Решение № 3702 от 14.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14003/2011 г.

Решение № 3702 от 14.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14003/2011 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение от 15.09.2011 г., постановено по адм. д. № 400/2011 г. Административен съд гр. Монтана е отхвърлил жалбата на Зоя Иванова Иванова от гр. Берковица против решение № 42 от 06.06.2011 г., издадено от директора на РУСО гр. Монтана като неоснователна. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Зоя Иванова Иванова с оплакване, че е неправилно и постановено в противоречие с процесуалните правила - нередовно призоваване. Излага съображения по същество за необоснованост на мотивите, детето е посещавало детска ясла, тъй като се е наложило да се оперира и в период от шест месеца й било забранено да вдига тежко. Моли обжалваното решение да бъде отменено. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за допустима и неоснователна. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Спорът касае законосъобразността на решение № 42 от 06.06.2011 г., издадено от директора на РУСО гр. Монтана, с което е потвърдено разпореждане № 91/05.05.2011 г. на началник "КПК" при РУ"СО" гр. Монтана, с което е разпоредено Зоя Иванова Иванова да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 30.07.2008 г. до 17.01.2009 г. в размер на 1244,84 лв. главница и 462,18 лв. лихви до датата на разпореждането. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че Иванова не е била призована за съдебно заседание, поради което не била изложила своето становище по спора. В делото (л. 16) се намира призовка, адресирана до Зоя Иванова, получена на 06.07.2011 г. от майка Емануела Венциславова Петкова. Изложените в касационната жалба възражения за незаконосъобразност на обжалваното решение на директора на РУ"СО" гр. Монтана поради несъобразяване с факта, че в периода на отпуска по чл. 164, ал. 1 от КТ всъщност е претърпяла операция, за което по делото е представена епикриза, е релевирано както пред административния орган, така и пред първата съдебна инстанция. Съдът е анализирал довода и достигнал до обоснован извод, че за да има правна стойност за настоящия спор, това обстоятелство е следвало да бъде декларирано от Иванова и за периода на временна нетрудоспособност да получава обезщетение по надлежно издаден болничен лист, като бъде прекратено получаването на обезщетение по чл. 53 от КСО. След като Иванова не е спазила тези законови изисквания за съответствие на фактическото положение с отразеното по документи, не може да се позовава на приложената епикриза, която не е равнозначна на болничен лист. По делото не е спорно, че жалбоподателката Зоя Иванова е майка на детето Беатрис Боян Русанова, родена на 17.01.2007 г. Касационната жалбоподателка е работила по трудово правоотношение с "Фатум 2001"гр. Берковица и е подала молба за ползване на отпуск по чл. 164, ал. 1 от КТ за отглеждане на дете до навършване на две годишна възраст за периода от 29.10.2007 г. до 17.01.2009 г. При извършена проверка от финансов ревизор към РУ"СО" гр. Монтана по разходите на ДОО в Детска ясла гр. Берковица е констатирано, че детето Беатрис Боян Русанова е настанено в детското заведение от 30.07.2008 г. При тези данни първоинстанционният съд е изложил мотиви за законосъобразност на обжалвания административен акт. В съдебна практика е възприето, че за "настанени" в детските ясли се считат децата, които са приети от директора и са записани в детското заведение при спазване на реда по чл. 12 и следв. от Наредба № 6 за организация и дейността на детските ясли (отм. - ДВ, бр. 103 от 02.12.2008 г.). Обосновано съдът е приел за осъществена хипотезата на чл. 114, ал. 1 от КСО - недобросъвестно получено от жалбоподателката парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО за отглеждане на малко дете на основание разрешен допълнителен платен отпуск по чл. 164 от КТ за периода от 29.10.2007 г. до 17.01.2009 г. Според текста на чл. 53, ал. 4 от КСО, една от хипотезите, при която не се изплаща парично обезщетение по ал. 1, 2 и 3 е настаняване на детето в детско заведение. След като жалбоподателката не е декларирала пред работодателя си по надлежния ред настаняването на детето в детско заведение, обосновано и в съответствие с материалния закон съдът е приел за изпълнена хипотезата на чл. 114, ал. 1 от КСО, при която недобросъвестно полученото обезщетение през процесния период се връща заедно със законната лихва. От съществено значение за преценка дали е налице недобросъвестност при получаването на недължимото обезщетение е обстоятелството, че жалбоподателката не е спазила изискването на чл. 14, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (в приложимата за казуса редакция), в срок от седем дни от промяната на обстоятелствата, свързано с изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО, да представи на осигурителя си декларация по образец съгласно приложение № 12 и съответните доказателства към нея, за обстоятелствата, водещи до спиране на плащането. Укриването на факти от значение за съществуването на правото на обезщетение, а именно, че детето й е настанено в детско заведение, обуславя недобросъвестно получаване на обезщетението за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО, и съответно законосъобразно е било наредено от административния орган възстановяването на полученото обезщетение за процесния период ведно със законната лихва по чл. 113 от КСО. С оглед настъпилата законодателна промяна, обнародвана в ДВ, бр. 60 от 05.08.2011 г. по отношение евентуална недължимост на лихвите, органите на НОИ трябва да приложат нормите на § 21, ал. 1 във връзка с § 21, ал. 2, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО, в сила от 05.08.2011 г., ако условията бъдат изпълнени. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,