Решение № 3759 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13304/2009 г.

Решение № 3759 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13304/2009 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Пери България" ЕООД, гр. София срещу решение № 57 от 7.04.2009 г. по адм. дело № 3726/2005 г. на Софийски градски съд, административно отделение, III-ж състав, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност. От процесуалния представител на ответника по касационната жалба "Летище София" ЕАД е изразено становище за неоснователността й. От останалите ответници по касационната жалба не е изразено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователността на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Софийски градски съд е отхвърлена като неоснователна жалбата на "Пери България" ЕООД, гр. София против заповед № ДК-04-40 от 23.03.2005 г. на началника на столична РДНСК, с която са отменени одобрените от главния архитект на Район "Кремиковци" към Столична община одобрените на 2.06.2004 г. проекти и издадено разрешение за строеж № 1 от 2.06.2004 г. на фирма "Пери България" ЕООД на "Пътни работи и вертикална планировка-етап II" към обект складова база в УПИ I-344, нов кв. 2а по плана на гр. Софи я, м."Летищен комплекс". Настоящата инстанция намира за недопустимо решението в частта му, в която е постановено същото по отношение на Столична община, поради което в тази част решението следва да се обезсили. В тази връзка следва да се има предвид следното: Субекти в правоотношението по настоящото административно производство са органа издал акта - началника на Столична РДНСК и юридическото лице, спрямо което е отменено разрешението за строеж на главния архитект на общината. Съдебното обжалване е средство за решаване на спорове между гражданите и юридическите лица от една страна, и администрацията от друга, а не между държавни органи в това им качество - чл. 120 КРБ, поради което общината не би могла както да обжалва административния акт, така и да участва като заинтересувано лице по делото. Решението в останалата част е правилно и следва да бъде оставено в сила. За да постанови съдебния си акт съдът правилно е приел, че в случая при издаването на разрешение за строеж № 1 от 2.06.2004 г. на главния архитект на СО район "Кремиковци" не са спазени специалните изисквания на 46, ал. 3, изречение второ във връзка с чл. 47 от Закона за гражданското въздухоплаване /ЗГВ/, като за тези нарушения в оспорената заповед се съдържат фактически основания. По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, като заключението на вещото лице не е оспорено от страните и е кредитирано от съда. Установено е, че изложените от административния орган фактически основания, на основание на които е отменено процесното разрешението за строеж, правилно са подведени към посочените от административния орган правни норми на ЗГВ, а заповедта е мотивирана. В противоречие с цитираните в заповедта разпоредби на ЗГВ и при липса на съгласуване с министъра на транспорта и съобщенията е извършено одобряването на инвестиционните проекти. Представените като доказателства по делото писма на Министерството на транспорта и съобщенията са неотносими към разрешение за строеж № 1 от 2.06.2004 г. на Главния архитект на СО р-н "Кремиковци"- за изграждане на пътни работи и вертикална планировка - II-ри етап, както и не са изхождат от министъра, а от служители в министерството. Съдът е обсъдил всички относими за настоящото производство обстоятелства и е наложил извода за законосъобразност на оспорения административен акт, който извод не е опроверган от касатора пред настоящата инстанция. Настоящата контролна инстанция възприема извода на съда за законосъобразност на оспорената заповед, имащ за последица постановяването на правилен съдебен акт. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение на основание чл. 221, ал. 2 от АПК приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, поради което