Решение № 5823 от 14.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6578/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на околната среда и водите чрез пълномощник гл. юрисконсулт Е. Найденова против Решение 1018/01.06.2023 год. постановено по адм. дело 928/2023 год. по описа на Административен съд Пловдив, с което е обявена нищожността на заключение на министъра на околната среда и водите обективирано в писмо с изх. 08-00-741 от 10.08.2021 год., че Решение по оценка на въздействието върху околната среда и водите (ОВОС) 8-6/2013 год. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) Стара Заора е загубило правно действие. Релевираните в касационната жалба възражения за недопустимост и неправилност на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Иска се решението да бъде обезсилено като недопустимо, а при условията на евентуалност да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира присъждане на разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът АС - СТОУНС ООД представлявано от управителите А. Сърбаков и С. Ибрям чрез адв. Н. Митев в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, както и да бъдат присъдени сторените по делото разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение в съответствие с чл.220 от АПК настоящият състав приема от правна страна следното: С обжалвания съдебен акт предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд прогласява за нищожно заключение на Министъра на околната среда и водите обективирано в писмо с изх. 08-00-741 от 10.08.2021 год., че Решение по оценка на въздействието върху околната среда и водите (ОВОС) 8-6/2013 год. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите Стара Заора, е загубило правно действие. За да достигне до този правен извод административният съд приема, че в случаите по чл. 93, ал. 8 и чл. 99, ал. 12 от ЗООС проверката относно незапочването на осъществяване на инвестиционното предложение се извършва от съответната РИОСВ като в срок 7 дни след проверката се уведомяват възложителя и МОСВ за резултатите, когато решението е издадено от министъра на околната среда и водите (чл. 22, ал. 4 от НУРИОВОС); както и че органът, постановил решението за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС или решението по ОВОС, оповестява резултатите от проверката по ал. 4. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантните правни норми от ЗООС и НУРИОВОС, Административен съд Пловдив излага решаващ аргумент, че компетентен да извърши преценката относно загубване на правно действие на решението по ОВОС е органът, издал решението по ОВОС. В конкретния случай Решение по ОВОС 8-6/2013 год. от 19.12.2013 год. е издадено от и.д. директор на РИОСВ Стара Загора, поради което компетентен да извърши гореописаната преценка отново е директорът на РИОСВ Стара Загора, съответно процесният административен акт - писмо с изх. 08-00-741 от 10.08.2021 год. на министъра на околната среда и водите е издадено от некомпетентен орган, което обуславя неговата нищожност. Върховният административен съд, шесто отделение намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд и не страда от релевираните в касационната жалба пороци. От фактическа страна е установено следното: С Решение по оценка на въздействието върху околната среда 8-6/2013 год. от 19.12.2013 год. на и.д. директор на РИОСВ Стара Загора е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение Изграждане на кариери за добив на варовици и доломити в концесионна площ Кереч търла, разположени в землищата на селата Едрево, общ. Николаево, Оряховица и Братя Кунчеви, общ. Стара Загора, с възложител АС - СТОУНС ООД. С Решение 681 от 07.09.2015 год. на Министерски съвет обнародвано в ДВ бр. 70 от 11.09.2015 год. на основание чл. 54, ал. 5 и ал. 6 във вр. с чл. 5, т. 3, чл. 6, ал. 3 и чл. 29 от Закона за подземните богатства, чл. 95е, ал. 1 от Закона за концесиите, във вр. с чл. 71 от Закона за подземните богатства, §63 от ПЗР на Закона за изменение на Закона за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните предкурсори и мотивирано предложение на министъра на енергетиката, на АС - СТОУНС ООД се предоставя концесия за добив с предмет експлоатация на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства строителни материали варовици и доломити представляващи изключителна държавна собственост, от находище Кереч Търла, участък Кереч Търла - запад и участък Кереч Търла - изток, разположено в землището на с. Едрево, община Николаево, и в землищата на с. Братя Кунчеви и с. Оряховица, община Стара Загора, за срок от 25 години. Във връзка с отказ за издаване на разрешение за изработване на СПУП по заявление с вх. РР-47 от 26.06.2021 год. на АС - СТОУНС ООД, допълнено с вх. РР-47-1 от 03.06.2021 год. с писмо изх. РР-47 от 22.07.2021 год. на ОУ Стара Загора адресирано до директора на РИОСВ Стара Загора, е изискано представяне на становище дали Решение по ОВОС 8-6/2013 год. от 19.12.2013 год. е изгубило своето правно действие, съгласно чл. 99, ал. 12 от ЗООС и следва ли процедурата да се извърши отново. В отговор директорът на РИОСВ Стара Загора уведомил ОУ Стара Загора, че за установяване правното действие на Решението по ОВОС 8-6/2013 год. е необходимо извършване на проверка по документи и чрез посещение на място по аргумент от чл. 22 от НУРИОВОС. Поради горното на 29.07.2021 год. служители в РИОСВ Стара Загора извършили извънредна проверка на концесионна площ Кереч Тарла за добив на варовици и доломити в землищата на с. Братя Кунчеви, с. Оряховица, общ. Стара Загора, във връзка с решението по ОВОС 8-6/2013 год. За резултатите от проверката е съставен Констативен протокол 009131 от 29.07.2021 год. Копие от същия е предоставено в министерство на околната среда и водите, след което е издадено оспореното пред първоинстанционния съд писмо с изх. 08-00-741 от 10.08.2021 год., в което е обективирано, че Решение по оценка на въздействието върху околната среда и водите (ОВОС) 8-6/2013 год. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите Стара Заора е загубило правно действие. Върховният административен съд, шесто отделение намира за неоснователен касаторовия довод, че процесното писмо не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Обжалваното писмо представлява декларативен индивидуален административен акт, по смисъла на чл. 21, ал.2 от АПК, с което се отрича съществуването на едно право. Характерно за декларативния индивидуален административен акт е, че когато компетентният орган установи наличието на възникнало въз основа на закона право и/или задължение, той е длъжен да издаде съответния акт. По този начин с акта се декларира, признава пораждането, изменението или погасяването на правата или задълженията на конкретния субект. Това обяснява и необходимостта от наличието на предварителен етап, предхождащ издаването на този вид актове, целта на който е да се установят фактите и обстоятелствата, които са от значение за неговото законосъобразно издаване. При така формулираното съдържание и с оглед предписаните правни последици, констативният протокол няма самостоятелно правно значение, а е част от производството по издаване на административния акт. Определената комисия няма административна компетентност, учреденият и мандат е изцяло вътрешнослужебен и е свързан единствено с подпомагане дейността на директора на РИОСВ като орган, комуто са възложени специфични правомощия за приемане на решение по ОВОС за инвестиционни предложения, разширения или изменения, съгласно чл. 94, ал.2 ЗООС, респективно преценката за отпадане на правното им действие по чл. 99, ал.12 ЗООС. По аргумент от чл. 99, ал. 8, във вр. с чл. 94, ал. 2 ЗООС, оспореното писмо разкрива белезите на индивидуален административен акт по чл. 21, ал.2 АПК, тъй като съдържа изрично волеизявление на компетентен орган, с което се засягат права и законни интереси на жалбоподателя, произтичащи от издаденото Решение по ОВОС СО 01 04/2016 год. на Директор на РИОСВ София, чието правно действие се признава за прекратено, респективно представлява волеизявление за погасяване на права. На следващо място правилно първоинстанционният съд, след анализ на относимите правни норми, обективирани в чл. 99, ал. 21 от ЗООС и чл. 22, ал.4 и чл. 5 от НУРИОВОС е приел, че процесното писмо е издадено при изземване на компетентност от страна на по-горестоящия административен орган, а съгласно Тълкувателно решение 2 от 14.05.1991. по гр. дело 2/1991 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд, административен акт издаден от некомпетентен по степен орган е нищожен. Нищожността на административния акт е форма на недействителност. Основното разграничение на недействителните актове на администрацията на нищожни и унищожаеми е в зависимост от степента и качеството на порока, от който е засегнат актът. Според константната съдебна практика основание за обявяване /прогласяване/ на нищожност са такава съществени, основни недостатъци на административните актове, които ги дисквалифицират като правопораждащи юридически факти за разпоредените с тях правни последици. Такова основание би било издаването на акта от некомпетентен орган, т.е в нарушение на нормативно установените изисквания за материална, териториална или по степен компетентност. Компетентността в административноправния смисъл обхваща кръга от въпроси, с които административният орган е оправомощен да се занимава, както и правомощията, с които органът разполага за решаването на тези въпроси. Тя може да произтича от изрична нормативна разпоредба, да следва от функциите и задачите, които са му възложени с нормативен акт, да е делегирана от по-горестоящ орган или да се установи чрез посочване на по-горестоящ орган, който да определи съответните компетентни по-долустоящи органи. В случая по делото, по несъмнен начин се установява некомпетентността на издателя на оспорения административен акт. Първоинстанционният съд правилно тълкува нормите на чл. 99, ал. 12 от ЗООС, чл. 22, ал. 4 и чл. 5 от Наредбата на условията и реда за извършване на ОВОС и приема за установено, че компетентен да извърши преценката относно изгубване на правно действие на Решение по ОВОС е органът, издал решението. В конкретния случай това е директорът на РИОСВ Стара Загора и изводите за липса на компетентност на министъра на околната среда и водите за съобразени със закона. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Извеждайки, че при издаване на оспореното писмо административният орган е действал извън своята компетентност и поради това издаденият акт е опорочен до степен на нищожност, Административен съд Пловдив постановява правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед гореизложеното, настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника в касационното производство за заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева съгласно представен договор за предоставяне на правна помощ и съдействие (л. 17). Неоснователно е възражението на касатора за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от 900 лева за касационната инстанция, тъй като същото не надхвърля размера предвиден в чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в ред. ДВ, бр. 68 от 2020 г. и е под минималния размер, съгласно действащата редакция на нормата, поради което не е прекомерно. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр.първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,