 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото разпореждане № 152 - 00 - 1759 - 3 от 23.10.2014 г. на ръководител на осигуряването за безработица. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 54б, ал. 7, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), чл. 62, § 1 и § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) № 883/2004 г.) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Стелиян Цветанов Бочев, от гр. Асеновград не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Намира за неоснователност възражението на касатора за неправилно тълкуване и прилагане от съда на разпоредбата на чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. Обосновано съдът е приел, че оспореният административен акт, с който е определен размера на обезщетението за безработица, противоречи на нормите на общностното право, съдържащи се в Регламент (ЕО) № 883/2004 г., с които са установени правилата и принципите за координация на системите за социалната сигурност на държавите членки, включващи и обезщетенията за безработица, и на целта на закона за солидарност при социалните фондове. Обоснована е преценката му, че с процесния акт директорът на ТП на НОИ е игнорирал частично придобитите осигурителни права на лицето във Великобритания (по отношение на осигурителния му доход), като е зачел осигурителния период, в противоречие с основните съображения (№ 1 и № 12) от преамбюла на Регламента. Целта на социалното осигуряване е получаването на адекватна на размера на внасяните осигуровки обезщетения на липсващия доход за осигуреното лице при настъпване на съответното осигурително събитие. Правилно съдът е приел, че намират приложение регламентите на общностното право, при зачитане принципите на примата на правото на ЕС и на прякото прилагане на регламентите и на задължителния им характер, съгласно чл. 288 от ДФЕС. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. По делото е установено, че Стелиян Цветанов Бочев е подал на 15.08.2013 г. молба за отпускане на парично обезщетение за безработица, като е представил с нея всички изискуеми документи, както и копия на документи U1, издадени от Кралство Великобритания, като за лицето е получено и писмо от Дирекция "ЕРМД" при ЦУ на НОИ - София за осигурена заетост по законодателството на последната държава, а също така и СЕД U002 и СЕД U004. Бочев е с прекратено трудово правоотношение с последен работодател "Петър Щерев" ООД гр. Асеновград на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ считано от 04.06.2013 г. С разпореждане № 152 - 00 - 1759 - 3 от 23.10.2014 г. на ръководител на осигуряването за безработица е било отпуснато обезщетение за безработица, считано от 04.06.2013 г. до 03.02.2014 г. в размер на 8,09 лева дневно. Административният орган е приел, че прекратеното осигуряване за безработица е на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ, но като осигурителен доход е приел само този в страната, без да е съобразил реализирания в Кралство Великобритания за периода 01.06.2011 г. - 06.04.2013 г., влизащ в рамките на 24 месечния релевантен период за определяне на обезщетението. Разпореждането е потвърдено с решение № 403/25.11.2013 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив. По-горестоящият административен орган е приел, че съгласно чл. 54б, ал. 7, т. 3 КСО при определяне на осигурителния доход се вземат съответно времето, зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание международен договор, по който Република България е страна при среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период. Посочил е, че Регламент (ЕО) № 883/2004 г. следва да се приложи само по отношение на последния осигурителен доход, а по отношение на останалите осигурителни периоди, включени в общия такъв от 01.06. 2011 г. до 01.06.2013 г. - 24 месеца преди прекратяване на осигуряването по силата на чл. 54, ал. 1 КСО следва да се приложи националното законодателство. Административният орган е приел, че понятието "последен работодател" употребено § 63 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. следва да се тълкува стриктно и ограничително. За да отмени актовете на органите на НОИ, административният съд е приел, че същите незаконосъобразно са игнорирали частично, придобитите осигурителни права от Стелиян Бочев във Великобритания досежно осигурителния му доход, зачитайки осигурителния период, но определяйки дохода по реда на чл. 54б, ал. 7, т. 3 КСО. Посочил е, че цитираната разпоредба не следва да се прилага, тъй като не е налице хипотезата, уредена в извличаната от нея правна норма, а не като противоречаща на чл. 62, § 1 и § 2 Регламент (ЕО) № 883/2004 г. Решението е правилно. Фактите по спора, съобразени с персоналния и материален обхват на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност предполагат непосредствена приложимост на неговите правни норми. Като източник на вторичното право на ЕС регламентът се прилага пряко, т. е. съдържащите се в него правила, като нормативни разпоредби с обща правна сила, са пряко приложими във всички държави - членки (чл. 288 от ДФЕС) и са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредбите на националните законодателства. Върховният административен съд споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, че в настоящия случай хипотезата на чл. 54б, ал. 7, т. 3 КСО, на която са се позовали административните органи е неприложима. Видно от доказателствата по делото, за осигурителния стаж, придобит от лицето във Великобритания се установява, че в качеството му на период на осигурена заетост представлява определен от държавата - членка по място на заетостта осигурителен период, а не зачетен осигурителен период като признат за приравнен на период на заетост по това законодателство без да се дължат, респ. внасят осигурителни вноски, през който лицето е придобило осигурителен стаж за работа по трудово правоотношение. Законосъобразни са изводите на административния съд и досежно дадените указания по прилагане на общностното право. При изчисляване размера на обезщетението за безработица при условията на прилагане на интегрирани схеми за социална сигурност по Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност, органите на НОИ следва да съобразят нормата на чл. 62, § 1 от регламента, която гласи, че компетентната институция на държава-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство. В чл. 62 § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. изрично се посочва, че § 1 се прилага също когато законодателството, прилагано от компетентната институция (чл. 54б, ал. 1 КСО) предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава-членка. Разпоредбата на чл. 54б, ал. 7, т. 3 КСО не намира приложение, тъй като тя има предвид международни договори с трети държави, т. е. такива, които не са членки на Европейския съюз. Съгласно чл. 8 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. същият заменя всички приложими между държавите членки конвенции за социална сигурност, които попадат в приложното му поле. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение