Решение № 17492 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 406/2019 г.

Решение № 17492 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 406/2019 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на С. С. от [населено място], приподписана от адв. Петрова, срещу решение № 433 от 19.10.2018 г., постановено по адм. дело № 467/2018 г. на Административен съд – гр. В. Търново, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № ДК–10–СЦР-05 от 11.06.2018 г. на Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Северен централен район (РДНСК - СЦР), с която е отхвърлена жалба на Салиев с искане за прогласяване на нищожност на разрешение за строеж № 293 от 27.08.2003 г. и е оставено в сила, посоченото разрешение за строеж за "Промяна на предназначението на общо помещение в книжарница и щанд за копирни услуги", находящо се в кв. 205, гр. В. Търново, ул. "Т. Т." .№... А. В касационните жалби жалбоподателят твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че неправилно АС – гр. В. Тръново е приел, че е налице хипотезата на чл. 38, ал. 5 от ЗУТ, а не приложимата в случая - чл. 185, ал. 2 и 3 от ЗУТ и съответно, че за преустройството, за което е издадено разрешение за строеж, е било необходимо съгласието на собствениците в етажната собственост. Посочва, че е неправилен извода на съда за липса на толкова съществен порок в разрешението за строеж, който да води до нищожност. Напротив твърди, че липсата на съответни съгласия на етажната собственост за преустройството е порок, водещ до нищожност на разрешението за строеж. Твърди и че преди промяна на предназначението помещението се е ползвало за детски колички, а липсата на представено удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа също твърди, че води до извод за нищожност на разрешението за строеж. Иска оспореното решение да бъде отменено със законните последици. Ответникът Началникът на РДНСК – В. Т. като правоприемник на РДНСК – СЦР, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответниците К. П. и Главния архитект на община В. Т. не се явяват и не се представляват в открито съдебно заседание и не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно, а касационната жалба е основателна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна – адресат на решението и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледани по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното решение Административен съд – гр. В. Търново е приел, че административното производство е започнало по жалба на Салиев за прогласяване на нищожност на разрешение за строеж № 293 от 27.08.2003 г. на главния архитект на община В. Т. за строеж "промяна на предназначението на общо помещение в книжарница и щанд за копирни услуги", намиращо се в сградата на ул. "Т. Т." .№... А. Приел е, че по тази жалба е постановена оспорената в производството заповед № ДК–10–СЦР–05 от 11.06.2018 г. на Началника на РДНСК – СЦР, с която е отхвърлено оспорването и е оставено в сила разрешението за строеж. Приел е, че оспорената пред него заповед на Началника на РДНСК - СЦР и оставеното с нея в сила разрешение за строеж № 293 от 27.08.2003 г. са законосъобразни, постановени при правилното приложение. Приел е, че изводите в оспорената заповед за липса на основание за прогласяване на нищожност на разрешението за строеж са съответни на закона. Приел е в тази връзка, че жалбоподателят не твърди нищожност на разрешението за строеж поради некомпетентност на органа, който го е издал, а и е посочил, че главният архитект на общината е компетентен да издаде разрешение за строеж за процесния такъв. Приел е, че оспореното РС касае само промяната на предназначението на обект за нежилищни нужди, което води до приложимост именно на хипотезата на чл. 38, ал. 5 от ЗУТ в редакцията й към момента на издаването на РС. П. е, че от доказателствата се установява, че спорното помещение се явява обща част на сградата, макар РС да е издадено на К. П. и др. Приел е, че за промяната на предназначението и при издаване на РС е следвало да се представят доказателства за дадено разрешение по реда на чл. 3, ал. 2 от отменения, но действащ към онзи период ПРАВИЛНИК за управлението, реда и надзора в етажната собственост по аргумент от чл. 144, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 161, ал. 1 от ЗУТ. Посочил е, че непредставянето на такова разрешение от страна на възложителя, не води до нарушение на процедурата при издаването на разрешението за строеж, което да влияе на валидността му, т. е. не води до нищожност, а евентуално до незаконосъобразност. Посочил е, че промяната на предназначението на обща част не е форма на разпореждане с нея, а представлява действие по управление, като е приел за неоснователно и това възражение за нищожност на РС. П. това е отхвърлил оспорването. Оспореното решение на Административен съд – гр. В. Търново е правилно. Спорният по делото въпрос е досежно това налице ли са предпоставките за прогласяване на нищожност на разрешение за строеж № 293 от 27.08.2003 г. за "промяна на предназначението на общо помещение в книжарница и щанд за копирни услуги", съответно правилно ли в оспорената пред първата инстанция заповед на началника на РДНСК – СЦР е прието, че липсват тези предпоставки. Според съдебната практика и правната теория, при липса на законови критерии за нищожност, един административен акт е нищожен, когато е издаден от некомпетентен по материя, място и време орган, при неспазване на формата му, при особено съществени нарушения на процедурата по издаването му, граничещи с липса на такава или пълно неспазване на процедурата, установена в някои специални закони, т. е. толкова съществени нарушения на административно производствените правила водещи на практика до липса на волеизявление. В настоящия случай е правилен извода на АС – гр. В. Търново за това, че актът е издаден от компетентен орган в рамките на представените му правомощия, не е налице липса на форма или липса на волеизявление. Не са допуснати и нарушения, които да са толкова съществени, които водят до липса на волеизявление и съответно до нищожност на акта. Посоченото от касатора, че разрешението за строеж е издадено за обект в кв. 205, а според него същият се намира в кв. 200 по плана на гр. В. Търново, в който се намира неговия имот, с който обосновава правния си интерес от оспорване на разрешението за строеж, не е нарушение, което да е толкова съществено, че да води до нищожност. Това разминаване може да се дължи на промяна в подробните устройствени планове и промяна на номерацията на кварталите или на техническа грешка, но доколкото не е налице спор досежно това за кой имот се отнася производството и не е отречено правото на жалба на касатора, то не е налице нарушение, което да обоснове липса на волеизявление. Наличието на особено тежък порок обаче може да касае и материалната законосъобразност на акта. Теорията и практиката очертават и критериите в най - обобщен вид за различаване на нищожните от унищожаемите административни актове при порока "материална незаконосъобразност", като се приема, че нищожност има, когато: на първо място - налице е пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материално - правна норма; на второ място - актът е изцяло лишен от законово основание; на трето място - акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Т. е. административен акт е нищожен при наличие на изключително тежко нарушение (порок). При контрола за законосъобразност се преценява съответствието на административния акт със закона, докато при нищожността - тази преценка се свежда до извеждането на един много тежък порок, до степен да направи невъзможно съществуването на акта като такъв. Порокът е толкова тежък, че приравнява административния акт на едно "нищо" в правния мир, на несъществуващ факт. При очертаване на общо приетите критерии за нищожност досежно материалната законосъобразност на акта, също не се установява порок, който да води до нищожност. Не е налице пълна липса на предпоставките по правната норма и актът не е лишен изцяло от законово основание. Напротив законът допуска промяна на предназначението на обекти, като в настоящия случай видно от разрешението за строеж се касае само и единствено за промяна на предназначението на спорния обект, като в този случай е правилен извода на съда, че е приложима разпоредбата на чл. 38, ал. 5 от ЗУТ. В относимата редакция към издаване на РС посочената норма (ДВ бр. 65/2003 г.) предвижда, че "помещения и обекти за нежилищни нужди, изградени в заварена жилищна сграда, могат да се преустройват по общия ред, без да се изисква съгласието на собствениците в етажната собственост, в случай че не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване". В случая липсва твърдение за наличие на наднормено шумово или друго замърсяване и съответно, тъй като се касае за помещение за нежилищни нужди, то редът за промяната на предназначението му е общият без необходимост от съгласие на собствениците в етажната собственост. Правилен е извода на съда за липса на предпоставките за приложение на чл. 185, ал. 2 и 3 от ЗУТ, тъй като посочените разпоредби не касаят промяна на предназначение на обекти в етажната собственост, а тяхното преустройство, а в случая с оспореното РС не е предвидено преустройство. Дори обаче да се приеме приложимост на изискването за наличие на съгласие на етажните собственици (което в случая не е необходимо и спорен настоящия състав), то това не е порок, който да е толкова тежък, който да води до нищожност на РС. С. би било относимо към евентуална незаконосъобразност на РС, но не и до нищожност на същото. Цитираното от представителя на прокуратурата решение по адм. д. № 885/2019 г. на ВАС като съдебна практика е неотносимо в настоящия случай, тъй като по посоченото дело е извършена проверка за законосъобразност на РС, а не за нищожност, както и не се касае за промяна на предназначението на обект в етажна собственост, а за преустройство на общи части – покрив и подпокривно пространство в етажна собственост, т. е. не е налице тъждество на делата. Воден от горното настоящия състав намира, че оспореното решение на АС – гр. В. Търново е правилно, постановено при правилното приложение на закона, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,