Решение № 3163 от 15.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7426/2022 г.

6207 final от 05.09.2014 г., което съгласно чл. 288 ДФЕС е задължително в своят цялост. Твърди се неправилност на мотивите на административния съд относно качествата бенефициер и предприятие на адресата на акта. В тази връзка се сочи, че Калеев е сключил процесния договор в качеството си на търговец по ТЗ, респ. в това си качество е придобил имотите, предмет на сделката, което само по себе си ги включва в стопанския оборот, от който страната твърди, че имотите не са част. Според касатора, в приложения по преписката Оценителски доклад от 2018 г. по отношение на реалните пазарни цени на имотите, предмет на Договор за замяна 56/23.01.2009 г., сключен между жалбоподателя и ДАГ, се съдържат както основанието, въз основа на което жалбоподателят е включен в Списък на бенефициерите на несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ по Решение на ЕК

final/05.09.2014 г., така и начинът на определяне на размера на тази помощ. Изложени са доводи за неправилност на извода на административния съд за незаконосъобразност на използваната от административния орган оценка на процесните имоти, както и че заключението на приетата по делото съдебно-оценителска експертиза не оборва канстатациите на възложената и ползвана от административния орган оценка. В съдебно заседание касаторът, предствалвян от адв Георгиева, моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено отхвърляне на оспорването срещу спорния АУПДВ. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Х. Калеев, чрез адв. Терзиева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по аргументи, изложени в съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК, и взе предвид становищата на страните, приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество съобрази следното:

6207 final от 05.09.2014 г. относно схема за помощ SA. 26212 (2011/C) (ex 2011/NN-ex CP 176/A/08) и SA. 26217 (2011/C) (ex 2011/NN-ex CP 176/B/08), приведена в действие в Република България при замените на горска земя, на основание чл. 10 и чл. 38, ал. 3 от Закона за държавните помощи (ЗДП), чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК във вр. с чл. 162, ал. 2, т. 6 и т. 9, чл. 165 и чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), представляващо несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ. Административният съд е приел, че оспореният акт е издаден при допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, при следните мотиви:

от решението на ЕК C

6207 final от 5.09.2014 година въпросът дали потенциалните бенефициери на сделките за замяна са предприятия по смисъла на чл. 107, §1 от ДФЕС следва да бъде разгледан предварително. Това е необходимо, тъй като правилата за държавните помощи се прилагат само когато бенефициерът е предприятие. В съображение

е посочено, че Съдът на ЕС определя понятието "предприятие" за целите на чл. 107, § 1 от Договора като субект, упражняващ стопанска дейност, независимо от правния му статут и начина му на финансиране. Качеството "предприятие" по смисъла на чл. 107, § 1 от Договора е фактически въпрос, който подлежи на установяване във всеки конкретен случай при издаването на АУПДВ в хипотезата на чл. 38, ал. 3 ЗДП. В оспорения административен акт се съдържат кратки мотиви, въз основа на които Калеев е определен като "предприятие" по смисъла на чл.107, §1 от ДФЕС и "бенефициер" на държавна помощ. Посочено е, че същият се е разпоредил непосредствено след замяната с двата имота, които е придобил, което явно представлява стопанска дейност и характеризира лицето като предприятие съгласно Решението на ЕК и съдебната практика на Съда на Европейския съюз. За да се установи дали съответните дейности са такива на "предприятие" по смисъла на правото на Съюза в областта на конкуренцията, трябва да се изследва естеството на тези дейности, като квалификацията "икономическа дейност" се преценява за всяка една от отделните дейности, извършвани от конкретния субект (решения на СЕС от 24 октомври 2002 г. C-82/01 P, т. 75 и от 1 юли 2008 г., MOTOE, C-49/07, т. 25). В конкретния случай такава преценка от органа липсва. Не биха могли да се възприемат доводите на административния орган, че щом Х. Калеев се е разпоредил с получените в резултата на замяната земи, е със статут на търговец по нашето право, който по занятие е извършвал стопанска дейност, като с това се покрива понятието "предприятие" по член 107, параграф 1 от Договора, поради което и дължи възстановяване на получената при замяната държавна помощ. Предприятие може да е юридическо лице, организация с нестопанска цел и физическо лице, които осъществяват икономическа дейност, а икономическа е всяка дейност, която се състои в предлагане на стоки или услуги на даден пазар (решение на СЕС от 10 януари 2006 г. по дело C-222/04, т. 108). В случая извършената от Калеев продажба не може да се приеме за търговска продажба, от която да следва извод за стопанска дейност, извършвана от физическото лице. В административното производство не е установено, че физическото лице е осъществявало търговска дейност, свързана с дърводобив и търговия с дървен материал, залесяване, туризъм и др. По делото не се доказа и установи качеството бенефициер на Х. Калеев по смисъла на чл. 107, § 1 ДФЕС, което е релевантно за законосъобразността на акта, тъй като следва да се докаже защо административният орган изисква възстановяване на помощта именно от адресата на акта, тъй като той не е определен като бенефициер на несъвместима помощ с Решението на комисията. По отношение на размера на подлежащата на възстановяване помощ:

Комисията изрично е отбелязала, че българските органи притежават информация и за пазарните цени на всички парцели, засегнати от сделки към момента на замяната съгласно електронна таблица, изпратена на 21 януари 2014 г. в становище 2014/032997. В оспорения акт липсват мотиви и по делото не са налице данни, информацията за пазарните цени, предоставена на ЕС в посоченото становище да е използвана за определяне размера на помощта съобразно методиката/формулата за определяне размера на помощта, посочена в съображение

от решението на ЕК, респективно съображения за причините, поради които е неприложима. Административният орган е определил пазарните цени чрез експертна оценка, изготвена от оценител, определен по реда на ЗОП - "Агролеспроект "АД, съгласно чл. 37, ал.1, т. 2 от ЗДП. В съображение

е посочено, че този начин на определяне на пазарните цени се използва, когато българските органи могат да изразят основателни съмнения, че тази методика не може да бъде приложена или води до сума, която явно не отразява адекватно сумата, получена от бенефициера. В случая пазарните оценки на държавните и частните имоти не са изготвени от независими експерти в изпълнение изискването на съображение 176 от решението на ЕК. От данните в Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на "Агролеспроект" ЕООД е Министерство на земеделието, храните и горите. Нарушени са и двата основни принципа, регламентирани с чл. 4 от Закона за независимите оценители (ЗНО) независимост, необвързаност на регистрирания оценител; обективност, безпристрастност и недопускане на предубеждение и конфликт на интереси при извършване на оценката. В случая възложител се явява Изпълнителна Агенция по горите, но тя е в структурата на Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ), т.е не може да се разглежда като независим субект. Не е спазен и основният формален принцип залегнал в чл.38, ал.10 от Закона за държавните помощи, определящ условието оценката да се възлага и приема от администратора на помощта. В конкретния случай администратор на твърдяната помощ е МЗХГ, а възложител на оценката е Изпълнителна агенция по горите. Като се е позовал на практиката на ВАС по този вид дела и на решение на Съда на ЕС по дело С-627/18, административният съд е приел за неоснователно възражението на жалбоподтеля за изтекла погасителна давност на вземането. Решението е валидно, допустимо и правилно. Установено е, че с Договор за замяна на недвижим имот 56/23.01.2009 г., сключен между Държавна агенция по горите и Х. Калеев, е осъществена замяна на имоти, държавна собственост, а именно: поземлен имот 67800.34.4, с площ 17,407 дка, в землището на гр. Созопол, общ. Созопол, област Бургас и имот 67800.44.90, с площ 7, 010 дка, в землището на гр. Созопол, общ. Созопол, област Бургас, срещу прехвърлените в полза на държавата имоти, с площ 611, 533 дка, собственост на Калеев, идентифицирани по вид, площ и идентификационен номер в чл. 2 от договора. В чл. 3 от договора е отразена административна стойност на имотите, заменени от държавата, възлизаща в общ размер на 329 626,85 лв., с посочване на удостоверенията за оценка, издадени от РКО при Регионална дирекция по горите, гр. Бургас. В чл. 4 съответно е посочена административната стойност на заменените имоти от Х. Калеев, възлизаща общо в размер на 334 548 лв., съгласно конкретно посочени удостоверения за оценки. Страните са посочили (чл. 5 от договора), че държавният имот е с по-ниска стойност и на основание чл. 15б, ал.6 от Закона за горите (ЗГ) държавата не дължи заплащане на разликата до по-високата стойност. Между страните не се спори, че посоченият договор за замяна попада в периода, обхванат от влязлото в сила Решение на Европейската Комисия C

6207 final от 5.09.2014 г., относно схема за помощ SA.26212 (2011/C) (ex 2011/NN ex CP 176/A/08) и SA.26217 (2011/C) (ex 2011/NN ex CP 176/B/08), приведена в действие от Република България при замените на горска земя. Същото е издадено на основание чл. 108, пар. 2, първа алинея ДФЕС и в своя чл. 1 установява, че държавната помощ, отпусната на предприятия при сделките за замяна на горска държавна собственост срещу горска земя частна собственост в периода 1 януари 2007 г. 27 януари 2009 г., е неправомерно приведена от Република България в действие в нарушение на чл. 108, пар. 3 ДФЕС и е несъвместима с вътрешния пазар. Първоинстанционният съд е съобразил, че в решението на ЕК не са индивидуализирани получателите на помощта и размерът на помощта, която трябва да се възстанови. В тази връзка правилно е посочил, че в т. 125 от решението се посочва, че в случая следва да бъде разгледан и предварителният въпрос дали потенциалните бенефициери на сделките за замяна са предприятия по смисъла на чл.107, § 1 от Договора, тъй като според разпоредбата правилата за държавни помощи се прилагат само когато бенефициерът е предприятие. Съгласно т. 126 от решението на ЕК, Съдът на ЕС определя понятието "предприятие" за целите на чл. 107, § 1 от Договора като субект, упражняващ стопанска дейност, независимо от правния му статут и начина му на финансиране. В т. 127 от решението е отбелязано, че определени бенефициери на оспорваните сделки за замяна не са извършвали стопанска дейност със заменената земя през разглеждания период и понастоящем не извършват такава дейност. В резултат на това тези бенефициери не могат да се считат за предприятия по смисъла на чл.107,§1 от Договора, поради което се счита, че няма наличие на държавна помощ при сделките за замяна, които те са сключили с българската държава. Правилен е изводът на първоинстанционния съд за допуснато в хода на административното производство съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на фактически и правни изводи относно съществения за спора въпрос, дали Х. Калеев е действал като предприятие по смисъла на чл. 107, § 1 от ДФЕС. Посочването на фактическите и правни основания, които според административния орган са обосновали квалифициране на лицето, адресат на акта, като предприятие, от което се изисква възстановяване на помощта, е от съществено значение, тъй като същото не е определено като бенефициер на несъвместима помощ с решението на комисията. В разглеждания случай, както правилно административният съд е приел, в спорния АУПДВ липсват конкретни и подробни мотиви в тази насока. За да се установи дали съответните дейности са такива на "предприятие" по смисъла на правото на Съюза в областта на конкуренцията, трябва да се изследва естеството на тези дейности, като квалификацията "икономическа дейност" се преценява за всяка една от отделните дейности, извършвани от конкретния субект (решения на СЕС от 24 октомври 2002 г. C-82/01 P, т. 75 и от 1 юли 2008 г., MOTOE, C-49/07, т. 25). Следователно, обстоятелството, че Калеев се е разпоредил непосредствено след замяната с двата имота, които е придобил, при липса на конкретни фактически установявания за параметрите на тези последващи сделки, не може самостоятелно да обуслови извод за осъществявана от лицето стопанска дейност. В акта не са налице и установявания за осъществявана от физическото лице стопанска дейност, чрез предлагане на стоки или услуги на даден пазар, както и за извършване на определена икономическа дейност с придобитите в резултат на замяната имоти. Така констатарината липса на мотиви във връзка с определянето на адресата на акта като предприятие по смисъла на чл. 107, § 1 от ДФЕС, представлява нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и е самостоятелно основание за незаконосъобразност на административния акт. С решение от 19.10.2023 г. по дело С 325/22 на СЕС е постановено, че Решение (ЕС) 2015/456на Комисията от 5 септември 2014 година, трябва да се тълкува в следния смисъл: не може да се приеме, че само лицата, които са придобили поземлени имоти чрез засегнатите от това решение сделки за замяна на горски земи и които използват тези поземлени имоти за целите на икономическа дейност, трябва да се разглеждат като предприятия бенефициери на държавна помощ по смисъла начлен 107, параграф 1 ДФЕС. В разглеждания случай обаче, с оглед липсата на конкретни фактически и правни установявания в акта относно това извършвана ли е от Калеев икономическа дейност и в какво се изразява тя, не е налице възможност да бъде даден отговор на този въпрос и в съдебното производство по обжалването му. Не съответства на приетите по делото доказателства твърдението на касационния жалбоподател, че адресата на АУПДВ е сключил процесния договор за замяна в качеството на търговец. Такива данни не са налице в приложения по делото Договор за замяна на недвижим имот 56/23.01.2009 г., сключен между ДАГ и Х. Калеев. Правилни са и изводите на първоинстанционния съд по отношение на размера на подлежащата на възстановяване помощ, определен с процесния АУПДВ. Съгласно т. 48 от решението на СЕС по дело С-325/22, когато съответната държава членка трябва да определи размера на подлежащата на възстановяване помощ, тя трябва да го направи въз основа на метода, посочен в решението за възстановяване (вж. в този смисъл решение от 13 февруари 2014 г., Mediaset, C-69/13,EU:C:2014:71, т. 21 и 23). Запитващата юрисдикция следва да прецени дали използвания метод съответства на член 6, параграф 1, букви б), в) и г) от решението на ЕК C

6207 final от 5.09.2014 г., където се предвиждат три различни способа за възстановяване на помощта, а именно: възстановяването на помощта въз основа на пазарните цени към момента на сделките за замяна, посочени в представеното от България становище 2014/032997, въз основа на отмяна на сделката за замяна или въз основа на сумите, определени от независим експерт оценител, и на документи, доказващи, че такъв независим експерт е бил назначен след подбор чрез публична тръжна процедура и одобрение от Комисията (т. 50 от посоченото решение на СЕС). В тази насока правилно съдът е приел, че в оспорения акт липсват мотиви и по делото не са ангажирани доказателства, информацията за пазарните цени, предоставена на ЕК в посоченото становище да е използвана за определяне размера на помощта съобразно методиката/формулата за определяне размера на помощта, предвидена в т. 173 от решението на ЕК, респективно съображения за причините, поради които тази формула е неприложима. Съгласно чл. 38, ал. 9 и ал. 10 ЗДП, оценката се изготвя от правоспособен независим оценител, регистриран по Закона за независимите оценители (ЗНО), който не е в трудово или служебно правоотношение с възложителя и не е свързано лице по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс с получателя на помощта. Тя се възлага и приема от администратора на помощта съобразно определените в решението на Европейската комисия условия и срок. По делото не е доказано, че дружеството, изготвило оценителските доклади - "Агролеспроект" ЕООД, въз основа на които е определен размерът на твърдяната държавна помощ, е вписано в Публичния регистър на независимите оценители и че има издаден сертификат по Закона за независимите оценители, т. е. не е установено изпълнение на изискването на чл. 38, ал. 9 ЗДП. На следващо място, правилно административният съд е приел, че е налице нарушение и на двата основни принципа, регламентирани с чл. 4 от Закона за независимите оценители (ЗНО) независимост, необвързаност на регистрирания оценител; обективност, безпристрастност и недопускане на предубеждение и конфликт на интереси при извършване на оценката. Въз основа на данните в Търговския регистър е установено, че едноличен собственик на капитала на "Агролеспроект" ЕООД е Министерство на земеделието и храните, а в случая възложител на обществената поръчка, респ. на изготвяне на оценката на процесните имоти е Изпълнителна агенция по горите, която е юридическо лице на бюджетна издръжка и изпълнителният й директор е второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на земеделието, т.е не може да се разглежда като независим субект, който действа при липса на обвързаност и на конфликт на интереси. В този смисъл е и преобладаващата практика на ВАС по сходни дела Решение 2641/06.03.2024 г., постановено по адм. д. 7002/2022 г. по описа на ВАС; Решение 2293/27.02.2024 г., постановено по адм. д. 9707/2022 г. по описа на ВАС; Решение 1586/12.02.2024 г., постановено по адм. д. 4848/2022 г. по описа на ВАС. По гореизложените съображения, решението на Административен съд Пловдив, като правилно постановено, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в полза на ответника следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 3 000 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение.