Решение № 7102 от 25.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 463/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. Г. К. от гр. Бургас, против Решение 7744/16.10.2024 г., постановено по адм. дело 319/2024 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от него против Националния осигурителен институт - гр. София иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в общ размер на 556,15 лева, представляващи неправомерно удържани суми от банковите сметки на ищеца, както следва: на 12.09.2022 г. - сума в размер на 53.87 лв. с преводна такса в размер на 18 лв. и на 07.10.2022 г. сума в размер на 466.28 лв. и преводна такса в размер на 18 лв., причинени в резултат на незаконен административен акт - решение 1040 - 02 - 114/13.09.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Бургас, с което е потвърдено разпореждане РВ - 3 - 02 - 01181874/17.08.2022 г., на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - Бургас, отменено по съответния ред с влязло в сила съдебно решение, както и законната лихва от момента на удържане на сумите до окончателното им изплащане и е осъден да заплати на Националния осигурителен институт - гр. София направените по делото разноски, представляващи възнаграждение на юрисконсулт в размер на 100 лева. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което предявеният иск бъде уважен изцяло. Ответникът - Национален осигурителен институт - гр. София, чрез процесуалния си представител, с писмен отговор, оспорва касационната жалба като неоснователна. Петендира разноснки за настоящата инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Бургас е отхвърлил като неоснователен предявеният от А. Г. К. от гр. Бургас против Националния осигурителен институт - гр. София иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в общ размер на 556,15 лева, представляващи неправомерно удържани суми от банковите сметки на ищеца, както следва: на 12.09.2022 г. - сума в размер на 53.87 лв. с преводна такса в размер на 18 лв. и на 07.10.2022 г. сума в размер на 466.28 лв. и преводна такса в размер на 18 лв., причинени в резултат на незаконен административен акт - решение 1040 - 02 - 114/13.09.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Бургас, с което е потвърдено разпореждане РВ - 3 - 02 - 01181874/17.08.2022 г., на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - Бургас, отменено по съответния ред с влязло в сила съдебно решение, както и законната лихва от момента на удържане на сумите до окончателното им изплащане и го е осъдил да заплати на Националния осигурителен институт - гр. София направените по делото разноски, представляващги възнаграждение на юрисконсулт в размер на 100 лева. За да постанови този резултат съдът е приел, че е доказана първата предпоставка за реализиране на отговорността. Отмененото разпореждане представлява незаконосъобразен акт по смисъла на чл. 203,, ал. 1 от АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и вредите причинени от него, могат да се компенсират по реда на чл. 1 от ЗОДОВ. Съдът е установил, че не е налице втората предпоставка за реализиране на отговорността по ЗОДОВ - ищецът да е претърпял имуществена вреда. С разпореждане ВР - 3 - 02 -01571875/29.03.2024 г. на ръководител контрола по разходите на ДОО е разпоредено възстановяване на сума в размер на 523.25 лв., която е възстановена на 29.03.2024 г. по сметка на ищеца. При това положение съдът не е изследвал въпроса за наличието на причинна връзка между отменения административен акт и евентуалната имуществена вреда. Съдът е приел, че претендираните суми за комисионни на банката за извършени банкови преводи не са разноски по производството. Тези разходи не са присъщи, задължителни за административното производство разходи и следователно не са пряка и непосредствена последица от увреждането. При тези съображения съдът е постановил своето решение. Решението е правилно. С постановения акт, решаващият съд правилно и точно е изложил фактическата обстановка, като подробно е анализирал и обсъдил всички представени по делото доказателства. На база изяснената фактическа обстановка и относимата правна уредба са изложени обосновани правни изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани след анализ на възприетите факти. Изводите на съда са ясни, последователни и се базират на подробен анализ на доказателствения материал, поради което съдебното решение е обосновано. Настоящата инстанция споделя изложените в обстоятелствената част на обжалваното решение мотиви поради което не е необходимо да се преповтарят. Във фактическия състав на отговорността на държавата и общините за дейността на администрацията се включват следните елементи: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административната дейност, отменени по съответния ред; 2. вреда от такъв административен акт; 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно теорията и съдебната практика, "пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинноследствена връзка, която съществува между тях. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт, и ако административният орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Безспорно в случаяе установено единствено отменен административен акт. Претендираните суми са възстановени на А. Г. К. с разпореждане ВР - 3 - 02 -01571875/29.03.2024 г. на ръководител контрола по разходите на ДОО, а претендираните суми за комисионни на банката за извършени банкови преводи не са разноски по производството. По изложените съображения при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този краен извод в полза на Национален осигурителен институт - гр. София следва да бъдат присъдени направените по делото разноски пред касационната инстанция, представляващи възнаграждение за юрисконсулт, в размер на 200.00 лева. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховния административен съд, трето отделение