Решение № 12223 от 20.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7802/2010 г.

Решение № 12223 от 20.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7802/2010 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на "Мобилтел" ЕАД, със седалище гр. София, подадена от пълномощникът Искра Кусева против решение № 4278 от 31.03.2010 г. по адм. д. № 10050/2009 г. на Върховен административен съд, седмо отделение. В касационната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът Комисия за защита на конкуренцията не взема становище по касационната жалба. Ответникът "БТК"АД, чрез процесуалният си представител оспорва жалбата и моли за оставянето й без уважение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима и основателна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на "Мобилтел" ЕАД срещу решение № 632/30.06.2009 г., постановено по преписка № КЗК-741/2007 г., по описа на Комисията за защита на конкуренцията, с което е оставена без уважение молбата за признаване на извършени нарушения от "БТК"АД по чл. 18, т. 1 и т. 3 от ЗЗК (отм.). Прието е от тричленния състав, че извода на комисията за липса на извършени нарушения от "БТК"АД по чл. 18, т. 1 и т. 3 от ЗЗК (отм.), които са залегнали в решението на КЗК в 13 точки, е обоснован и законосъобразен. Така постановеното решение се явява неправилно, като немотивирано и постановено при нарушение на процесуалните правила по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК от категорията на съществените. Мотивната част на решението се изчерпва с възприетите изцяло констатации на административния орган, издал оспорения акт, без да са обсъдени конкретните нарушения, разгледани от КЗК в 13 пункта във връзка с визираните в жалбата доводи за незаконосъобразност. Изложените мотиви касаят законовата регламентация по т. 1 и т. 3 на чл. 18 от ЗЗК (отм.) и изискванията, които следва да са налице, за да се приеме, че е налице извършено нарушение, без обсъждане на конкретно такова. Не е обсъден и довода по жалбата за допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила касателно обема на допуснатите от КЗК експертизи и степента на тяхното кредитиране, предвид приемането на същите при оспорване и от двете страни. Липсата на такова произнасяне от първата съдебна инстанция води до процесуална недопустимост, настоящия касационен състав да се произнесе по този довод, който се съдържа и в касационната жалба, тъй като разпоредбите на чл. 146, т. 3, чл. 171, ал. 1 от АПК са приложими в първоинстанционното съдебно производство. Липсата на мотиви в изложения по-горе смисъл, освен че съставлява съществено процесуално нарушение, лишава касационната инстанция от възможността да провери правилността на решаващия извод за законосъобразност на процесното решение на КЗК. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено, тъй като са налице сочените отменителни основания по чл. 209, ал. 1 от АПК и делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при което се съобразят горните указания. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав