Решение № 337 от 13.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 1012/2012 г.

Решение № 337 от 13.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 1012/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ружена Керанова Производството по делото е по реда на чл. 419 и сл. от НПК, образувано е по искане на осъдения С. Х. П. за възобновяване на производството по ВНОХД № 135/2011 г., по което е било постановено решение № 28 от 28.02.2012 г. от Окръжния съд - Смолян, с което е потвърдена осъдителната присъда на районния съд от същия град. С първоинстанционната присъда № 309 от 29.11.2011 г., постановена по НОХД № 672/2011 г. от Районен съд - Смолян, подсъдимият С. П. е бил признат за виновен в това, че на 25.02.2011 г. - 26.02.2011 г., в [населено място], е държал без надлежно разрешително високорискови наркотични вещества - амфетамин и добавен след синтеза на амфетамина, кофеин, с общо тегло 8.74 грама и стойност 262, 20 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден да изтърпи наказание лишаване от свобода в размер на една година и осем месеца и глоба в размер на 3 000 лева. В искането за възобновяване на делото се съдържа позоваване на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Счита се, че наказанието е несправедливо. В съдебното заседание пред ВКС осъденият С. П. и неговият процесуален представител, назначен при условията на чл. 94, ал. 3 от НПК, поддържат искането за възобновяване. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането за възобновяване. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, подадено е в предвидения законов срок по чл. 421, ал. 3 от НПК и от лице по чл. 420, ал. 2 от НПК, но по същество е неоснователно. В самото искане, подадено от осъденото лице, липсват конкретни доводи, представени в подкрепа на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. В съдебното заседание, проведено пред касационната инстанция, единствено заявеното твърдение, с което се оспорва справедливостта на наказанието, е "че е притежател.. " и "че не е разпространител". Не е налице явна несправедливост на наложеното наказание. Така поддържаното твърдение не разкрива съдържанието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Наказателната отговорност на подсъдимия П. е била ангажирана за "държане" на високорискови наркотични вещества по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, а не по чл. 354а, ал. 1 от НК. При спазване предписанията на чл. 373, ал. 2 от НПК, с оглед проведената процедура, наказанието е било определено при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК. В мотивите на съдебните актове са изложени съображенията, поради които предходните инстанции са индивидуализирали конкретния размер на наложените наказания (лишаване от свобода и глоба), съобразени със значимите обстоятелства по чл. 54 от НК. На вниманието на съдебните инстанции са били предходните осъждания на П., в това число и по чл. 354а, ал. 1 от НК, както и възприетата фактология, призната от него, очертаваща трайната му причастност към противоправни действия, свързани с наркотични вещества. Въпреки тези данни, сериозно компрометиращи личността на дееца, съдилищата са определили наказанието лишаване от свобода в размер на 30 месеца (2 години и шест месеца), тоест, под средния размер на предвиденото в закона. Така определеното наказание лишаване от свобода, в съответствие с изискването на чл. 58а, ал. 1 от НК, е намалено с една трета и полученото за изтърпяване е в размер на една година и осем месеца. Размерът на глобата е определен към минималния, предвиден в санкционната част на разпоредбата на чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК. При установеното по делото не се откриват обстоятелства, обосноваващи извод за наличието на предпоставките по чл. 55 във вр. с чл. 58а, ал. 4 от НК, в който случай е възможно и да не се наложи наказанието "глоба". Върховният касационен съд не намира аргументи за по-голяма снизходителност към осъдения и в рамките на използваната техника по чл. 58а, ал. 1 от НК, защото индивидуализираната наказателна санкция с нейните два елемента, очевидно съответства на обществената опасност както на дееца, така и на деянието и удовлетворява постигането на целите в чл. 36 от НК. С оглед на изложеното липсват основания за възобновяване на производството по делото, поради което и на основание чл. 425 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,