Решение № 468 от 22.10.2013 г. на ВКС по н. д. № 1460/2013 г.

Решение № 468 от 22.10.2013 г. на ВКС по н. д. № 1460/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова Осъденият М. А. Р. е направил искане за възобновяване на наказателно дело, приключило с осъдителна присъда, спрямо него. С искането се претендира, че "присъдата е неправилна - постановена в нарушение на НК и НПК", както и това, че "...аз не съм извършил деянието...и това щеше да се установи, ако се бяха явили свидетелите в съда", поради което иска връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наложеното му наказание. Пред ВКС осъденият лично и защитата му поддържат искането с допълнения в посока - размерът на наложеното наказание е несъразмерен спрямо материалната щета, причинена от осъдения, а заболяването му следва да се приеме като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, по смисъла на чл. 55 НК.

Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира причини за възобновяване на делото и отмяна или изменение на оспорения съдебен акт.

За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното:

С присъда по нохд № 1977/12 г. Районният съд-гр. Шумен за деяние, извършено на 21.10.2012 г. осъдил подсъдимия Р. на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 4, чл. 194, ал. 1, чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" и чл. 54 НК на 3 години и 6 месеца лишаване от свобода. На основание чл. 25, ал. 1, във връзка с чл. 23, ал. 1 НК ШРС определил общо наказание на подсъдимия по настоящата присъда и по определението по нохд № 82/13 г. на ШРС, като наложил най-тежкото от тях, а именно 3 години и 6 месеца лишаване от свобода, като определил първоначален строг режим на изтърпяване на общото наказание в затворническо заведение от закрит тип. На основание чл. 59, ал. 1 НК съдът зачел предварителното задържане на подс. Р. по мярка за неотклонение "Задържане под стража", считано от 23.11.2012 г. Деловодните разноски са възложени в тежест на подсъдимия - чл. 189, ал. 3 НПК.

С решение № 47 от 22.04.2013 г. по внохд № 143/13 г., образувано по жалба на подсъдимия, Окръжният съд-гр. Шумен потвърдил присъдата.

Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи:

Искането е допустимо, а по същество - неоснователно.

1. Не се установява наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, респ. при разглеждане на делото да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Възражението на осъдения, че истината по делото не е достигната и то защото не са разпитани в качеството на свидетели лица, чийто имена са неизвестни нему, е неоснователно. Така направеното искане по доказателствата предполага осъществяването на оперативно-издирвателна дейност, каквато не е присъща за съда. По-важно е друго, че изясняването на обстоятелствата, от значение за правилното решаване на делото (чл. 102 НПК), не е злепоставено, поради коментирания отказ на съда.

Изводите по фактите, приети за установени от ШОС имат своята доказателствена основа, подробно и детайлно обсъдена в мотивите на въззивното решение. Съображенията по оценката на отделните елементи на доказателствената съвкупност и на взаимната им връзка, изложени от ШОС, не се оспорват от молителя, а настоящата инстанция не намери причини за невъзприемането им.

2. Законът правилно е приложен.

Възражението срещу извода на решаващия съд по авторството на деянието е неоснователно. Този извод е най-напред фактически, а после - правен.

При липсата на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, проверката за правилното приложение на закона е възможна в рамките на фактите, приети за установени от въззивния съд, а тъкмо там се съдържат достатъчно фактически констатации относно поведение на молителя, което дава основание за положителен извод относно извършителя на инкриминираното деяние, в негово лице.

3. Наложеното наказание не е явно несправедливо.

Най-напред трябва да се каже, че наказанието правилно е индивидуализирано в рамките на предвиденото от закона, като съдът по същество не е имал основание да стори това по реда на чл. 55 НК, предвид отсъствието на предпоставки за това. Пред третата инстанция се претендира наличие на изключително смекчаващо отговорността на дееца обстоятелство, а именно - установената по делото диагноза, с която осъденият се води на отчет в психиатрично заведение - диссоциално личностово разстройство с алкохолни злоупотреби, което обективно не изпълва съдържанието на "изключително", по смисъла на чл. 55 НК. Възможността на молителя да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, не е ограничена от посочената диагноза.

Същото обстоятелство и ниският размер на предмета на престъплението, са предопределили извод за наличие на превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и поради това и наказание в размер малко над минимума от предвиденото в закона. Друг е въпросът, че обстоятелството, че осъденият Р. е бил освободен от затвора по изтърпяване на наказание лишаване от свобода малко повече от два месеца, преди извършване на инкриминираното деяние, е останало недооценено от съда по същество.

Данните за предходната съдимост на молителя сочи, че ефективното изтърпяване на наказания лишаване от свобода, в това число и на такова в размер на 3 години, не му е непознато. Напротив, предприетите спрямо него репресивни мерки, не са довели до целения резултат - поправяне и превъзпитание.

При изложените съображения, като не се установиха основания за изменение или отмяна на атакуваното въззивно решение, на основание чл. 424 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение