Решение № 3840 от 10.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11106/2024 г.

Производство по чл. 208 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационни жалби на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), подадена чрез юрк. Бакалова и на Джей Ди Експрес ЕООД, подадена чрез адв. Балкански, против решение 16205 без дата по адм. дело 129/2022 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), съответно в частта, с която по жалба на дружеството е отменен Ревизионен акт (РА) Р-22220620005716-091-001/26.07.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с Решение 1685/29.10.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП - София в частта, в която не е признато право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 26 279 лв., от които: 429 лв. по фактура 430 от 12.01.2015 г. от БИЛД СЪПОРТ ЕООД; 625 лв. по фактура 295 от 08.01.2015 г. от ЕМ ЕЙ ВИ 75 ЕООД, 6 695 лв., по фактурите от СИ ВИ ЕКСПЕРТ ЕООД, 2 000 лв. по фактурите от АЛМА - БИ 83 ЕООД, 2 710 лв. по фактурите от М СТИЛ ФРИЙД ЕООД, 1 552 лв. по фактурите от ДЕМЕТРА СТРОЙ - 2006 ЕООД, 4 468 лв. по фактурите от СЕНТОПАП 89 ЕООД, 3 955 лв. по фактурите от М. ЦВЕТАНОВ 84 ЕООД, 3 435 лв. по фактурите от НИКОЛОВ ГРУП ЕООД и 410 лв. по фактура 224 от 26.08.2019 г. от АКВАПРО ЛОГИСТИК ЕООД и съответните лихви в размер на 12 291.51 лв., както и в частта, в която по фактура 430 от 12.01.2015 г. от БИЛД СЪПОРТ ЕООД; 625 лв. по фактура 295 от 08.01.2015 г. от ЕМ ЕЙ ВИ 75 ЕООД, 6 695 лв.,по фактурите от СИ ВИ ЕКСПЕРТ ЕООД, 2 000 лв. по фактурите от АПМА - БИ 83 ЕООД, 2 710 лв. по фактурите от М СТИЛ ФРИЙД ЕООД, 1 552 лв. по фактурите от ДЕМЕТРА СТРОЙ - 2006 ЕООД, 4 468 лв. по фактурите от СЕНТОПАЛ 89 ЕООД, 3 955 лв. по фактурите от М. ЦВЕТАНОВ 84 ЕООД, 3 435 лв. по фактурите от НИКОЛОВ ГРУП ЕООД и 410 лв. по фактура 224/26.08.2019 г. от АКВАПРО ЛОГИСТИК ЕООД не са признати за данъчни цели разходи, увеличен е финансовият резултат със сумата на тези разходи и определени съответно на това увеличение допълнително корпоративен данък за съответната година и лихви, и в тази, с която е отхвърлена е жалбата на Джей Ди Експрес ЕООД в останалата обжалвана част; НАП е осъдена да заплати на ревизираното лице разноски по делото в размер на 4 149 лв.; Джей Ди Експрес ЕООД е осъдено да плати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 265лв. Джей Ди Експрес ЕООД обжалва първоинстанционното решение, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу РА. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение в тази част е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора е налице противоречие в преценката на първоинстанционния съд, тъй като въз основа на едни и същи доказателства е приел, че част от услугите ( например тези на Билд Съпорт ЕООД )са реални, а по отношение на други услуги от Ем Ей Ви 75 ЕООД е приел, че не са реални. Твърди, че 6 години след извършване на ремонтните дейности, вещото лице няма как да даде категоричен отговор за извършването на ремонтните дейности. Счита за неправилен изводът на съда, че не са конкретизирани доставките от Фога Груп ЕООД. В последното съдебно заседание са представени идейни проекти от Аква Про Логистик ЕООД и Фога Груп ЕООД. Твърди, че съдът не е разгледал подробно предстравените му проекти. По делото са налични двустранно подписани протоколи. Фактурираните количества от двамата доставчика съвпадат, тъй като дейностите са извършени в две еднакви помещения, които са разположени едно над друго. Ревизираното лице не разполага с друг обект освен този находящ се в гр. София, бул. Черни връх 154, съгласно договор за наем от 01.02.2019 г. сключен с Еконт Експрес ЕООД. В частта по ЗКПО счита за неправилни изводите на съда, че разходите не са документално обосновани. Твърди, че в случая е налице документална обоснованост по смисъла на счетоводното и данъчно законодателство. Според касатора чл. 26, т. 2 ЗКПО е неприложим и извършеното преобразуване на резултата на дружеството за 2019 г. е незаконосъобразно. Счита, че в случая неправилно е приложена и разпоредбата на чл. 78 ЗКПО. Позовава се на решение 7202 от 08.06.2017 г. на ВАС, според което само цитирането на разпоредбата не е достатъчно. Иска се отмяна на съдебното решение в посочената част и постановяване на ново, с което да се отмени РА в посочената част, както и присъждане на разноски за двете съдебни иистанции, съобразно представен списък (л. 43) и доказателства за платен адвокатски хонорар в размер на 3 300 лв. и държавна такса в размер на 137 лв. Ответникът по тази касационна жалба директорът на Дирекция ОДОП София, чрез процесуален представител в съдебно заседание я оспорва. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Директорът на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП обжалва първоинстанционното решение в частта, в която РА е отменен. Касаторът твърди, че съдебното решение в отменителната част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Според този касатор, първоинстанционният съд неправилно е приел, че доставките по процесните фактури са реални, тъй като по делото са представени приемо-предавателни протоколи (ППП). Съдът не е анализирал документите по преписката и установените факти в тяхната взаимовръзка. Твърди, че доставчиците не са разполагали с квалифициран персонал за извършване на услугите. Според касатора фактурите не съответстват на чл. 114, ал. 1 ЗДДС, тъй като в тях не е посочено количество и вид на услугата, поради което твърди, че същите са непълни. Твърди, че в представените договори не е посочен обект, в който ще се извършват дейностите, нито са договорени условията за калкулиране на цени на услугите. В ППП не е посочено място на предаване на резултата от услугите. В случая не е доказана необходимостта на дружеството да ползва външни доставчици, тъй като ревизираното лице е разполагало с необходимата кадрова обезпеченост само да извърши услугите. Според касатора тези факти са от значение и в частта по ЗКПО. Разходите, във връзка с процесните фактури не са документално обосновани и не следва да се признават за данъчни цели. Заключението по ССЕ не дава нова информация относно спорните въпроси, а поставя акцент върху представените ППП. Във връзка с ползването на мотокар за извършване на част от услугите, не е доказано, че доставчицитре са разполагали с такъв. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на друго по същество на спора, с което жалбата против тази част на РА да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер на 10 958.99 лв., съобразно представен списък (л. 42) и разноски за платена държавна такса в размер на 459.95 лв. Ответникът по тази касационна жалба Джей Ди Експрес ЕООД, чрез адв.Димитров, я оспорва. Иска оставяне в сила на решението в тази част. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура на Република България дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите процесуално допустими като подадени от легитимирани страни против подлежащ на оспорване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 211 АПК, а по съществото им съобрази следното: За да постанови решението си административният съд е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентни органи по приходите, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. По делото е установено, че през ревизираните периоди Джей Ди Експрес ЕООД е извършвало куриерски услуги, пощенски услуги по договор за търговско посредничество от 20.10.2014 г., сключен с ЕКОНТ ЕКСПРЕС ООД. Дейността се е осъществява в обект на адрес: гр. София, бул. Черни връх 154, стопанисван по силата на Договор за наем от 01.02.2019 г., сключен с ЕКОНТ ЕКСПРЕС ООД. По ЗДДС: С процесния РА на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 34 006.42 лв. за данъчните периоди от м. 01.2015 г. до м. 08.2015 г., от м. 10.2015 г. до м. 04.2017 г., м. 01.2018 г., м. 06.2019 г., м. 08.2019 г. и м. 11.2019 г. по фактури издадени от БИЛД СЪПОРТ ЕООД, ЕМ ЕЙ ВИ 75 ЕООД, СИ ВИ ЕКСПЕРТ ЕООД, АЛМА - БИ 83 ЕООД, М СТИЛ ФРИЙД ЕООД, ДЕМЕТРА СТРОЙ - 2006 ЕООД, СЕНТОПАЛ 89 ЕООД, М. ЦВЕТАНОВ 84 ЕООД, НИКОЛОВ ГРУП ЕООД, АКВАПРО ЛОГИСТИК ЕООД, ФОГА ГРУП ЕООД и ЕКОНТ ЕКСПРЕС ООД. Във връзка с отказаното право на данъчен кредит са начислени лихви за забава общо в размер на 15 963.53 лв. Към всички процесни фактури има касови бонове, които са осчетоводени като платени в брой. Представени са ППП към всяка фактура. Налице е съответствие на документираните във фактурите стопански операции с извършеното счетоводно отразяване. Доставките са свързани с извършваната основна икономическа дейност от жалбоподателя, тъй като се отнасят до експлоатация на офис на ЕКОНТ, с изключение на доставките на строителни материали, извършване на ремонтни дейност на помещение, изготвяне на интериорен дизайн за помещение, като това са фактурите от АКВА ПРО ЛОГИСТИК ЕООД и ФОГА ГРУП ЕООД. По ЗКПО: В резултат на извършено увеличение на счетоводния финансов резултат на дружеството със стойността по фактурите, приети за неотразяващи реални доставки, на основание чл. 26, т. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2019 г. е установен корпоративен данък за довнасяне общо в размер на 17 557.53 лв. и лихви в размер на 7 019.87 лв. Пред първоинстанционният съд е прието заключение по основна и допълнителна ССЕ и СТЕ. Съдът ги е кредитирал като обосновани и кореспондиращи на събраните по делото доказателства. По ЗДДС: Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, във връзка с издадената фактура от БИЛД СЪПОРТ ЕООД, с предмет на доставка услуга по ремонтни работи съгласно работна карта и представената по време на ревизията работна материална карта и е обсъдил заключението на вещото лице по ССЕ, като е приел, че работната карта е подписана и подпечатана от двете страни по доставката и е документирано приемането на резултата от процесната услуга. Направен е извод, че доказването на наличието на материали при доставчика и негова обезпеченост, не е от решаващо значение за признаване правото на приспадане на данъчен кредит за получателя, който е доказал, че е получил услугата, оформяйки работната карта двустранно с доставчика. Въз основа на тези съображения съдът е приел, че доставката е реална и е отменил РА в тази част. По отношение на издадените фактури от ЕМ ЕЙ ВИ 75 ЕООД, АЛМА - БИ 83 ЕООД, СИ ВИ ЕКСПЕРТ ЕООД, М СТИЛ ФРИЙД ЕООД, ДЕМЕТРА СТРОЙ - 2006 ЕООД, СЕНТОПАЛ 89 ЕООД, М. ЦВЕТАНОВ 84 ЕООД, НИКОЛОВ ГРУП ЕООД, с предмет на доставка подреждане, пакетиране и сортиране , услуги с мотокар, товаро-разтоварни (ръчно) и подреждане , услуги по договор и протокол (подреждане, разопаковане и опаковане на пратки, лепене на обозначителни знаци и етикети), почистване и подреждане на складова база, както и товаро-разтоварни работи , съдът е приел, че незаконосъобразно е отказано право на данъчен кредит по тези доставки. По време на ревизията са представени процесните фактури, осчетоводени от ревизираното лице, с приложени към тях договори и ППП за услугите. Протоколите са оформени с подписи на двете страни по доставката, а наличието на персонал при ревизираното лице не означава, че е изключена възможността му негова преценка да ползва услуги на подизпълнители. Съдът е приел, че от събраните по делото доказателства се установява и реалност на доставките по фактура 224 от 26.08.2019 г., ДДС - 410 лв., с предмет изготвяне на интериорен дизайн на офис - гр. София, Кръстова вада, ет. 1., издадена от АКВАПРО ЛОГИСТИК ЕООД. Според съда фактурата е конкретна като предмет и обект, за който е извършена и по време на ревизията и пред съда е приложен проектът, който доказва крайният резултат по доставката. По изложените съображения, съдът е отменил РА в горепосочените части. Съдът е приел, че от представените по делото доказателства не се доказва реалност на доставките във връзка с издадените две фактури от ЕМ ЕЙ ВИ 75 ЕООД, с предмет транспортни услуги , тъй като са представени единствено заявки. Договори за транспорт и доказателства за извършване на транспорта не са представени, което съчетано с липсата на обезпеченост от доставчика в съвкупност води до извод за законосъобразно отказано право на данъчен кредит по тези фактури. РА е приет за законосъобразен и по отношение на отказаното право на данъчен кредит за м. 08.2019 г. - общо 2 998.32 лв. по фактура 227 от 27.08.2019 г., ДДС - 1 151.67 лв., с предмет ремонтни дейности, къртене, чистене, полагане на замазка и подови настилки, шпакповане и боядисване, и монтаж на мебели и фактура 221 от 24.08.2019 г., ДДС - 1 436.65 лв., с предмет гранитогрес, лепило, замазка, осветителни тела, кабели, санитария, офис шкафове, интериорна боя, лайсни и др. , издадени от АКВАПРО ЛОГИСТИК ЕООД. Съдът е приел, че не са представени доказателства за придобиване на материалите, които са били необходими във връзка с доставките от АКВАПРО ЛОГИСТИК ЕООД (гранитогрес, лепило, замазка, осветителни тела, кабели, санитария, офис шкафове, интериорна боя, лайсни и др.), а от заключението на вещото лице по СТЕ се установява, че във фактурите и протоколите към тях няма данни за обекта, за който се отнасят и не е представен договор за доставка. Вещото лице не е дало категоричен отговор, а е отбелязало, че има припокриване на едни и същи материали с тези по фактури от ФОГА ГРУП , фактурираните гранитогрес и подова настилка и лепила са повече от вложените в обекта, който сочи задълженото лице. Направен е извод, че наличните данни са непълни - няма подробно описание на вида материали, марката и количеството. За фактура 227 от 27.08.2019 г. няма описани количества на СМР, както и в протокола е упоменат единствено видът на доставките. Според съда във връзлка с тези доставки не е установено по безспорен начин, че доставките са свързани с дейността на ревизираното лице, което съчетано с недоказване материалите при доставчика, прави обоснован отказа на данъчен кредит по тях. За неоснователна е приета и жалбата на ревизираното лице във връзка с отказания данъчен кредит общо в размер на 3 000 лв. по фактура 243 от 11.11.2019 г., ДДС 542 лв., фактура 238 от 08.11.2019 г., ДДС 865.60 лв. и фактура 243 от 11.11.2019 г., ДДС 542 лв., издадени от ФОГА ГРУП ЕООД, с предмет ремонтни дейности на офис Кръстова Вода и фактура 240 от 09.11.2019 г., ДДС 360 лв., с предмет различни строителни материали , проектиране и ремонтни дейности . За да приеме, че доставките не са реални съдът е приел, че не са представени доказателства за придобиване на материалите, които са били необходими във връзка с доставките от ФОГА ГРУП ЕООД (подова настилка, лепило, замазка, осветителни елементи, санитарен възел, шкафове, стелажи, боя, мазилка). В СТЕ вещото лице е посочило, че във фактурите и протоколите към тях няма данни за обекта, за който се отнасят и не е представен договор за доставка на материали и пътни листи за превоз на материалите, във фактурите, които са със СМР не са посочени количества и единична цена, дадена крайна обща стойност, също няма посочен обект на който са изпълнени описаните СМР, не е представен и договор за СМР, във фактурата за изготвяне на проект на помещение няма посочен конкретен обект, единствено във фактура 243/11.11.2019г. е посочено, че СМР се отнасят за офис Кръстова вада , без конкретен административен адрес, не е представен договор между жалбоподателя и доставчика. Направен е извод, че липсва конкретизация в предмета - нито обект, за който се отнасят, нито описание на видовете материали, марка и количество, както и количества на СМР, не установяват по безспорен начин доставки, които да се свържат с конкретен обект на ревизираното лице и това е съчетано с недоказване материалите при доставчика. По отношение на фактурата за проект и впоследствие представен такъв за обект Черни връх 154, е взето в предвид, че проект за този обект е изготвен и от доставчика АКВА ПРО ЛОГИСТИК ЕООД. За данъчен период м. 01.2018 г. е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 4.10 лв. по фактура 7002017371 от 29.11.2017 г., издадена от ЕКОНТ ЕКСПРЕС ООД за която е установено, че е отразена в дневниците за покупки на жалбоподателя и за м. 11.2017 г., т.е. по един и същи документ е ползван данъчен кредит в двоен размер. За м. 06.2019 г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 30 лв. по издадена от ЕКОНТ ЕКСПРЕС ООД фактура 7000196980 от 15.05.2018 г., за отразяването на която не е спазен срокът по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС. Първоинстанционният съд е посочил, че дружеството не е изложило конкретни съображения по отказания кредит по тези фактури. Съдът е приел, че по фактурите, издадени от ЕКОНТ ЕКСПРЕС ООД, органите по приходите правлино са отказали на ревизираното лице правото на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 34.10 лв., тъй като по едната фактура дружеството е упражнило два пъти право на данъчен кредит в размер на 4.10 лв., а по другата фактура не е спазен срокът по чл. 72, ал. 1 ЗДДС. По ЗКПО: Съдът е споделил аргументите на решаващия орган, че органите по приходите правилно са увеличили счетоводния финансов резултат на дружеството на основание чл. 78 от ЗКПО със сумата в размер на 2 583.39 лв. От фактическа страна при ревизията е установено, че споменатият от ревизираното лице автомобил Ситроен Джъмпер е продаден през 2019 г. на стойност 12 400 лв., като продажбата е документирана с фактура 63 от 14.10.2019 г., издадена от СИГМАМЕТ ЕООД. Видно от представената оборотна ведомост за 2019 г., дружеството е декларирало приходи от продажби на дълготрайни активи в размер на 12 400 лв., осчетоводени по сметка 705. В същото време, в отчета за приходите и разходите дружеството е декларирало приходи от продажба на дълготрайни активи в размер на 10 000 лв., което е по-малко от действително реализираните приходи. Направен е извод, че ревизираното лице е намалило приходите от продажбата на автомобила с ненабраната амортизация в размер на 2 583.39 лв., което е неправилно и по този начин е намалило общия размер на приходите за 2019 г. При това положение съдът е приел, че извършеното на основание чл. 78 от ЗКПО увеличение на счетоводния финансов резултат със сумата в размер на 2 583.39 лв. се явява правилно. Първоинстанционният съд е приел за незаконосъобразно увеличението на финансовия резултат на основание чл. 26, т.2 от ЗКПО със сумата на непризнатите за данъчни цели разходи по: фактура 430 от 12.01.2015 г., издадена от БИЛД СЪПОРТ ЕООД; фактура 295 от 08.01.2015 г. от ЕМ ЕЙ ВИ 75 ЕООД, фактурите от СИ ВИ ЕКСПЕРТ ЕООД, по фактурите от АПМА - БИ 83 ЕООД, фактурите от М СТИЛ ФРИЙД ЕООД, фактурите от ДЕМЕТРА СТРОЙ - 2006 ЕООД, фактурите от СЕНТОПАП 89 ЕООД, по фактурите от М. ЦВЕТАНОВ 84 ЕООД, фактурите от НИКОЛОВ ГРУП ЕООД и фактура 224/26.08.2019 г. от АКВАПРО ЛОГИСТИК ЕООД и съответната на това увеличение част от определения корпоративен данък за съответната година и лихви, поради това, че тези доставки са реални и е налице документална обоснованост във връзка с тези доставки. За останалата част непризнати разходи и съответни увеличение на финансовия резултат и определяне на корпоративен данък и лихви РА е приет за законосъобразен и жалбата е отхвърлена, поради недоказана реалността на доставките. По изложените в частта по ЗДДС мотиви съдът е приел, че в случая съставените фактури, по които дружеството претендира да е извършило разходи, не отразяват реални стопански операции, поради което и съответно разходите не са документално обосновани. Според разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон, а съгласно чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗКПО, когато разход не е признат за данъчни цели. Съдът е намерил, че корекцията на задълженията по ЗКПО е законосъобразна, освен за фактурите по които е установено, че доставките са реални. По касационната жалба на Джей Ди Експрес ЕООД: Касаторът обжалва решението в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу РА. Решението в тази част е правилно. Неоснователни са оплакванията на касатора, че при наличието на едни и същи представени доказателства съдът е приел, че част от доставките са реални, а останалите са нереални. Съдът поотн.делно е обсъдил всяка от фактурите, с придружаващите я документи и е извел убедителни и обосновани фактически изводи, защо приема, че доставките, във връзка с които РА е потвърден не са реални, като е изложил конкретни мотиви във връзка с всяка доставка. Съдът обосновано е приел, че от представените по делото доказателства не се доказва реалност на доставките във връзка с издадените две фактури от ЕМ ЕЙ ВИ 75 ЕООД, с предмет транспортни услуги . По делото са представени само заявки. Не са представени никакви доказателства за реалното извършване на транспорта, което съчетано с липсата на обезпеченост от доставчика правилно е прието от съда, че обосновава извод за нереалност на доставките. Настоящият състав напълно споделя извода на съда, че от представените доказателства не се доказва реалност на доставките по фактура 227 от 27.08.2019 г., с предмет ремонтни дейности, къртене, чистене, полагане на замазка и подови настилки, шпакповане и боядисване, и монтаж на мебели и фактура 221 от 24.08.2019 г., с предмет гранитогрес, лепило, замазка, осветителни тела, кабели, санитария, офис шкафове, интериорна боя, лайсни и др. , издадени от АКВАПРО ЛОГИСТИК ЕООД, както и по фактура 243 от 11.11.2019 г., фактура 238 от 08.11.2019 г., фактура 240 от 09.11.2019 г. и фактура 243 от 11.11.2019 г., издадени от ФОГА ГРУП ЕООД, с предмет ремонтни дейности на офис Кръстова Вода , различни строителни материали и проектиране и ремонтни дейности . Първоинстанционният съд обосновано е приел, че не са представени доказателства за придобиване на материалите, които са били необходими във връзка с доставките от двамата доставчика, а от заключението на вещото лице по СТЕ се установява, че във фактурите и протоколите към тях няма данни за обекта, за който се отнасят извършените СМР. От заключението на вещото лице се установява, че фактурираните материали от двамата доставчици надхвърлят вложените в обекта. По отношение на извършените СМР са представени протоколи, но в тях липсват количества и конкретизация на извършените услуги. По делото не са представени количествено-стойностни протоколи или актове обр. 19 въз основа на които да може да се установи някаква конкретика във връзка с процесните услуги. Правилно е прието от административния съд, че РА е законосъобразен и по отношение на отказаното право на данъчен кредит по две фактури, издадени от ЕКОНТ ЕКСПРЕС ООД, в общ размер на 34.10 лв., тъй като по едната фактура дружеството е упражнило два пъти право на данъчен кредит в размер на 4.10 лв., а по другата фактура не е спазен срокът по чл. 72, ал. 1 ЗДДС. В касационната жалба не са наведени никакви оплаквания в тази насока. Правилни са и изводите на административния съд във връзка с потвърдените установени задължения за корпоративен данък. Правилно е извършеното увеличение на счетоводния финансов резултат на дружеството на основание чл. 78 от ЗКПО със сумата в размер на 2 583.39 лв. Дружеството е декларирало приходи от продажба на дълготрайни активи в размер на 10 000 лв., което е по-малко от действително реализираните приходи. В случая ревизираното лице е намалило приходите от продажбата на автомобила с ненабраната амортизация в размер на 2 583.39 лв., което е неправилно и по този начин е намалило общия размер на приходите за 2019 г. Съдът правилно е приел, че разходите, във връзка с нереалните доставки от горепосочените доставчици не са документално обосновани. Фактурите, по които дружеството претендира да е извършило разходи, не отразяват реални стопански операции, поради което и съответно разходите не са документално обосновани. Според разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Като е отхвърлил жалбата на ревизираното лице по отношение на посочените доставчици, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила в тази му част. По касационната жалба на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП: Решението в частта, с която жалбата на дружеството е уважена и е отменен процесния ревизионен акт е правилно постановено. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, разпределил е правилно доказателствената тежест в процеса, отделил е спорните фактически и правни въпроси и обосновано е приел, че ревизионният акт в тази част е незаконосъобразен. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 ЗДДС обуславя възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, включва и установяването на реалното извършване на съответните доставки. Съвкупният анализ на представените доказателства пред органите по приходите и в хода на съдебното производство обосновава извод за реалност на доставките и за наличие на предпоставките за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите на БИЛД СЪПОРТ ЕООД, ЕМ ЕЙ ВИ 75 ЕООД, АЛМА - БИ 83 ЕООД, СИ ВИ ЕКСПЕРТ ЕООД, М СТИЛ ФРИЙД ЕООД, ДЕМЕТРА СТРОЙ - 2006 ЕООД, СЕНТОПАЛ 89 ЕООД, М. ЦВЕТАНОВ 84 ЕООД, НИКОЛОВ ГРУП ЕООД, с предмет на доставка ремонтни услуги , подреждане, пакетиране и сортиране , услуги с мотокар, товаро-разтоварни (ръчно) и подреждане , услуги по договор и протокол (подреждане, разопаковане и опаковане на пратки, лепене на обозначителни знаци и етикети), почистване и подреждане на складова база, както и товаро-разтоварни работи . От първоинстанционният съд е установено, че още в хода на ревизионното производство са представени освен спорните фактури, ППП, договори и ремонтна карта. Тези документи съдържат необходимата конкретика относно вид, количество, единична цена, обект, дата на извършване на услугите. Налице е обвързаност между предмета на фактурите и предмета на приемо-предавателните протоколи към тях. При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, определящ за преценката дали една услуга е действително осъществена е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства. Такъв анализ е извършен в атакуваното съдебно решение. Споделя се извода на съда, че са налице доказателства във връзка с извършването на доставките. Според тълкуването на Директивата за ДДС, съдържащо се в решение от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, ако поради нередности, извършени от издателя на фактурата или от доставчиците нагоре по веригата и посочени като основание за правото на приспадане, се приеме, че сделката не е действително извършена, трябва да се установи, въз основа на обективни данни и без да се изисква от получателя на фактурата да извършва проверки, каквито не е длъжен да прави - че получателят на фактурата е знаел или трябвало да знае, че сделката е част от измама с ДДС. В конкретния случай от приходните органи не са наведени твърдения и не са ангажирани доказателства за наличие на данъчна измама, осъществена между страните по описаните по-горе доставки. На следващо място, неоснователни са възраженията, свързани с кадровата обезпеченост на доставчиците. Както е приемал и друг път ВАС в своята практика, единствено липсата на доказателства кадрова обезпеченост не обосновава, сам по себе си, извод за недоказана реалност на доставката. Реалността на доставката е фактически въпрос. Лицето, което иска да си приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. В цитираното Решение на СЕС по дело С-154/20, т.33 ясно е казано, че данъчната администрация не може да сведе проверката единствено до самата фактура. Тя трябва да вземе предвид и допълнителната информация, предоставена от данъчнозадълженото лице. От друга страна, именно данъчнозадълженото лице, което иска приспадането на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Следователно данъчните органи могат да изискат от самото данъчнозадължено лице доказателствата, които считат за необходими, за да преценят дали следва да се допусне исканото приспадане (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20, EU:C:2021:910, т. 38 и цитираната съдебна практика) . Това е проявление на общото доказателствено правило, че всеки е длъжен да докаже фактите, от осъществяването на които черпи изгодни правни последици. Националната юрисдикция, в съответствие с националните правила на доказване трябва да направи глобална преценка на фактите, за да прецени налице ли са основания за признаване на претендираното право на приспадане. (вж Решение на СЕС от 18 юли 2013г. по дело С-78/12, Евита К, ECLI:EU:C:2013:486., т.37). Съгласно цитираното по-горе Решение на СЕС по дело С-154/20, Директивата за ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че упражняването на правото на приспадане на начисления данък върху добавената стойност (ДДС) трябва да бъде отказано, без да е необходимо данъчната администрация да доказва, че данъчнозадълженото лице е извършило измама с ДДС или че е знаело или е трябвало да знае, че сделката, на която се основава правото на приспадане, е част от такава измама, когато, в случай че действителният доставчик на съответните стоки или услуги не е известен, това данъчнозадължено лице не е доказало, че този доставчик е имал качеството данъчнозадължено лице , ако с оглед на фактическите обстоятелства и на информацията, предоставена от посоченото данъчнозадължено лице, липсват необходимите данни, за да се провери, че действителният доставчик е имал такова качество. Неоснователни са касационните оплаквания за необосновани фактически изводи за реалност на процесните доставки. Обосновано съдът е приел, че след като и със счетоводната експертиза са установени конкретно вложените резервни части и консумативи по извършване на ремонтните услуги на Билд Съпорт ЕООД по работна карта, подписана от двете страни по сделката, обстоятелството откъде доставчикът се е снабдил с материалите за ремонта не е решаващо за признаването на правото на приспадане по платената фактура. Обосновано съдът е приел и че нарушаването на общите условия на Еконт експрес ООД от страна на ревизираното лице, негов търговски представител, не е относимо към претендираното право на приспадане и правилно е отменен РА относно отказа по фактура 295/08.01.2015г. на Ем Ей Ви 75 ЕООД. В съгласие с материалния закон и обосновано съдът е признал право на приспадане по фактурите на Си Ви Експерт ЕООД, щом е установено предаването на резултата от извършените услуги с двустранно подписан документ между страните по доставките. Аналогично, споделят се мотивите на първоинстанционния съд, че при доказано предаване на резултата на услугите, приходните органи е следвало да установят липсата на необходимост от наемане на външен доставчик за извършване на услугите на Алма-Би 83 ЕООД, М Стил Фрийд ЕООД, Деметра Строй- 2006 ЕООД и Сентопал 89 ЕООД, които могат да се извършат със собствен на РЛ персонал. Незаконосъобразно е отказано приспадане по фактурите на М. Цветанов 84 ЕООД само поради недоказване доставчикът да има назначени на трудов договор лица и по фактура 224 от 26.08.2019г. от Аквапро Логистик ЕООД. Решението е правилно и в частта, с която първоинстанционният съд е приел за незаконосъобразно увеличението на финансовия резултат на основание чл. 26, т.2 от ЗКПО със сумата на непризнатите за данъчни цели разходи по фактурите, по които незаконосъбразно е отказано правото на приспадане и част от определения корпоративен данък за съответните години и лихви, поради това, че тези доставки са реални и е налице документална обоснованост за тях. Предвид всичко изложено, първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационните жалби и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на ревизираното лице като ответник по касационната жалба на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП следва да му се присъдят разноски в размер на 2 650.76 лв., а на НАП като ответник по касационната жалба на ревизираното лице се дължат разноски в размер на 2 265 лв. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение