Решение № 3238 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6065/2010 г.

Решение № 3238 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6065/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационната жалба на Анник Караметовна Силвериян от гр. Варна, срещу решение № 590 от 29.10.2009 г. по административно дело № 1410/2006 г. на Окръжен съд Варна. С касационната жалба, уточнена с молби от 7.06.10 г. и от 29.06.2010 г. са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационния жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. В о. с. з. на ВАС лично и с адв. Антонов поддържа жалбата и представя доказателства. Ответникът - кметът на община Варна не заявява становище по касационната жалба. Заинтересованите страни- "АГРО МЕЛ БГ" АД, Таню Стефанов Танев, Севиля Мехмедова Исмаилова и Агоп Оник Ормаджиян не изпращат представител и не заявяват становище по жалбата, а "Енергоснабдяване ЕОН България" и Аведис Магардич Балакчиян в писмени отговори по реда на чл. 163, ал. 2 АПК я оспорват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради това, че в хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд жалбоподателката не е опровергала изводите на административния орган да откаже възстановяване на претендирания от нея недвижим имот. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Окръжен съд - Варна е образувано по оспорване на отказ, обективиран в писмо изх. № РД-5-2800/82 от 22.03.2006 г. на кмета на община Варна, с което по молбата на Анник Караметовна Силвериян до Поземлена комисия - Варна от 3.08.1992 г. е отказано възстановяване собствеността на недвижим имот с площ от 2500 кв. м в кв. "Левски", предвид Решение № 527/05 г. по адм. д. № 2127 на ВОС, във връзка с Решение по адм. д. № 1403/02 г. на ВОС (явно се има предвид на РС - Варна). С оспорения административен акт е отказано възстановяване с мотиви, че молителката "нямала документ за собственост, в разписните книги имотът бил вписан като безстопанствен от 20 години, а впоследствие е извършено озеленяване, изградени магазини, трафопост и др.". Съдът потвърдил като законосъобразен оспорения отказ, като приел, че в хода на съдебното производство жалбоподателката не е опровергала изводите на административния орган да откаже да възстанови претендирания от нея недвижим имот и в нарушение на чл. 127, ал. 1 ГПК (отм.), въпреки дадената й възможност от съда да ангажира съдебно-техническа експертиза, тя не е внесла определения депозит, нито е представила доказателства, обосноваващи извод за липса на реституционни пречки за възстановяване на правото на собственост на наследниците на Мисак Балъкчиян, една от които е тя. Извел извод за неоснователност и недоказаност на жалбата и я отхвърлил. Обжалваното решение е неправилно. Правните изводи на решаващият съд са незаконосъобразни. Те не са съобразени със засиленото служебно начало в административния процес, както и с нормата на чл. 11, ал. 1 и 4 от ППЗСПЗЗ в относимата редакция (ДВ, бр. 86 от 1.10.2004 г.), определяща, че Общинската служба по земеделие и гори постановява решение за възстановяване правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а ППЗСПЗЗ, като застроената част се определя служебно от техническата служба на общината при спазване на Наредба № 5 от 2001 г. за правила и нормативи за устройството на територията (отм.) и на хигиенните и противопожарните норми. Съгласно посочената разпоредба, решенията на техническата служба на общината се одобряват със заповед на кмета на общината и могат да се обжалват по реда на Закона за административното производство (отм). Решаващият състав не е взел предвид и обстоятелството, че с Решение № 527/05 г. по адм. д. № 2127 ОС - Варна всъщност е възстановил висящността на производството пред Общинската служба "Земеделие и гори", която да процедира по искането за възстановяване, респ. за обезщетяване по реда на земеделската реституция. Производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е междинен етап в производството по възстановяването на правото на собственост върху земеделски земи, намиращи се в границите на урбанизираните територии и е необходима предпоставка за довършване на земеделската реституция. Основанието за допустимост на това производство е направеното искане за възстановяване собствеността . Производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е необходимо условие за издаване на удостоверение и скица по чл. 13, тъй като данните за застроената, респективно - свободната площ, следва да се впишат в удостоверението. Направеното искане е по чл. 13 ППЗСПЗЗ и практиката на ВАС в случаи като този приема, че то имплицитно съдържа и искане за издаване на заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. При заявеното искане административният орган е следвало да проведе процедура по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ - техническата служба на общината, спазвайки правилата и нормите по териториално и селищно устройство и Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройството на отделните видове територии и устройствени зони, е следвало да прецени застроеността на имота и установеното от техническата служба на общината да бъде потвърдено със заповед на кмета, издадена по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. От събраните доказателства е видно, че такава процедура не е проведена. Оспореният отказ е мотивиран с твърдението, че в имота "впоследствие е извършено озеленяване, изградени магазини, трафопост и др.", и е в строителните граници на населеното място. Тези констатации, както и дали са налице свободни площи, които да не са засегнати от мероприятията след отчуждаването, е следвало да направи техническата служба, за да може да продължи процедурата по ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му. Вместо това е постановен оспореният отказ. С оглед изложеното по-горе, в обжалваното решение е изведен незаконосъобразният извод, че оспорения отказ е издаден от компетентен орган. Оспореното писмо е нищожен административен акт, тъй като въпросите дали е приложим ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху заявените земи, респ. дали са налице материалноправните изисквания за възстановяването на имота в съществуващи (възстановими) реални граници или бившият собственик подлежи на обезщетяване, са въпроси от компетентност на съответната Общинската служба "Земеделие и гори", понастоящем Общинска служба по земеделие, а не на кмета на общината. Обжалваното писмо на кмета на общината е нищожен административен акт поради липса на материална компетентност на този орган да се произнася по основателността на искането за земеделска реституция, насочено към ПК (после ОСЗГ, сега ОСЗ). Вместо органите на общината да извършат действията от своята компетентност и се произнесат по искането да определят застроената и незастроената част от имота, те са иззели правомощията на ОСЗГ и са произнесли изричен отказ по съображения, относими към правния спор относно наличието на материалноправните предпоставки за реституцията на земеделските земи от компетентност на ОСЗГ. Обстоятелствата относно одържавяването на имота е следвало да се преценяват от ОСЗГ. Наред с това съдът не е обосновал извод, нито от данните по делото може да се изведе такъв за хипотезата на частния случай по чл. 15, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, в която кметът би имал компетентност да се произнесе има ли отчуждаване и налице ли са условия за реституция, ако искането му е препратено от ОСЗГ, тъй като тя визира случаи, в които имотът подлежи на възстановяване по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, т. е. ако е установено отчуждаване по реда на някой от тези закони. Както бе посочено по-горе, настоящият случай визира производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, в което кметът няма такива правомощия. По тези съображения настоящият състав намира обжалваното решение за неправилно, поради което следва да бъде отменено. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде постановено друго решение по същество на спора, с което на основание чл. 172, ал. 2, пр. 1 от АПК да бъде обявена нищожността на оспорения административен акт. С оглед разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК след обявяване на нищожността, делото следва да се изпрати като преписка на компетентния административен орган - Общинска служба по земеделие - гр. Варна за издаване на валиден административен акт. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение,