Решение № 8002 от 17.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3926/2009 г.

Решение № 8002 от 17.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3926/2009 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК . Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Анна Сиберова - процесуален представител на РДНСК София срещу решение № 535 от 10.06.2008 г. по адм. дело № 4292/2007 г. на Административен съд - София-град, като са изложени доводи за неговата необоснованост и незаконосъобразност. Ответницата по касационната жалба Жасмина Анчева изразява становище за неоснователността й. Ответникът по касационната жалба Валентин Маринов изразява становище за основателността й. Останалите ответници по касационната жалба не са изразили становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна. Върховният административен съд, второ отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна заповед № ДК-04-78 от 07.08.2007 г. на Началника на СРДНСК, с която е оставено в сила разрешение за строеж № 71 от 06.06.2007 г. на главния архитект на район Средец, с което се разрешава на Валентин Маринов и Лидия Ненова да извършат доброволна делба на апартамента им на ул. "Хан Крум" № 21. Производството по делото пред Административен съд - София-град е образувано по жалба на Жасмина Анчева, Ружа Кънчева и Татяна Лихарска - Велкова против заповед № ДК-04-78 от 07.08.2007 г. на Началника на Столична РДНСК. Страни в производството по чл. 216, ал. 6 във вр. с чл. 215 ЗУТ са началникът на съответната РДНСК, жалбоподателите срещу актовете по чл. 216, ал. 1 и адресатите на тези актове, чийто интереси могат да бъдат засегнати от евентуалната им отмяна. Съдебното оспорване на административните актове е средство за решаване на спорове между граждани и организации от една страна и администрацията от друга, а не между държавни органи в това им качество - чл. 120 от Конституцията на РБ, чл. 147 АПК . Общината, в случая незаконосъобразно е конституирана като страна по делото. Тя не може да участва в него нито самостоятелно, нито по реда на чл. 215, ал. 4 ЗУТ като юридическо лице на органа, издала обжалвания пред началника на РДНСК акт по чл. 216, ал. 1 ЗУТ . Решението на административния съд е недопустимо в частта, постановено по отношение на общината и следва да бъде обезсилено в тази част - чл. 221, ал. 3 във вр. с чл. 218, ал. 2 АПК. В останалата част решението следва да бъде оставено в сила по следните съображения: За да постанови съдебния си акт, съдът е изложил доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, с който е оставено в сила разрешението за строеж на главния архитект. Изложени са мотиви, че последното е издадено в противоречие с изискванията на чл. 148, ал. 2 от ЗУТ, според който разрешение за строеж се издава от главния архитект на общината, а за градовете с районно деление - по решение на общинския съвет - от главния архитект на района. Тъй като разрешението за строеж е подписано със запетайка, липсват данни за длъжностните качества на лицето, от името на което е издадено разрешението за строеж. В тежест на административния орган, издал оспорения акт е да докаже обстоятелството за компетентността на органа издал обжалваното пред него разрешение за строеж, но това обстоятелство не е доказано. Въпреки, че по този въпрос съдът е изложил обосновани мотиви в обжалваното решение, в касационната жалба не е изразено становище по този въпрос. Установената от съда некомпетентност на органа, издал разрешението за строеж, което е оставено в сила от началника на РДНСК, води до незаконосъобразност на оспорения административен акт, за което от съда са изложени обосновани мотиви. Само на посоченото основание, без да е необходимо обсъждането на останалите основания в жалбата до първоинстанционния съд и изложени мотиви в тази връзка за други нарушения на ЗУТ , следва извода, че последната е незаконосъобразна, както правилно е приел съдът. Изводът на съда не е опроверган пред настоящата инстанция, поради което обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила по отношение на страните по делото, с изключение на Столична община, по отношение на която обжалваното решение е недопустимо. Воден от изложеното, Върховният административен съд, второ отделение на основание чл. 221, ал. 2 от АПК