Решение № 15376 от 15.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8276/2009 г.

Решение № 15376 от 15.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8276/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на началника на Митница Пловдив, подадена чрез процесуалния му представител срещу решение № 637 от 16.05.2009 г. на Административен съд - гр. Пловдив, постановено по адм. д. № 1183 от 2008 г. по описа на същия съд, с което е отменено решение за промяна на митническа стойност № 534 от 14.03.08 г., издадено от началника на Митница Пловдив, потвърдено от директора на РМД - Пловдив с решение № 1-4412-0313 от 24.4.2008 г. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209 т. 3 от АПК. Развива подробни съображения в касационната жалба и представени по делото писмени бележки. Според касатора, по делото е установено, че фактура № 05-11-19-IV от 14.12.2005 г. с предмет "Международен транспорт Дубай-Солун" с прикрепен към нея касов бон е издадена от "БМД" - ЕООД на "ЗИМ" - ЕООД и плащането било извършено от тази фирма. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на "ЗИМ" - ЕООД. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "ЗИМ" - ЕООД - гр. Пловдив оспорва същата в представен по делото писмен отговор чрез процесуалните си представители. Ответникът по касационната жалба - Директор на РМД - Пловдив и заинт. страна - Директор на ТД на НАП - Пловдив - не изразяват становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, след като прецени допустимостта на жалбата и съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество - основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - гр. Пловдив е било решение за промяна на митническа стойност № 534 от 14.3.2008 г., издадено от началника на митница Пловдив, потвърдено от директора на РМД - Пловдив с решение № 1-4412-0313 от 24.04.08 г., с което е променена митническата стойност по ЕАД № 3000/4-69491 от 1.12.2005 г. на осн. чл. 38 ал. 1 т. 5 б. "а" от Закона за митниците (ЗМ) и са определени на "ЗИМ" - ЕООД допълнителни задължения в общ размер 1316 лв., от които мито - 283 лв. и ДДС - 1033 лв., ведно със законната лихва. За да отмени решението на началника на митница Пловдив, административният съд е приел, че между страните не съществува спор, че "ЗИМ" - ЕООД е осъществило внос на стоки от Дубай, описани процесния ЕАД. Спорът бил относно това дали транспортните разходи в случая по настоящето дело Дубай-Солун, установени от митническите органи, следва да се включат в митническата стойност на основание чл. 38 ал. 1 т. 5 б. "а" от ЗМ. Според съда договора, сключен между жалбоподателя и Jericho General Trading co. L. L. C., доставчикът се задължава да осъществи доставката на стоките при условие "DDU - Солун", което означава, че продавачът е длъжен да понесе всички разноски и рискове в уговореното място в местоназначението. Това условие е включено в самата фактура за продажбата на стоките и е посочено от жалбоподателя в ЕАД. Приложените по делото фактури не съдържали подпис на получателя, поради което не отговаря на Закона за счетоводството и според установеното от вещото лице в счетоводството на дружеството-получател тя не е осчетоводена, независимо от направеното плащане. Това било достатъчно основание да се приеме, че не се дължат допълнителните публични задължения поради включване на транспортните разходи. Решението е неправилно. Събраните доказателства по делото не са обсъдени правилно и по надлежен ред, поради което съда е достигнал до изводи, които не са в съответствие с материалния закон. Фактите са изяснени - съгласно сключения между "ЗИМ" - ЕООД и Jericho General Trading co. L. C. на 07.01.2004 г. договор, продавачът е поел задължението да достави на българското дружество детски играчки при условия на доставката - "DDU - Солун", като продавачът е длъжен да понесе всички разноски и рискове в уговореното място в местоназначението. Условието за доставка на стоката в Солун фигурира и в издадените от Jericho General Trading co. L. C. на "ЗИМ" - ЕООД фактура № 05-11-19-IV от 14.12.2005 г. Спорът между страните се свежда до това от кого действително са заплатени транспортните разходи за доставката на играчките, описани в посочената фактура, от Солун до Пловдив. От данните по делото - писмени обяснения на управителя на "БМД" - ЕООД се установява, че преговорите във връзка с транспортирането на стоките както от Дубай до Солун, така и от Солун до Пловдив са водени между "БМД" - ЕООД и "ЗИМ" - ЕООД, като първото дружество е отправило офертите си въз основа на стойността на навлата за отделните контейнери и стойността на фактурите на параходствата. От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че във връзка с транспорта на стоките по процесния ЕАД с контейнер "Българско морско дружество" ЕООД - София е издало на "ЗИМ" ЕООД две фактури - фактура № 05-11-19-IV от 14.12.2005 г. с предмет на доставката "Международен превоз Дубай-Солун" и втора фактура със същата стойност и дата, но с № 05-11-19-V. Стойностите и на двете фактури са отразени в счетоводството на доставчика по сметка 502 "Каса във валута" и по кредита на сметка 703 "Приходи от продажби на услуги". Сумите и по двете фактури са отразени и по сметка 411 "Клиенти" по партидата на "ЗИМ" - ЕООД. Плащанията са извършени в брой и във връзка с тях са издадени приходни касови ордери и фискални бонове. Фактура № 06-02-01/06.02.06 г. с предмет на доставката "Международен превоз Солун-Пловдив" на стойност 620 лв. (също без подпис на получателя) е намерила отражение в счетоводството и на "ЗИМ" - ЕООД и плащането по нея от страна на това дружество не е спорно. Втората фактура не е отразена по неговите счетоводните сметки и регистри. Не може да бъде споделен доводът на административния съд, че липсата на подпис на получателя по спорната фактура, който е задължителен реквизит по чл. 7 от Закона за счетоводството (ЗСч.) и неотразяването на тази фактура в счетоводството на жалбоподателя е достатъчно, за да се приеме, че "ЗИМ" - ЕООД не е получател на доставката, във връзка с която е издадена фактурата и липсва плащане от страна на това дружество. В чл. 7 от Закона за счетоводството не се съдържа изискване за наличието на подпис на получателя във фактурата. Процесната фактура е предствена в оригинал (л. 176). Тя съдържа всички изискуеми съгласно ЗСч. реквизити и към нея има прикрепен фискален бон. Касовата бележка (фискален бон) е хартиен документ, удостоверяващ плащането на цената (стойността) на стоката или услугата. Тя се издава при извършване на плащането. Издаването на фискален бон и приходен касов ордер, както и счетоводното отразяване на извършеното плащане от страна на "ЗИМ" - ЕООД по спорната фактура в счетоводството на "Българско морско дружество" ЕООД - София доказват обстоятелството, че транспортните разходи от Дубай до Солун са заплатени от жалбоподателя. Следва да се вземе предвид също така и фактът, че в хода на съдебното производство "ЗИМ" - ЕООД не представя платежен документ, който да установява плащането на тези транспортни разходи от Jericho General Trading co. L. C. в изпълнение на поетото от това дружество задължение, съгласно договора от 07.01.2004 г. Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ЗМ, митническата стойност на внасяни стоки, определена по този член, е договорната стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, продадени за износ за Република България, коригирана съгласно чл. 38. В случая са налице доказателства относно първото посочено в разпоредбата основание - реално платената. Разсъжденията на съда относно договора биха могли да се възприемат ако бе налице второто основание - сумата да е подлежаща тепърва на плащане. Корекцията по чл. 38, ал. 1 от ЗМ, във връзка с определяне на митническата стойност по чл. 35 се състои в задължението по закон към реално платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки да се прибавят разходите по т. 5 за: а) транспорт на внасяните стоки до входен граничен пункт на Република България. При установено с надлежно издадени първични счетоводни документи реално плащане от страна на дружеството-получател на разходите за транспорт, свързани с транспортиране на стоката до местоназначението й, с тези разходи следва да се коригира договорната стойност, която е декларирана от вносителя. Независимо от договорните уговорки с продавача, при липса на доказателства за това, че разходите за транспорт са платени от продавача, се налага изводът за наличие на установени от митническите органи предпоставки за коригиране на митническата облагаема стойност по реда на чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" ЗМ. Следва да бъдат споделени като правилни изводите на съда относно приложимостта на Регламент (ЕИО) № 2913/92 г., както и че последващият контрол е осъществен по реда, регламентиран в ЗМ, а обжалваното решение е издадено на посочените в него правни основания - чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а", чл. 199, ал. 1, т. 1 и ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 202, ал. 2 и чл. 203, ал. 1 от ЗМ, поради което правото на защита на жалбоподателя не е нарушено. С оглед на изложеното, процесното решение Административен съд - гр. Пловдив, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено като неправилно, поради нарушение на материалния закон и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "ЗИМ" - ЕООД - гр. Пловдив срещу решение за промяна на митническа стойност, издадено от началника на Митница Пловдив. При този изход на делото на касатора и ответник в първоинстанционното производство следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, искането за което е заявено от процесуалния представител на страната своевременно, както и за касационното производство в общ размер на 203, 96 лв. за двете инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение